Решение № 46 от 18.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Елена Р. Арнаучкова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20215000500293 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.М. М. и „М.” ЕООД – С.З. против решение № 260062/26.02.2021 г., постановено по гр.д. № 56/2020 г. по описа на Старозагорския окръжен съд – V гр.с. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с процесуалните правила по изложените в жалбата съображения, поради което молят съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемият НАП – С. чрез ТД на НАП – П. моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Н.а. на п. – С. чрез ТД на НАП – П. против М. Д. М. и „М.“ ЕООД – С.З. обективно съединени искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК. Ищецът твърди, че има качеството на публичен взискател по отношение на М.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, в размер на 1 095 777,50 лв., представляващи задължения за данъци, осигурителни вноски и лихви върху тях, установени с влязъл в сила ревизионен акт, като след връчване на заповедта за възлагане на ревизията, в резултат на които са установени публичните задължения, М. като едноличен търговец е извършил сделки с притежаваните от него недвижими имоти, както следва: на 30.07.2015 г. е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... г. по описа на нотариус Д.Н., с който е прехвърлил на „М.“ ЕООД дворно място с идентификатор .... по КККР на гр. С.З., ведно с всички постройки, подобрения и приращения в него, за сумата 147 000 лв. и на 06.08.2015 г.е сключил договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... г. на нотариус Д.Н., с който е прехвърлил на „М.“ ЕООД самостоятелен обект с идентификатор ... и самостоятелен обект с идентификатор ...., двата находящи се на партерния етаж от четириетажна масивна жилищна сграда в гр. С.З., ул. „Г.Г.“ № 55, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, за сумата 150 000 лв. Ищецът счита, че с тези сделки, извършени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, дружеството е осуетило събиране на задълженията, установени в ревизионния акт, те са увредили интереса на публичния взискател, доколкото е препятствана възможността да бъде насочено принудително изпълнение върху имотите, а длъжникът няма достатъчно имущество, за да удовлетвори кредитора си, като намерението да се увреди публичният взискател може да се изведе на база множество други действия на едноличния търговец, бързината, с която той се е разпоредил с имуществото си /процесните и още няколко недвижими имота и 12 моторни 2 превозни средства/, което е можело да послужи за удовлетворяване на Държавата, липсата на публикувани в Търговския регистър годишни финансови отчети и прекратяване на сключените с търговеца трудови договори. Счита, че цитираните договори са недействителни и на още едно основание – страна по тях е свързано с длъжника лице, като в допълнителна искова молба уточнява, че исковете са предявени при условията на кумулативност на двете посочени основания -по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК и по чл. 216, ал. 1, т. 6 от ДОПК. Предвид това, че са налице всички предпоставки на двете посочени разпоредби, ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на Държавата договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... г. по описа на нотариус Д.Н. с peг. № ... и с район на действие района на Районен съд - С.З., с който М.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, е продал на „М.“ ЕООД дворно място с площ от 396 кв.м., находящо се в гр. С.З., кв. „И.“, с идентификатор ...., заедно с всички постройки, подобрения и приращения в поземления имот, в т.ч. сграда с идентификатор ... със застроена площ от 148 кв.м. и сграда с идентификатор ... със застроена площ от 249 кв.м., както и договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № ... г. по описа на нотариус Д.Н. с peг. № ... и с район на действие района на Районен съд - С.З., с който М.М., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „М.“, е продал на „М.“ ЕООД самостоятелен обект в сграда-магазин за хранителни стоки, разположен на I партерен етаж от четириетажна масивна жилищна сграда, находища се в гр. С.З., ул. „Г.Г.“ № 55, със застроена площ на магазина от 44,80 кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство, съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994 г. като самостоятелен обект-част от бивш магазин, целият от 101,24 кв.м., който е с идентификатор ..., заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което с построена сградата, и самостоятелен обект в сграда-магазин за хранителни стоки, разположен на I партерен етаж от същата четириетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ на магазина от 56,44 кв.м., обособен съгласно архитектурен проект за преустройство, съгласуван и одобрен от главния архитект на Община С.З. на 03.05.1994 г. като самостоятелен обект-част от бивш магазин, целият от 101,24 кв.м., който е с идентификатор ...., заедно със съответния процент идеални части от общите 3 части на сграда № 1 и от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор .... по КККР на гр. С.З., с подробно описани граници на имотите. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците М.М. и „М.“ ЕООД – С.З. оспорват исковете като неоснователни и недоказани и молят съда да ги отхвърли. Твърдят, че оспорените сделки не попадат в обхвата на чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК, не е установено намерението за увреждане при сключване на договорите, тъй като продажната цена била значително по-висока от данъчната оценка на имотите, тя съответствала на изготвена оценка от независим оценител и била реално платена по банков път на едноличния търговец, с която той продължил да оперира, и върху нея можело да бъде наложен запор от публичния изпълнител, което било направено година по-късно. Увреждане нямало и поради това, че в патримониума на първия ответник към момента на сделките имало достатъчно имущество, от което Държавата можела да се удовлетвори.

