Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 03.07.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 324/2025
Вид
Решение № 163
Подписан
03.07.2025
В сила
21.09.2026
Състав
Диана Георгиева Дякова, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 62 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси
  • чл.25 ал.1 т.11 · Закон за чужденците в Република България
  • чл.25 ал.1 т.3 · Закон за чужденците в Република България

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. гр. Добрич, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря П. Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20253200500324 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано повторно по реда на глава ХХ от ГПК,след като по реда на чл.270 ал.3 от ГПК с решение № 60/27.02.2023 год. по в.гр.д.№ 665/2022 год., Окръжен съд Добрич е обезсилил решение №260004/28.02.2022 год. по гр.д.№624/2019 год. на Районен съд Б. и е върнал делото за ново разглеждане с участието като главни страни на всички необходими задължителни другари по исковете по чл.26 ал.1 предложение 3 – то от ЗЗД.

Срещу постановеното при новото разглеждане на делото решение №260005 /16.12.2024 год. по гр.д.№624/2019 год. на Районен съд Б. е подадена жалба рег.№ 260021/27.01.2025 год. от З. Н. И. , ЕГН **********, от с.К., общ.Б., ул.“***,останал недоволен ,че е : 1./отхвърлен като неоснователен предявения от него срещу С. М. К., ЕГН**********, гражданин на Р.Ф., от гр.В.П., ул.“*** и Н. А. Д., ЕГН********** ,от с.К. ул.“***, общ.Б. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №29, том II, регистър 1232, дело №155 от 30.04.2015 год. на Нотариус С.И. с рег.№*** на НК и с район на действие-Районен съд-Б., със страни З. Н. И. и Н. А. Д.,като 1 продавачи и С. М. К., като купувач, поради противоречие с добрите нрави, сключен при значителна нееквивалетност на престациите; 2./ отхвърлен е като неоснователен предявения от него срещу А. С. К.,ЕГН **********, от гр.В.П., ул.“***, представляван от законния си представител и баща С. М. К., ЕГН**********, гражданин на Р.Ф., от гр.В.П., ул.“*** и Н. А. Д., ЕГН********** ,от с.К. ул.“***, общ.Б. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт№28 том II регистър 1231,дело№154 от 30.04.2015 год. на Нотариус С.И. с рег.№*** на НК и с район на действие-Районен съд-Б.,със страни З. Н. И. и Н.

А. Д.,като продавачи и С. М. К.,като купувач,поради противоречие с добрите нрави,сключен при значителна нееквивалетност на престациите и 3./ в негова тежест са възложени разноските по делото.

С доводи ,че обжалваното решение е необосновано и е постановено в отклонение от процесуалния и материалния закон се претендира отмяната му и уважаването от въззивния съд в цялост на претенцията му по чл.26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции.

При данни ,че обжалваното решение е било връчено на дата 10.01.2025 год., жалба рег.№ 260021/27.01.2025 год. ,изпратена по пощата на дата 24.01.2025 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , във връзка с чл. 62 ал.2 от ГПК от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.

Въззиваемите страни С. М. К.,от с.К.,общ.Б. , А. С. К., чрез законния му представител и баща С. М. К., от гр.В.П. и Н. А. Д., от с.К. считат ,че обжалваното решение не страда от пороци и настояват подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана-така отговори рег.№№ 260105/02.05.2025 год. и 260098/24.04.2025 год.

Спорни между страните са въпросите ,следва ли след обезсилване на съдебен акт и връщане на делото за конституиране на задължителен другар да се повторят всички процесуални действия с неговото участие или е достатъчно изявлението му,че е запознат със събраните доказателства и не желае повторното им събиране,обусловено ли е приложението на 2 разпоредбата на чл.26 ал.1 приложение 3-то от ЗЗД единствено от установяване на значителното аритметичното несъответствие между престациите на страните или следва при съблюдаване на принципа на свобода на договарянето ,преценката да обхваща и комплекс от други обстоятелства , в конкретния случай близките родствени отношения и полагани грижи от приобретател на имотите за прехвърлителите,участие на купувач в строителните и ремонтните дейности за имотите,обременяване на имотите с право на ползване, изминалия продължителен период от сключване на сделките.

