Решение № 1350 от 22.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1350 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И. като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20231110200149 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Д. Е., с ЕГН **********, подадена чрез адв. А. С. от САК против наказателно постановление № СО-Т-С-21-04-240/26.08.2021 г., издадено от Д.П.Б, в качеството му на заместник-кмет на Столична община, с което на осн. чл.36, ал.1 и чл.35, ал.3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО, Наредбата/, на жалбоподателката е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400.00 лева, за нарушение на чл.23 от НРУИТДТСО.

Жалбата е подадена в срок и е допустима /от АНО не е представено доказателство за връчване на обжалваното НП, както и за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58а, ал.2 ЗАНН/.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното НП, като се счита, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана при неправилно приложение на материалния закон, считайки, че същата не е субект на административно-наказателната отговорност, защото не е имала качеството търговец, тъй като не е извършвала търговска дейност в качеството на физическо лице, а от името и за сметка на своя работодател – „*************. Сочи се, че в качеството на продавач-консултант, наета по трудово правоотношение от работодателя 1

***********тя не е и субект на задължението по чл.23 от Наредбата, тъй като не е имала правото, нито е била длъжна да подава заявление за издаване на разрешение за ползване на място за търговия на открито. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, жалбоподателката Е., редовно призована, не се явява лично, а се представлява от адв. А. С., която по съображенията, изложени в жалбата, моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноските, направени в хода на производството – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юрк. Т., който пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като счита, че нарушението и отговорността на жалбоподателката за същото са категорично установени. Заявява, че санкционираното лице отговаря на дефиницията за търговец по смисъла на Наредбата, а именно по параграф 3, т.3 от Допълнителните разпоредби, препращащ към легалната дефиниция в Закона за защита на потребителите. С оглед на това и доколкото отговорността на физическите лица е независима от отговорността на юридическите, дори и да е установено дружеството, извършващо търговската дейност, счита, че за извършеното нарушение отговорност може да носи и съответното физическо лице, което пряко го е извършило, предвид нормата на чл.24, ал.1 ЗАНН. С оглед на това моли за потвърждаване на обжалваното НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя Д. Г. и св. Р. Х.– свидетел при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, които логично, последователно и добросъвестно възпроизвеждат възприетите от тях факти, по време на извършената проверка в качеството на инспектори в Столичен инспекторат към Столична община. Поради това, съдът кредитира техните показния и поставя същите в основата на приетата за установена фактическа обстановка, а именно:

На 17.05.2021 г. около 14:30 часа, свидетелите Д. Г.и св. Р. Х. – инспектори в Столичен инспекторат към Столична община, извършили текуща проверка в парк „Заимов“ по спазване на правилата за осъществяване на търговска дейност на територията на Столична община. На централната алея в парка установили наличието на метална конструкция. Вътре се намирало лице от женски пол, което продавало различни стоки, като палачинки, безалкохолни напитки и минерална вода.

Проверяващите лица не извършили контролна покупка, но категорично възприели, че други граждани си закупуват стоки от въпросната жена срещу заплащане. След това проверяващите се легитимирали и установили самоличността на лицето, което продавало описаните по –горе стоки - С. Д. Е., която им предоставила личната си 2 карта. Проверяващите установили също, че в обекта, от който се извършва продажбата има фискално устройство, което е регистрирано на юридическо лице. Въпреки това не се поинтересували кое е това юридическо лице и в какви отношения се намира с него лицето С. Д. Е..

Контролните органи приели, че лицето С. Д. Е. осъществява търговия на открито без наличие на съответно разрешение за това, издадено от кмета на район „Оборище“.

