Решение № 443 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 443 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно гражданско дело № 20265300500295 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Г. Л. Б. и Н. Л. Б. против решение № 5531/12.12.2025г. по гр.д.№ 20338/2024г. на ПдРС, IX гр.с., в частта, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове против А. И. Я. за осъждането му да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на жалбоподателите да ползват поземлен имот с идентификатор *****.514.163 по КК на гр. ***, с административен адрес ул. *****, като преустанови отглеждането на куче, отговарящо на име „А.“, порода „американско були“ с рег. № *****.2023г. по специалния регистър на Община- гр. **** и премахне съоръжение „клетка“, находяща се на горепосочения поземлен имот, изградена в частта от дворното място, която граничи с ул. „*****“. Решението се обжалва и в частта, с която е уважен предявеният от жалбоподателите иск по чл. 109 ЗС за това въззиваемият да преустанови оставянето на кучето без надзор, каишка и намордник, в частта относно уточнението „свободно извън клетката“. Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната му част решението на ПдРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че решението не е съобразено с тълкуванието, дадено в ТР № 4/2017г., както и с правата на страните върху дворното място. Твърди се, че не е отчетено обстоятелството, че при учредяване на право на строеж за жилищната сграда в дворно място титулярите на правото на строеж са се задължили да посадят в свободната част от дворно място овощни и декоративни дървета, цветя и др., като така определения начин на ползване на дворното място изключва изграждането на клетката, в която се отглежда кучето. Набляга се на обстоятелството, че тази порода кучета са изключително опасни и са забранени за свободно отглеждане в много страни по света. Изложени са и твърдения относно инциденти с кучето, при които то е проявило агресия спрямо живущите в сградата в дворното място. Иска се отмяна на решението в обжалваните му части и пълно уважаване на предявените искове по чл. 109 ЗС.

От въззиваемия А. И. Я. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че решението на ПдРС в обжалваните му части е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд, като се набляга на това, че за 1 кучето се полагат най-добри грижи, същото се отглежда в обезопасена клетка и не създава никакви пречки на ищците- жалбоподатели за упражняване на техните вещни права.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 20338/2024г. на ПдРС, IX гр.с. е образувано по исковата молба от Г. Л. Б. и Н. Л. Б. против А. И. Я., с която е предявен иск с правно основание чл.

109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват съобразно правата им поземлен имот с идентификатор № *****.514.163, с адрес гр. ****, ул. „*****“ № 12, като преустановят отглеждането на куче, отговарящо на име „А.“, женско, порода „американско були“, с рег. № *****.2023г. по специалния регистър на Община- гр. **** и премахне съоръжение „клетка“, находяща се в поземлен имот с идентификатор № *****.514.163, с адрес гр. ****, ул. „*****“ № 12, изградена в частта от дворното място, която граничи с ул. „*****“, до оградата на имота, поставена в заградено с оградна мрежа пространство от дворното място, както и да възстанови дворното място в първоначалния му вид. В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.514.163.1.1, като ищецът Г. Б. е собственик и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****.514.163.1.5 и на сграда с идентификатор № *****.514.163.3. Дворното място, в което попадат горепосочените самостоятелни обекти и сграда било частна общинска собственост.

Самостоятелните обекти били изградени въз основа на договор за отстъпване правото на строеж от 28.08.1958г., сключен между наследодателя на ищеца- Г. Б. Б., и други лица от една страна и ***** градски народен съд- от друга страна. Майката на ответника- И. Я., и самият той, заедно със семейството му, живеели на същия адрес и били собственици на самостоятелен обект в жилищната сграда. А. Я., без съгласието на останалите етажни собственици на адреса, започнал да отглежда куче, като първоначално го държал в приземните помещения на сградата. След направена забележка от съседите, кучето било преместено от собственика му в общия двор. Кучето било оставяно без надзор и/или с преметната през оградата каишка и често било и без намордник. То било склонно към агресивни прояви като спускане и заплашителен лай. Това се случвало често. Без съгласие от ищците и другите съсобственици в имота ответникът А. Я. изградил в общия за ползване двор, съоръжение тип „клетка“, като там отглеждал кучето. Клетката не била обезопасена и в нея не се извършвало редовно хигиенизиране. Клетката била почиствана само при предстоящи проверки от органи по сигнали на ищците. В имота по всяко време на денонощието се чувал кучешки лай. Кучето лаело по минувачи. Невъзможно било общия двор да се ползва за други цели от съсобствениците. Ищците сигнализирали Община- гр.