При служебната проверка на обжалвания съдебен акт не се установява,същият да страда от порок, сочещ на нищожност или недопустимост. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност , съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК,поради което е валидно.

Правото на иск е надлежно упражнено,а произнасянето на съда съответства на предявеното искане, поради което производството и решението са допустими.Неоснователно е оплакването за допуснато нарушение на процесуалните правила.Доколкото е допуснато нарушение на процесуалните правила, то не е във вреда на въззивника, а на срещупоставената му страна Н.

А. Д.,респ. нарушено е нейното право на участие по делото , а не на въззивника.Изрично Н. А. Д. счита, че правата й на защита не са накърнени и не желае повторното извършване на съдопроизводствените действия.

Обжалваното решение е постановено въз основа на заявени с искова молба рег.№ 3105/02.08.2019 год. , молба рег.№ 260230/30.05.2023 год. за отстраняване на нередовности и определение № 260017/09.06.2023 год. за конституиране на ответник , искове по чл. 26 ал.1 предложение 3-то от ЗЗД от З. Н. И. , ЕГН **********, от с.К., общ.Б., ул.“*** срещу С. М. К., ЕГН **********, от гр.В.П., ул.“***, А. С. К.,ЕГН **********, от гр.В.П., ул.“***, представляван от законния си представител и баща С. М. К., ЕГН**********, от гр.В.П., ул.“*** и Н. А. Д., ЕГН********** ,от с.К. ул.“***.

Исковете са основани на твърдения ,че З. И. и Н. Д., са сключили граждански брак в Р.О..От брака си съпрузите нямат родени деца.Бракът за ищеца е втори по ред, като от първия му брак през 1973 год. е роден сина му Н. З. И..По време на брака им Н. Д. е осиновила в Р.О. своя племенник- 3 ответника С. М. К.,живял в дома на семейството и с когото ищецът бил в добри отношения. С. М. К. е сключил брак с българска гражданка, от който е роден сина му А. С. К.-български гражданин.

По време на брака на съпрузите З. И. и Н. Д. е била построена двуетажна жилищна сграда в с.К.,общ.Б..С договори от дата 30.04.2015 год. З.

И. и Н. Д. продали двуетажната жилищна сграда и дворното място,върху което е била построена съответно на С. К. на цена от 9 900 лв. и на А. К. на цена от 3 000 лв.,като продавачите си запазили правото на ползване на имотите докато са живи.Сделките били сключени по молба на С. К. с цел да бъде улеснена процедурата по получаване от него на българско гражданство и оформени по този начин,тъй като С. К. като чужд гражданин на страна извън ЕС нямал правото да придобива земя за разлика от неговия син А.

К..Данъчните оценки на недвижимите имоти били определени в занижените размери от по 10 070.60 лв. и 2 901.60 лв. по причина некоректно попълнена декларация по чл.14 от ЗМДТ .Пазарната цена на имотите към този момент възлизала на 106 494.94 лв. и 40 372 лв.Договорите били сключени при значителна нееквивалентност на престациите,тъй като продажните цени на недвижимите имоти били силно занижени спрямо пазарните цени и реалните и коректните данъчни оценки,които били определящи относно границата на свободата на договаряне ,предвидена в чл. 9 от ЗЗД..Продавачите не биха могли да удовлетворят своя законен интерес като такива на посочената в договорите цена,което обуславяло противоречието им с добрите нрави и ги опорочавало до степен на нищожност.