За така установеното нарушение св.Георгиева съставила срещу С. Д. Е., Акт за установяване на административно нарушение № 21- 04-240/17.05.2021 г. за извършено на същата дата нарушение по чл.23 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община. Актът бил предявен на нарушителя, която след като се запознала със съдържанието му, го подписала без възражение. В срока, визиран в разпоредбата на чл.44, ал.1 ЗАНН също не е подадено възражение срещу така съставения акт. Въз основа на посочения АУАН е издадено и обжалваното в настоящото съдебно производство наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на жалбоподателя Е., на основание чл.36, ал.1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община е наложена „глоба” в размер на 400 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН – АУАН № 21-04-240/17.05.2021 г., длъжностна характеристика на длъжността „старши инспектор“; удостоверение изх.№ 030202200216929/22.11.2022 г.по чл.87, ал.6 от ДОПК, трудов договор №****** г., длъжностна характеристика на длъжността „продавач-консултант“, справка от НАП изх.№ 08388203024369/15.09.2020 г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, удостоверение за декларирани данни изх.№ 030192203872945/06.10.2022 г. на ТД на НАП – Варна, Заповед № СО–РД-09567/20.06.2019 г., Заповед № РД-09- 2540/12.12.2012 г. и Заповед № СО-РД-092027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, писмо изх. №987-1/30.01.2023 г. на директора на Офис Д. на ТД на НАП Варна, както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите Г. и Х.. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните свидетели, възприемайки ги като обективни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. В показанията си пред съда свидетелите Г. И Х. добросъвестно обясниха, че не си спомнят да са питали лицето С. Е. в какво качество извършва търговия – като търговец или като работник на обекта. Свидетелите бяха категорични пред съда, че не са извършили контролна покупка, но категорично са възприели извършването на покупко-продажби от обекта, а също и факта, че в обекта е имало фискално устройство, регистрирано на фирма – търговско дружество.

На следващо място, от представените писмени доказателства с жалбата и от адв.

3

С. в съдебно заседание - трудов договор № 17/15.09.2020 г., сключен между ********* ЕООД – гр. Д., в качеството му на работодател и С. Д. Е., като работник, изпълняващ длъжността „продавач – консултант“; както и длъжностната характеристика, подписана от Е. на същата дата -15.09.2020 г. и справката от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 15.09.2020 г., безспорно се установява, че е налице трудово правоотношение между С. Е. и търговското дружество ********* ЕООД – гр. Д.. Също така става ясно, че посоченото дружество стопанисва проверения обект, с оглед на обстоятелството, че видно от писмо изх. №987-1/30.01.2023 г. на директора на Офис Д. на ТД на НАП Варна, ********* ЕООД има регистрирано фискално устройство на адрес: гр. София, район Оборище, парк „Заимов“, с дата на регистрацията: 14.03.2019 г., като за периода от м.март до м. юли 2021 г. има данни за реализиран оборот на посоченото фискално устройство.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице и е срещу административно – наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.

Същата, следва да се приеме, че е подадена в срок, тъй като наказващият орган не представи надлежни доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на С.

Е., нито за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗАНН, като подробни съображения за последния извод са изложени в разпореждането за насрочване на делото №1620/06.02.2023 г.

С оглед на всичко гореизложено, следва да се приеме, че обжалваното НП не е било връчено по надлежния ред на жалбоподателя, поради което и процесната жалба следва да се приеме за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, и като такава се явява процесуално допустима.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност. Спазен е регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН задължителен, минимален обем от информация. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в текста на атакуваното НП. Констатираното административно нарушение е описано точно и ясно, като са посочени всички елементи от състава на нарушението, както и съответстващата му правна квалификация, така че нарушителят 4 да е в състояние да възприеме фактическите и правни рамки на нарушението и адекватно да организира защитата си, което е и сторил. Спазени са и давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.

По същество на нарушението съдът намира следното: Съгласно сочената за нарушена правна норма на чл.23 от НРУИТДТСО - Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва дейността. От събраните по делото доказателства, анализирани по –горе не се доказа по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин авторът на извършеното нарушение. В този смисъл е налице неправилно прилагане на материалния закон.

Според разпоредбата на чл. 26 от НРУИТДТСО при извършване на търговия по чл. 19 (търговия на открито е търговия на дребно върху терени общинска собственост), търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните органи определени документи, един от които се явява разрешение за ползваното от него място, издадено от кмета на района, на територията на който се извършва дейността. В конкретния случай, от доказателствената съвкупност по делото се установи, че проверяващите служители на Столичния инспекторат не са установили кое именно лице извършва търговска дейност в обекта, като не счели дори за необходимо да установят на кое юридическо лице е регистрирано фискалното устройство в обекта. При това положение не е проверено и установено дали на името на ********* ЕООД /юридическото лице, от чието име и за чиято сметка се извършвала търговската дейност в обекта/ няма разрешение за ползваното място, издадено от кмета на район "Оборище".