Решение № 224 от 27.05.2025, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Плевен, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА при участието на секретаря Ж. Н. С. като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20254400500220 по описа за 2025 година

С решение № 1776/30.12.2024г.,постановено по гр.д.№ 4114/2024г.,Плевенски районен съд на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ОБЯВЯВА ЗА

ОТНОСИТЕЛНО

НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН спрямо кредитора „ЕОС

МАТРИКС“, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ***-6, представлявано от Р. М. Т.- управител, Договор за дарение на недвижим имот от 23.03.2023г., обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том I, рег. №911, дело №53/23г. по описа на Нотариус П. Х., с район на действие Районен съд Плевен, вписан в СВ Плевен с вх.рег.

№2552/23.03.2023г., Акт №159, том VII, дело №1525/2023г, по силата на който отв. Е. Г. П., ЕГН**********, от с. *, общ. П., ул. Х., №*, Е ДАРИЛА на отв.

И. Г. П., ЕГН **********, от с. *, общ. П., ул. Т. м.,№*, следния недвижим имот : СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-849/10.12.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 22.02.2023г., разположена в поземлен имот с идентификатор ***., със застроена площ от 96 кв.м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, находяща се в с. *гр. П., общ. П., обл. П., ул.“Т. м.“ №*, построена с отстъпено право на строеж върху общинска земя с площ 700кв..м., съставляваща УПИ VI, в кв. 50, съгласно улична регулация, утвърдена със заповед №РД-151 1000/1988г., при съседи на имота: улица, УПИ №VII-467, ПИ №477, УПИ №ХХ1, ПИ №478 и УПИ №У-465 на Русан Василев Илиев и Славка Кирова И., както и всички подобрения в имота.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1, от ГПК, Е. Г. П., ЕГН**********, от с.

*, общ. П., ул. Х., №* И. Г. П., ЕГН **********, от с. *, общ. П., ул. Т. м., №*, ДА ЗАПЛАТЯТ НА „ЕОС МАТРИКС“, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. Рачо Петков- Казанджията, №4-6, представлявано от Р. М. Т.- управител, общо, сумата от 60лв.- разноски по делото.

Това решение е било съобщено на Е. Г. П. и на И. Г. П., чрез пълномощника им адв. С. Й. ,на 10.01.2025г. с оглед на което срокът за неговото въззивно обжалване е изтекъл на 24.01.2025г.

На 24.01.2025г. е постъпила въззивна жалба от адв. С. Й. срещу решението на Плевенски районен съд.Макар в жалбата да не е изрично посочено ,съдът приема ,че въззивната жалба е подадена от името и на двамата ответници по иска ,чийто пълномощник е адв.Й..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК , от името на надлежни страни в производството и чрез надлежно упълномощен процесуален представител .Внесена е дължимата д.т. за въззивното обжалване.

В жалбата не се съдържат доказателствени искания за събиране на доказателства пред Плевенски окръжен съд ,макар в жалбата да се правят оплаквания за нарушаване на съдопроизводствени правила, свързани недопускане пред първата инстанция до разпит на сочени от ответника свидетели ,както и с недопускане на удостоверение за снабдяване с медицински документ ,относно заболяване на първия ответник.

Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото - „ЕОС МАТРИКС“, ЕИК131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ***,чрез пълномощника и адв. Д. П. ,според който въззивната жалба е неоснователна.С него също така не са представени нови доказателства и не се правят искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.

Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл.

268 от ГПК и извърши проверка на обжалваното решение в кръга на правомощията си по чл. 269 от ГПК ,намира ,че Плевенски районен съд е постановил едно валидно и допустимо , а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба пороци ,поради което следва да бъде потвърдено.

При това Плевенски окръжен съд намира ,че в случая са налице и условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на решението на първоинстанционният съд , който е изложил съображения по всички значими за изхода на делото фактически обстоятелства и правни въпроси.

Плевенски окръжен съд намира ,че следва да бъдат изложени само някои 2 допълнителни съображения в подкрепа на правилно установената от ПлРС фактическа обстановка и на направените въз основа на нея правни изводи и по-конкретно по приложение на нормата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД ,която ПлРС правилно е извел като приложима спрямо конкретния правен спор.

Всъщност самите ответници Е. П. и И. П. ,в отговора си на исковата молба изрично са заявили ,че не оспорват наличието на договори за кредит ,описани в исковата молба ,както и че първата ответница не ги е обслужвала , т.е. не изплащала задълженията възникнали от тези договори за кредит и оттам ,че не отричат наличието на първата предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 135 от ЗЗД. Ответниците са се опитали да оспорят действителността на договорите за цесия в резултат на които вземанията по договорите за кредит са преминали върху ищеца „ЕОС Матрикс „ЕООД ,както и действието на цесиите по отношение на длъжника по договорите за кредит ,поради това че длъжникът не бил уведомен за извършените цесии ,но това оспорване е било неуспешно ,поради което то не се поддържа във въззивната жалба , а тя се концентрира върху наличието или липсата на третата предпоставка – дали е налице знание у длъжника ,че уврежда кредитора си към момента на извършване на прехвърлителната сделка. В това отношение позицията на жалбоподателите е твърде неясна ,вътрешно противоречива и непоследователна . От една страна се сочи ,че Е. П. е неграмотна, а от друга се пояснява ,че тя била наясно с обстоятелството ,че притежаваният от нея жилищен имот е несеквестируем като единствено жилище и поради това не подлежи на принудително изпълнение . Тези две обстоятелства ,обаче ,нямат пряко отношение към липсата или наличието на изискваното от чл. 135, ал.1 от ЗЗД знание у длъжника ,че с действията си уврежда своя кредитор,доколкото законът в т.сл. не изисква наличието на изрично намерение за увреждане на кредитора , т.е. не е необходимо това действие да е умишлено , а е достатъчно у длъжника да е налице съзнанието ,че с това свое действие намалява своето имущество, което като цяло служи за обезпечение на вземанията на кредиторите му и по този начин го уврежда,т.е. важно е обективното състояние на знание у длъжника за увреждането, а не се изисква субективно намерение за увреждане.

В т.см. Плевенски окръжен съд схваща и известната му съдебна практика,вж. напр. Решение №565/ 31.07.2006 г. по гр. д. № 71/2005, II ГО ВКС в което е прието ,че „ института на несеквестируемостта, императивно уреден в чл. 339 от ГПК (отм. сега чл. 444), се отнася до имуществото, останало в патримониума на длъжника. Няма законова пречка той да може да се разпорежда с вещта чрез залог, ипотека, изпълнение на задължението си или продажба на трето лице. При разпоредителното действие несеквестируемостта отпада, тъй като длъжникът признава, че не се нуждае от процесната вещ и от разпореждането се облагодетелства друг, вместо кредиторът да бъде удовлетворен.

Все в т.см. е и Решение № 456 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1294/2009 г., IV ГО ВКС в което се посочва ,че „Цялото имущество на длъжника е секвестируемо,а в чл. 444 и чл. 446 ГПК са въведени изключения, с които обявява определени имуществени права на длъжника за несеквестируеми.

3

Разпоредбите имат социално основание и са насочени към защита на длъжници – физически лица. Съгласно чл. 444, т. 7 ГПК несеквестируемо е жилището на длъжника, ако нито той, нито някой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Несеквестируемостта се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще. Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл. 444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си. Сделка, с която длъжникът се е разпоредил с единственото си несеквестируемо жилище, може да уврежда кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразява воля, че това жилище не му е нужно и се лишава от облагите на несеквестируемостта. Несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката.“

Особено съществено с оглед спецификата на настоящия казус е Решение № 357/11.05.2010 по гр. д. № 100/2010 г., IV ГО ВКС ,в което съдът изрично се занимава с въпроса „ могат ли да бъдат предмет на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД разпорежданията на длъжника с права, спрямо които не може да бъде насочено принудително изпълнение“.В него е прието ,че „когато длъжникът е отчуждил свои несеквестируеми права, той сам се отказва от защитата, която би му дала секвестируемостта. Поради това той не може да възразява, че при обявяване на прехвърлителната сделка за относително недействителна спрямо кредиторът му, последният не би могъл да посегне върху правото, което е било предмет на сделката.Когато обаче едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК, отчуждителят сам е преценил, че това право не е сред необходимите за оцеляването му. Ето защо няма логически основания да се счита, че по отношение на такова право не може да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД. С връщането на имуществото в патримониума на длъжника се увеличава обезпечението на кредиторите му, които ще могат да насочат принудителното изпълнение към върнатото благо, без длъжникът да може успешно да им противопостави възражение за несеквестируемост.“

Що се отнася до оплакването във въззивната жалба ,че ПлРС не бил уважил направените с отговора на исковата молба доказателствени искания – за издаване на удостоверение ,което да послужи за снабдяване с друго удостоверение от д-р Д. за наличието на психическо заболяване на Е. П. ,както и за допускане до разпит на двама свидетели относно това дали същата е 4 знаела ,че уврежда кредиторите си , Плевенски окръжен съд намира ,че и в това отношение Плевенски районен съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е отказал да уважи посочените по –горе доказателствени искания .

Твърдяното в писмения отговор психично заболяване на Е. П. /депресия /за чието установяване се иска издаването на съдебно удостоверение не се твърди да се е отразило върху способността и да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи ,така че да е възникнал друг порок на атакуваната сделка –нейната нищожност, поради липса на съгласие .Свидетелите пък ,които са поискани да бъдат допуснати до разпит пред първата инстанция да установяват дали е налице знание у Е. П. за увреждане на кредитора чрез извършване на прехвърлителна сделка с несеквестируемо жилище ,се явяват ненужни с оглед на изложените по –горе съображения относно ролята на несеквестируемостта на жилището при уважаване на иска по чл. 135 от ЗЗД /.т.е. ,че не е налице пречка за неговото уважаване поради това ,че се касае за единствено жилище ,след като длъжникът сам се отказва от тази защита по чл. 444 т. 7 от ГПК /.