Решение № 24 от 24.06.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Ямбол, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело № 20252300900032 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на „Първа Инвестиционна Банка“АД гр.София, подадена от юрк.Р., с която против ответниците „Дикс 2001 М“ЕООД, „Дикс 2001 България“ЕООД, Д. А. С. от гр.****** и К. Б. С. от гр.****** са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и 2 ТЗ, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за установяване съществуването на вземания на ищеца: за главница в размер на 90 000лв., ведно със законната лихва от 29.10.2024г., за договорна лихва в размер на 1 823,59лв. за периода 01.04.2024г.-09.09.2024г., неустойка за периода 01.05.2024г.-09.09.2024 в размер на 6 040,63лв., мораторна лихва за забава в размер на законната лихва в размер на 1 669,67лв. за периода от 10.09.2024г. до 28.10.2024г. и разноски за връчване на покани в размер на 252лв., за които вземания ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3340/2024г. по описа на ЯРС.

Според наведените от ищеца твърдения в исковата молба, на 29.11.2023г. между „Първа инвестиционна банка“АД, кредитополучателят „ДИКС 2001 М“ ЕООД и съдлъжниците Д. А. С. и „ДИКС 2001 България“ЕООД е сключен Договор № *************г. за овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит под формата на овърдрафт в размер на 120 000.00 лева, предназначен за рефинансиране на друг кредит от 18.12.2020г., за оборотни средства и текущи разплащания на кредитополучателя, с краен срок за погасяване 01.11.2024г. Сключвайки договора от 29.11.2023г., ответниците Д. А. С. и „ДИКС 2001 България“ ЕООД се задължили солидарно с кредитополучателя да погасяват всички задължения, произтичащи от договора за банков кредит при условията на чл.121-127 от ЗЗД, а на 10.05.2024г. между банката и К. Б. С. бил сключен и Договор за поръчителство, по силата на който К. С. се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения, произтичащи от договора от 29.11.2023г. за овърдрафт по разплащателна сметка. Ищецът излага, че съгласно т.8 от договора за кредит кредитополучателят и съдлъжниците са се задължили да заплащат на банката определената годишна лихва, а за плащания, които са дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, страните постигнали съгласие да се олихвяват за всеки ден от просрочието с лихвата за неразрешен овърдрафт, определена в бюлетина за лихвите към Тарифата на банката. Ищецът е поддържал, че предоставеният овърдрафт е бил усвояван многократно до пълния размер на предоставената сума по сметка на 1 кредитополучателя, като усвоеният овърдрафт е бил погасяван многократно частично по главница и лихви, но кредитополучателят е изпаднал в просрочие, считано от 01.05.2024г. с общо 181 дни към 28.10.2024г. включително. Поради това, че кредитополучателят и солидарните длъжници не заплатили просрочените задължения по договора за кредит в предоставения им срок за доброволно изпълнение, банката обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем, считано от 10.09.2024г., за което бил уведомен и поръчителят К. С., а по подадено заявление в полза на банката ЯРС издал заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за исковите суми и изпълнителен лист. Въз основа изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 1671 от 2024г. по описа на ЧСИ И. Х., с рег. №*** на КЧСИ, като по изпълнителното дело длъжниците подали възражения срещу заповедта за изпълнение и това породило правния интерес у банката да предяви в срок настоящите установителни искове за вземанията си по заповедта за изпълнение, като претендира присъждане и на направените разноски в заповедното производство, както и в настоящото исково производство.

С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете като неоснователни с основното възражение, че сключеният с ищеца договор е недействителен, тъй като клаузите му, касаещи лихвите, таксите и начина на изплащане на суми са неравноправни, ответниците са имали качеството на потребител по сключения договор, ползват се от защитата на потребителите и настояват съдът да прогласи нищожността на договора. Поддържали са, че в договора не е ясно формулирана клаузата, която определя падежната дата на задължението и в т.8 е използвана терминология, която е неясна и непонятна за средния потребител, а кредитополучателят и поръчителят не са били надлежно информирани от кой момент започва начисляването на наказателната надбавка. Ответниците са оспорили и представеното извлечение от счетоводните книги, както и воденето на счетоводните книги от банката, с доводи, че извлечението не установява реда на погасяване, прилаган от банката при извършените плащания, нито принципа, по който са разпределяни сумите между главница, договорна и наказателна лихва; оспорили са и надлежното уведомяване от страна на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като евентуално са поддържали, че кредитът незаконосъобразно е бил обявен за предсрочно изискуем в противоречие с чл.60 от ЗКИ, тъй като в приложените към исковата молба покани е посочен единствено общ размер на просрочени задължения, без информация по кои вноски, с какъв размер се твърди да са съответните просрочия и какво представлява общия размер - дали главница, дали лихва, респ. каква лихва - договорена или наказателна и за кой период. Ответниците са противопоставили и правопогасяващо възражение, основано на раздел II, б.“й“ от договора от 29.11.2023г. за овърдрафт, съгласно който на 24.10.2022г. между банката и „Национален гаранционен фонд“ ЕАД е било сключено споразумение за гарантиране на портфейл от кредити и процесният договор е бил включен в портфейла на банката, гарантиран от Гаранционния фонд и ищецът е получил плащане от Фонда, поради което не притежава вземането, предмет на исковете по чл.422 ГПК, а ако при погасяване на гарантираната част от кредита от Фонда има остатъчно задължение, задължен е останал само кредитополучателят, но не и съдлъжниците и поръчителят. Ответниците са оспорили също твърденията на ищеца относно начина на погасяване на кредита, твърдението, че е било налице неизпълнение от ответника- кредитополучател, размера на дължимият остатък по кредита и начислената лихва, каквато не е била договорена, оспорили са и твърдението за рефинансиране на друг кредит с процесния кредит за овърдрафт, която цел сочат, че не е била изпълнена. Ответницата – поръчител е възразила и за настъпила давност по чл.147 ЗЗД ако са верни твърденията на ищеца за падежа на главното задължение.