Отправено е искане по отношение на С. М. К. и Н. А. Д. да бъде прогласена нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот,документиран в нотариален акт №29, том II, регистър 1232, дело №155 от 30.04.2015 год. на Нотариус С.И. с рег.№*** на НК и с район на действиеРайонен съд-Б., със страни З. Н. И. и Н. А. Д.,като продавачи и С. М. К., като купувач, поради противоречие с добрите нрави, сключен при значителна нееквивалетност на престациите, а по отношение на А. С. К. , представляван от законния си представител и баща С. М. К. и Н. А. Д. да бъде прогласена нищожността на договор за покупко продажба на недвижим имот,документиран в нотариален акт№28 том II регистър 1231,дело№154 от 30.04.2015 год. на Нотариус С.И. с рег.№*** на НК и с район на действиеРайонен съд-Б.,със страни З. Н. И. и Н. А. Д.,като продавачи и С. М. К.,като 4 купувач,поради противоречие с добрите нрави,сключен при значителна нееквивалетност на престациите.

С подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 4198/22.10.2019 год. С. М. К., лично и като баща и законен представител на А.

С. К. е оспорил основателността на исковете. Неравностойността на уговорените престации в абсолютен размер не водела автоматично до извод за нееквивалентност на престациите, преценката за която била обусловена от конкретната фактическа обстановка ,при която страните изявили воля за сключване на договорите с оглед действителните им отношения,връзката между тях и целта на разпорежданията .С. К. работел като управител на хотел в КК“А.“ и в с.К.,като няколко пъти влагал средства от получени заплати в строителството на къщата ( 3 400 лв.;400 евро;500 евро; 1500 евро) ,както и такива подарени му от неговата родна майка ( 2 500 евро и 3000 евро). Лично участвал в строителството -организирал работата на бригада за полагане на мазилки,вътрешно обзавеждане и отоплителна инсталация,разходите за което също заплатил.Проявявал уважение към продавачите, за които полагал грижи и предоставял помощ при финансови затруднения и здравословни проблеми.Тези били причините мотивирали продавачите, при запазено право на ползване да се разпоредят с имотите си в полза на най-близките им хора,които да притежават и управляват имуществото им както намерят за добре.Никога ответникът С. М. К. не бил изявявал желание да придобие българско гражданство и прехвърлителната сделка не целяла да го улесни в подобно намерение.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

С определение № 772/20.09.2023 год. по в.ч.гр.д.№ 649/2023 год.

,Окръжен съд Добрич е отменил определение №260021/22.08.2023 год. по гр.д.№624/2019 год. на РС-Б., като вместо това е постановил предоставяне на правна помощ на Н. А. Д., ЕГН ********** от с.К., общ Б., ул.“*** по гр. д.

№624/2019 год.на РС-Б. под формата на процесуално представителство от адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, за всички съдебни инстанции по делото.С определение № 260024/20.11.2023 год. и въз основа на писмо изх.1337/2023 от 26.10.2023 год. на АК-Добрич, за процесуален представител на ответника е назначена адв.П. Д. Г.,подала от нейно име 5 отговор рег.№ 260288/18.07.2023 год.Посочено е ,че строителството и допълнителните дейности по жилищната сграда-довършване на покрива и таванския подпокривен етаж,изолация и измазване на къщата,поставяне на парапети,голяма част от вътрешното обзавеждане с мебели ,миялна машина, отоплителна инсталация били извършвани със средства,вложени в голямата си част от нея, а след 2000 год. с личен труд и средства от ответника С. К.нейн син,работел като администратор ,зам.управител и управител на хотели в КК“А.“ и в гр.Б..Ответникът С. К. живеел със семейството й до 2010 год.,грижел се за нея и ищеца,уважавал ги и ги подпомагал.Тези обстоятелства мотивирали съпрузите да прехвърлят притежаваните от тях имоти на ответниците- нейн син и внук,поради близостта си с тях , а не със сина на ищеца ,запазили си правото на ползване до смъртта си и уговорили цена , която и да не била математически еквивалента на данъчните и пазарните стойности,не била в разрез с добрите нрави.

Отправено е искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни доводи както следва:

Не е спорно по делото ,че З. Н. И. и Н. А. Д. са били съпрузи.В хода на производството ищецът е предявил срещу посочената ответница иск по чл.49 от СК.