Решение № 18374 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18374 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20241110103013 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т С“ ЕАД по реда на чл. 422 ГПК, срещу К. С. В..

Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответника, като собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, с абонатен номер ***** и номер на инсталация *********. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за това цена в общ размер от 2069,91 лева, както и сумата от 42,43 лева, представляваща сума за дялово разпределение за периода м.07.2020 г. – м.04.2022 г. Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава в размер на 314,94 лева за периода от 15.09.2021г. – 03.08.2023 г. върху главницата за топлинна енергия, както и сумата от 9,49 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата дължима за дялово разпределение за периода 15.02.2020 г. до 03.08.2023 г.

Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр.

София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се начислявало само 1 след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответникът не бил погасил задълженията си.

Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „Термокомплект“ ООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „Термокомплект“ ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били издавани такива изравнителни сметки. Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *****/2023 г. по описа на СРС, 35 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва всички представени към исковата молба доказателства по съдържание. Прави възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания. Не били налице доказателства за потребена топлинна енергия, доколкото общата фактура била издадена за адрес:

********, докато в исковата молба адресът е посочен като гр. София, ********. Сочи, че практиката ежемесечните сметки, изготвяни от топлинния счетоводител на базата на предходния отоплителен сезон, била порочна. Нарушено било правото на ответника като гражданин на Република България за свободен избор на услуга от страна на ищеца, който налагал своите продукти при условия и цени, неизгодни за потребителя.

Твърди, че топлинния счетоводител на практика не вършел никаква конкретна дейност за потребителите на ищеца, поради което ответникът не следвало да плаща на трети страни, на които „Топлофикация“ плаща за изпълнение на нейните задължения. По изложение съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач изразява становище, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер е извършвано в съответствие с всички действащи през периода нормативни актове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл.

2

149 и сл. ЗЕ и чл. 422 ГПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза на спорната сума.

Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл.

150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например 3 с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

4

В случая от приетия като доказателство по делото нотариален акт №6 от 11.06.1993 г. за сосбтвеност върху апартамент, построен върху държавно място от ЖСК „Строителна механизация“ ****** се установява, че К. С. В., ЕГН: ********** следния недвижим имот: апартамент ******, на втория етаж в сградата на ЖСК „Строителна механизация“ ******.

С оглед така изложените съображения и като взема предвид представените по делото доказателства, съдът намира, че по делото се доказва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника за доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Ето защо се налага извод, че ответникът има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /. Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който ответницата като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ с „Термокомплект“ ООД /видно от представения по делото протокол/. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4bac713e-872f-4b46-a64d-a3c2b8565d2e