С допълнителната искова молба банката-ищец е оспорил възраженията на ответниците, като е посочил, че по отношение на ответниците не намират приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите,тъй като ответниците „Дикс 2001 М“ ЕООД и „Дикс 2001 България“ЕООД са юридически лица и нямат качеството „потребител“, а по отношение на физическите лица и въпросът дали физическо лице-поръчител или съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучател е търговец, е налице практика на ВКС, според която физическо лице - съдлъжник по договор за банков кредит или обезпечаващ такъв може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за кредит, само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, но в случая Д. С. и К. С., макар да са 2 физически лица, при поемането на задължението солидарно с кредитополучателя са действали изцяло във връзка с търговската дейност на дружеството, в упражняването на която са участвали правно и фактически, тъй като К. С. е едноличен собственик на капитала и управител на дружеството-кредитополучател, а Д. С. е управител на дружеството и по силата на §1, ал.2 от ДР на ТЗ двамата са „свързани лица“. Ищецът е посочил в допълнителната искова молба, че сключеният договор за овърдрафт по своята правна същност представлява револвиращ кредит, тъй като с него страните са се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия, кредитополучателят да разполага с определена сума - кредитен лимит, която може да ползва многократно в пълен размер или частично, и при тази разновидност на договора за кредит сумата в рамките на договорения кредитен лимит се ползва многократно, поради което липсват отнапред установени в конкретен размер и падеж дължими вноски и договорът не съдържа информация за ежемесечна падежна дата и размер на дължимите главници и лихви, като в т.8 от договора лихви се начисляват само за дните на фактическо ползване на овърдрафта, т.е. само върху ползваната част от овърдрафта, а ако същият не се ползва, лихва не се дължи. Ищецът е оспорил и твърденията на ответниците, че не са били наясно с клаузите на договора, тъй като и от извлечението от счетоводните книги на банката до 01.05.2024г. по делото е установено, че овърдрафтът е многократно усвояван, но и погасяван по посочената в договора за кредит банкова сметка. Според ищеца, ответниците са били и надлежно уведомени за предсрочната изискуемост на кредита, като обявяването на предсрочната изискуемост е в изпълнение на даденото разрешение по т.18 на ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Като неотносими към предмета на спора ищецът е оспорил възраженията на ответниците, свързани със сключеното между банката и Национален гаранционен фонд споразумение за гарантиране на портфейл от кредити, като твърденията на банката са, че предявяването на искане за плащане по гаранцията е нейно право, а не задължение и плащането по гаранцията не променя и не води до намаляване на задължението на кредитополучателя, който продължава да дължи задължението си в пълен размер към кредитора, независимо дали това е банката или платилия гаранцията Фонд, който може да встъпи в правата на банката в качеството на кредитор.

С допълнителния отговор ответниците отново са възразили, че определянето на базов лихвен процент по процесния договор е напълно неясно; че по делото не може да се установи по какъв начин ищецът е формирал размера на твърдените като неплатени суми за главница и лихви и лихвените периоди; че липсва информация относно това дали има неизползвана част от овърдрафта и дали банката е начислила комисионна ангажимент; неясни са въпросите кога и по какъв начин банката е променила размера на лихвата по договора и дали и кога е уведомила за това кредитополучателя и съдлъжниците; неясно е при извършените плащания по договора дали платените суми са били достатъчни за покриване на съответните задължения и ако е извършено частично погасяване в какъв ред са погасени съответните задължения; неустановено е обявяването на кредита за предсрочно изискуем в съответствие ли е с разписаното в раздел ХII от договора, при положение, че съгласно чл.13 от договора страните са уговорили, че всички задължения по кредита следва да бъдат погасени не по-късно от 01.11.2024г. Според ответниците ищецът не е отговорил еднозначно и за това дали Националният гаранционен фонд му е заплатил сумата, предмет на установителния иск, предвид изричната договореност, че по силата на споразумение между банката и НГФ кредитът по настоящия договор е обезпечен с гаранция от Фонда и при неизпълнение от страна на кредитополучателя и при плащане от страна на Фонда в полза на банката, дългът на кредитополучателя се счита за намален с размера на платеното от Фонда. В този случай ответниците сочат, че Националният гаранционен фонд може да събира вземането си от длъжника, което означава, че Фондът се суброгира в правата на удовлетворения кредитор и се отрича възможността за кредитора-банката да търси плащане на сумата по усвоената гаранция и втори път от длъжника, или в тази хипотеза банката не притежава вземане и установителният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен.