Решение № 139 от 12.06.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Севлиево, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Николина В. Ботева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Гражданско дело № 20254230101458 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК; чл. 143 във вр. с чл. 142 от СК и чл. 149 от СК от ищцата М. С. А., ЕГН: **********, с адрес: град Севлиево, ул. ***********, чрез адв. Х.Р.К. – АК В.Търново, против Ю. И. Б., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: град Севлиево, ***********

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на семейни начала, без да имат сключен граждански брак и от съвместното им съжителство имат дете – М.Ю.Б., родена на 30.12.2019 година.

Във фактическа раздяла са от 2022 година, като от този момент и до сега детето живее при майката, която изцяло е поела грижите за него. Ответникът не взема участие в отглеждането и възпитанието на детето, не заплаща издръжка, въпреки че е здрав и в трудоспособна възраст и няма задължения към други лица.

Детето често боледува, което е причина да отсъства от детската градина.

Диагностицирано е с белодробна астма, страда от чести пристъпи и лечението му е свързано с разходи за медикаменти и изследвания.

Тъй като страните не могат да постигнат споразумение относно родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката му, ищцата моли съда да постанови решение, с което да й предостави родителските права върху малолетното дете, да се определи местоживеенето му при нея, да се определи режим на лични отношения на детето с баща му, както следва: всяка първа и трета 1 неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, като бащата го взема от адреса на местоживеенето на детето; 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, да се определи издръжка в размер на 450 лв. месечно, платима до 10-то число на текущия месец по банкова сметка, посочена от майката, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забава до окончателното изплащане, да бъде осъден ответникът да заплати издръжка за минало време /една година назад, считано от 18.12.2024 година до 18.12.2025 година /датата на завеждане на делото/ в общ размер на 3600 лв. /по 300 лева месечно/, ведно със законна лихва, считано от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. В съдебно заседание, ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.

Същият не ангажира никакви доказателства по делото.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са родители на детето М.Ю.Б., ЕГН: **********, което е видно от представеното по делото копие на удостоверениe за раждане /дубликат/, изд. от Община Севлиево въз основа на акт за раждане № 0292 от 31.12.2019 година.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че родителите на детето са съжителствали на съпружески начала, без сключен граждански брак помежду им, като по това време през 2019 година се родило общото им дете М..

През 2022 родителите се разделили и майката започнала да се грижи сама за него, както е и към настоящия момент. Бащата не се е интересувал от детето и не е заплащал издръжка. Детето страда от астма и често боледува. Всичко това се потвърждава и от разпитаните по делото двама свидетели, а именно – А.И.- съжител на ищцата и Д.Л. – нейна сестра. Свидетелят И. обяснява, че за М. се грижат ищцата и той, като поемат и целия разход по издръжката на детето, тъй като баща му Ю. не се интересува от него.

В тази насока са и показанията на сестрата на ищцата – свидетелката Л., която обяснява, че познава ответника още от периода, когато са живели на семейни начала със сестра й. Откакто са разделени единствено сестра й се грижи за възпитанието и издръжката на М.. Поема всички нейни разходи, вкл. тези по лечението й. Не й е известно след раздялата бащата да е търсил детето.

Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, непротиворечащи си и в синхрон с другите доказателства по делото.

По делото е приет социален доклад на ДСП-Севлиево /л. 38-39/, от който е видно, че детето М.Ю.Б. редовно посещава детско заведение – ДГ „Щастливо детство“ град Севлиево. Отсъствията й са основно по здравословни причини. Детето посещава и 2 допълнителни платени форми за работа с деца, които майката редовно заплаща.

Основните грижи за детето и задоволяването на потребностите му се осъществяват от майката.

Детето и майката живеят в жилище в град Севлиево на ул. *********** където са под наем. Жилището представлява едноетажна къща, състояща се от спалня, кухня, баня и тоалетна. Детето има роднини както по майчина, така и по бащина линия. Има изграден приятелски кръг в детското заведение, което посещава. Детето е силно привързано към майка си

На осн.чл.59, ал.6 от СК съдът изслуша ищцата. Тя обяснява какви са били причините да се раздели с бащата на детето си, а именно, че той се е държал лошо както с детето, така и с нея. Ищцата заяви, че предвид заболяването на детето има доста разходи свързани с лечението му, от които бащата не поема никаква част. Освен това детето ходи на танци, футбол и английски, което също е свързано със средства.

Ищцата обяснява, че след като ответника е получил документите от съда е заминал за Германия, където се намира и в момента. Преди да замине за чужбина ответникът не е оставал без работа и ищцата смята, че винаги е бил в състояние да заплаща издръжка за детето си, но не го е правил.

Майката към настоящия момент работи по трудов договор в „Канеппеле Интернешънъл груп България“ ЕООД, считано от 11.02.2026 година. Преди това е работила в Община Севлиево и осигурителният й доход за периода от м.юли 2025 г. до м. януари 2026 г., вкл. е бил в размер на 8339.22 лева.