****, местното РУ при ОД на МВР, както и Прокуратурата, след което ответникът демонстрирал неуважение и агресивно поведение. Твърдят, че кучето е опасно и поради опасната си порода. Ищците твърдят, че живеят в страх за сигурността на децата си и са принудени да понасят неприятната миризма, която е особено силна през лятото.

С подадения от ответника А. Я. отговор на исковата молба предявеният иск е оспорен като неоснователен. В отговора се твърди, че с решение от 23.06.1983г. по гр.д. № 4032/1983г. на Районен съд- гр. ****, VIII гр.с. в производството по чл.32, ал.2 от ЗС е разпределено реалното ползване на незастроената част от парцел VII– 163, кв. 439, идентичен с ПИ № *****.514.163, което решение имало сила и в отношенията между страните. По силата на това решение в дял на Н. Я. К.- дядо на ответника А. Я., била предоставена за ползване частта от дворното място, където е разположена „клетката“ на кучето, поради което не било необходимо съгласие от останалите етажни собственици за това временно съоръжение. Сочи се, че от проверките от контролните органи, сезирани от ищците, се установило, че не е налице нито едно от цитираните в жалбите нарушения.

Според ответника поведението на ищците било необективно, тенденциозно и пристрастно, тъй като във всички приложени жалби се забелязвало голямо сходство между твърдяните факти и оплакванията. Оспорва се твърдението им, че ответникът Я. е „лош“ стопанин на кучето А., което е разхождано винаги на каишка и при необходимост с намордник, вечер късно или сутрин рано, когато повечето деца ги няма наоколо. Поддържа се, че А. Я. също 2 има правата на съсобственик, които му позволяват да отглежда домашен любимец, но изцяло съобразено със съществуващите правила на етажната собственост и разпределението на дворното място.

По първоинстанционното дело са приети следните писмени доказателства: жалба от жалбоподателите Г. и Н. Б.и и др. лица до Кмета на Район“*****“- гр. ****, до Началника на II РУ на МВР- гр. **** и до Директора на Областна дирекция на храните / Областна дирекция по безопасност на храните/; последващи жалби до Началника на II РУ на МВР- гр.

****, до Кмета на Община- гр. **** и до Районна прокуратура- гр. ****; писмо от Общинагр. ****, с което жалбата до кмета на общината е препратена по компетентност на II РУ на МВР- гр. ****, на Район“*****“ и на ***** общински инспекторат; отговори на подадените жалби от Район“*****“ и от Областна дирекция по безопасност на храните, в които не се съдържат констатации за допуснати нарушения на нормативни изисквания при отглеждане на кучето А.; прокурорско постановление за отказ да се образува досъдебно производство; договор от 28.08.1958г., с който ГНС- гр. **** е учредил в полза на Г. Б. Б., К. И. И. и Н. Я.

К. право на строеж за изграждане в парцел VIII, кв.439 на двуетажна жилищна сграда, с четири самостоятелни жилища в нея; нот.акт № *****.2012г. за доброволна делба, с който в общ дял на Г. и Н. Б.и е поставен СОС с идентификатор *****.514.163.1.1; нот.акт № *****.2012г. за доброволна делба, с който в общ дял на Г. и Н. Б.и е поставена сграда с идентификатор *****.514.163.3; нот.акт № *****.2012г., с който лицето Е. М. е продала на Г.

Б. две избени помещения от сграда с идентификатор *****.514.163.1; скица на сграда с идентификатор *****.514.163.3; схема на СОС с идентификатор *****.514.163.1.1; схема на СОС с идентификатор *****.514.163.1.5; статии в интернет сайтове относно породата „американско були“; удостоверение за наследници на Г. Б. Б., видно от което жалбоподателите са негови внуци; решение от 20.02.1969г. по гр.д.№ 758/68г. на Пловдивски районен съд, с което е извършена делба на жилищната сграда в настоящ ПИ № *****.514.163; извлечение от регистъра на домашните кучета на Община- гр. **** относно кучето А.; решение от 23.07.1983г. по гр.д.№ 4032/1983г. на Пловдивски районен съд, ведно със скица- проект към него, с което е разпределено реалното ползване на парцел VIII- 163, кв.439 по плана на „*****, идентичен с настоящ ПИ № *****.514.163; удостоверение за наследници на Н. Я. К., видно от което въззиваемият А. Я. е негов внук; нот.акт № *****.1991г., с който Н. К. е пизнат за собственик на апартамент на първия етаж от източната страна на жилищната сграда, находяща се в гр. ****, ул.“*****“№ 12.

По делото на ПдРС са разпитани свидетелите Л. П. / във фактическо съпружеско съжителство с жалбоподателя Г. Б./ и Л. В. / без родство/. Свидетелката П. от 2021г. живее заедно с Г. Б. в жилището му на ул.„*****“№ 12. Тя сочи, че жилищната сграда има два входа, като в двора гаражи и и алеи за преминаване на коли, с два входа и изхода, както и обособено място, предназначено за градина. През 2023г. А. Я. налял бетон в частта от двора, предназначена за градина. Първоначално той обяснил, че ще прави беседка за отдих, но впоследствие изградил колиба и я оградил с мрежа. Там, заедно с И. Я., отглеждал куче порода „американско були“ от бетон и мрежа, която няма покрив. Излага пред съда, че А. Я. е собственик на куче „американско були“. Колибата и ограждението той изградил, без да информира съседите и без тяхно съгласие. През 2024г. имало инцидент. Кучето било оставено на двора без надзор и без намордник, с преметната каишка върху дворната ограда.

Когато свидетелката преминавала през двора с нейното дете, кучето скочило върху количката на детето. Свидетелката успяла да издърпа количката и да излезе на улицата, като кучето продължило да лае и да се спуска. След този случай уведомили Я., че не са съгласни кучето да се отглежда в общите части и го помолили да го изведе от имота. Тъй като той не сторил това, те и други хора сигнализирали компетентните органи. И след този случай кучето било оставяно на двора, извън клетката. Случаят, при който кучето скочило върху детската количка, била на дата 23.03.2024г. След извършване на всички проверки, в клетката били извършени промени. След 01.02.2025г. Я. сложил допълнителна тел върху колибата, която да служи като покрив. Свидетелката чувала кучето да лае по различно време- по обяд, вечер и в четири часа сутринта, като често виждала и непочистени изпражнения вътре в колибата. Тя сочи също така, че не могат да използват дворното място за свободно 3 преминаване, като се опитвали да поддържат райграс, но това не било възможно по причина на наличието на клетката. Избягвали да оставят детето си близо до нея.

В показанията си свидетелката Л. В. сочи, че познава страните, тъй като е тяхна съседка и живее на ул.„*****“ № 10. Известно й е, че А. Я. отглежда куче в двора на ул.

„*****“ № 12. Дворът на свидетелката не бил от към мястото, където се отглежда кучето, а от към другия край на съседния двор. Кучето не й правело впечатление, защото нито чувала, нито го виждала да се разхожда из съседния двор. Съседният двор бил направен като градинка. Свидетелката виждала въззиваемия късно вечер да разхожда кучето извън двора, като кучето е било с намордник. Виждала била също така кучето завързано вътре в къщичката и А. Я. почиствал. Той работел по цял ден. През деня нямало никой при кучето.