Бащата към момента няма действащ трудов договор. До 14.03.2026 година е работил като леяр в „Канеппеле Интернешънъл груп България“ ЕООД. За периода м. февруари 2025 г. до м. януари 2026 година е имал осигурителен доход в размер на 5454.62 лева.

Детето посещава детско заведение – ДГ „Щастливо детство“, град Севлиево, видно от представената служебна бележка /лист 5/. Детето страда от бронхиална астма и има чести пристъпи, които налагат хоспитализацията му и честото му пролежаване в детското отделение на МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ гр. Габрово. От приложеното по делото /л.9/ психологично изследване е видно, че детето има забавено умствено развитие и се нуждае от подпомагане и стимулиране чрез обучение, поощряване, стимулация и създаване на социални възможности.

Горепосочените факти съдът приема за доказани категорично от събраните по делото доказателства, част от тях приети с определението за изготвяне на доклад по делото, както и с представените след това, а именно: Справка от НАП с вх. № 1626/26.03.2026; Социален доклад, изготвен от АСП- ДСП Севлиево с вх. № 1756/02.04.2026 г., както и от свидетелските показания на свидетелите И. и Л., на чийто показания съдът дава вяра и ги счита за изложени добросъвестно.

3

На базата на събраните доказателства съдът счита следното относно въпроса за предоставяне упражняването на родителските права: Родителските права по отношение на детето М.Ю.Б., ЕГН: ********** следва да се предоставят на майката М. С. А., ЕГН: **********, с адрес: град Севлиево, ул. ***********. Безспорно е, че през последните 4 години детето е живяло винаги само при ищцата, отглеждано е от нея. Бащата на детето не проявява никаква заинтересованост към отглеждането и възпитанието на детето, вкл. и не дава никаква издръжка за него. Съдът също така следва да постанови, че местоживеенето на детето ще е при майката.

На бащата следва да се определи режим на лични контакти, като съдът счита, че предложения в исковата молба режим е приемлив и в интерес на детето, което не бива да прекъсва отношенията с другия родител.

Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете се отличава със своя абсолютен, безусловен характер, като в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК е определен минималният размер на тази издръжка: 1/4 от минималната работна заплата за страната, която от м.януари 2026 година е в размер на 1213100 лева, т.е. минималната издръжка е в размер на 303.25 лева. Съгласно разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.

Потребностите на детето в конкретния случай са свързани най-вече с възрастта му, с необходимостта от задоволяване на основни битови потребности, такива за закупуване на дрехи, обувки, храна, а също и потребностите за забавления, игри, развлечения и придобиване на основни житейски умения. В конкретния случай не без значение е и здравословното състояние на детето, а именно, че страда от хронично заболяване - астма, за лечението на което са необходими средства. По делото не е установено възможностите на ответника да са по-високи от тези на ищцата, поради което претендираният размер на издръжката, а именно 450,00 лева е твърде висок. От друга страна трябва да се отбележи факта, че майката полага основните грижи за отглеждане на детето и поради това бащата следва да поеме по-голяма част от средствата, необходими за издръжката му. Нито ищцата, нито ответника имат задължения за издръжка към трети лица. Няма данни някоя от страните да страда от заболяване, препятстващо извършването на трудова дейност или изискващо заплащането на по-големи разходи за лечение. Така съобразявайки тези обстоятелства, съдът счита, че адекватно и справедливо би било майката да заплаща на малолетното си дете чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 200,00 евро /левова равностойност на 391.17 лв./, като за останалата част до размер на претендираната с исковата молба сума от 450.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Издръжката следва да се присъди, считано от датата на подаването на исковата молба – 18.12.2025 г., до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й.

4

Относно издръжката за минало време:

Претендира се издръжка за една година назад, считано от датата на завеждане на делото – 18.12.2025 година. Съдът намира, че за този период следва да бъде присъдена месечна издръжка в размер на претендираната в исковата молба сума, а именно – 300 лева месечно, или общо 3600 лева за периода от 18.12.2024 година до 18.12.2025 година, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата.

С оглед характера на производството по чл. 127, ал. 2 СК от СК, представляващо спорна съдебна администрация, не следва да бъдат присъждани разноски в полза, респ. в тежест на която и да е от страните, тъй като изходът от процеса не се характеризира с уважаване или отхвърляне на иска, а с постановяване на решение, което замества липсващата воля на родителите. Ответникът следва единствено да бъде осъден да заплати държавна такса върху дължимата издръжка в размер на 361.62 евро, от които върху издръжката за минало време – 73.63 евро.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето М.Ю.Б., ЕГН: **********, на майката М. С. А., ЕГН: **********, с адрес: град Севлиево, ул. ***********.

ПОСТАНОВЯВА, че местоживеенето на детето М.Ю.Б., ЕГН: ********** ще е при майката М. С. А., ЕГН: **********, с адрес: град Севлиево, ул. ***********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата Ю. И. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: град Севлиево, ж.к. *********** с детето М.Ю.Б., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 10:00 часа до 17:00 часа, като бащата го взема от адреса на местоживеенето на детето, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.