Претендират разноски.

С обжалваното решение са обявени за недействителни по отношение на Държавата договорите, сключени с н.а. № ...., и ответниците са осъдени да заплатят на НАП 300 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и държавна такса по сметка на Окръжен съд – С.З. в размер на 10 689,15 лв.

Решението е обжалвано от ответниците изцяло и в своята цялост то е предмет на въззивното производство.

По иска по чл. 216, ал. 1, т. 4 от ДОПК:

Правото на Държавата като кредитор да обяви по този ред за недействителни спрямо нея увреждащите я сделки или действия на длъжника възниква при наличието на установените от законодателя елементи: действително публично вземане, действие от страна на длъжника, с което се уврежда кредитора, което да е извършено след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, и намерение да се увреди публичният взискател.

Съгласно разпоредбата на чл. 216, ал. 2 от ДОПК недействителността 4 се обявява по иск на публичния взискател или на публичния изпълнител по реда на ГПК, като в случая той действа като процесуален субституент на Държавата по силата на изрична правна норма.

В случая искът е заведен от Н.а. за п. в качеството й на публичен взискател.

Съдът намира, че е налице първата от посочените предпоставки – качество на Държавата на взискател, респ. наличието на публични задължения на М.М. като ЕТ „М.”.

Със заповед за възлагане на ревизия от 15.04.2015 г. е възложена ревизия на М. Д. М. с регистрация като ЕТ „М.“ за задълженията му за здравно осигуряване за самоосигуряващи се, ДОО за самоосигуряващи се, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2009 г. – 31.12.2013 г., като тази заповед е връчена лично на М. на 27.04.2015 г.

Впоследствие заповедта е изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 27.07.2015 г., връчена на проверяваното лице на 31.07.2015 г. по електронен път, и заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 21.08.2015 г., връчена на лицето на 22.08.2015 г. по електронен път, с които е разширен обхватът на проверката.

Проверката е завършила с издаване на ревизионен акт № Р 16002415002619-091-001/08.12.2015 г., с който са установени задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях, подробно посочени в него, в общ размер на 833 384,69 лв., който е връчен по електронен път на М. на 10.12.2015 г. С ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П16002415222811-003-001/21.12.2015 г., връчен по електронен път на лицето на 22.12.2015 г., размерът на задължението е бил намален на 832 718,05 лв.

С влязло в сила решение № 8072/29.05.2019 г., постановено по адм.д.

№ 3714/2018 г. по описа на Върховния административен съд – І отделение, е отменен ревизионният акт от 08.12.2015 г., поправен с ревизионен акт от 21.12.2015 г., в частта за установените задължения за ДДС за разликата над 5

613 631,99 лв. до 625 263,99 лв. и за лихвите за разликата над 153 591,79 лв. до 155 295,55 лв., допълнително установени задължения по ЗДДФЛ - годишен и авансов данък: за 2009 г. за разликата над 2 498,37 лв. до 1 849,85 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 967,24 лв. до 1 433,76 лв., за 2010 г. – за разликата над 8 550,98 лв. до 9 264,33 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 4 068,53 лв. до 4 360,39 лв., за 2011 г. – за разликата над 6 770,88 лв. до 8 445 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 2 485,24 лв. до 3 951,64 лв., за 2012 г. за разликата над 10 994 лв. до 10 133,90 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 2 685,96 лв. до 2 751,45 лв., за 2013 г. за разликата над 12 304,89 лв. до 12 424 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 2 010,69 лв. до 2 029,85 лв., за 2014 г. за разликата над 7 398 лв. до 7 415,44 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 456,98 лв. до 457,87 лв.; вноски за ЗО - за 2011 г. за разликата над 1 218 лв. до 1 392 лв. и лихви към 08.12.2015 г. за разликата над 447,07 лв. до 520,57 лв., като е отхвърлена жалбата на М.М. като ЕТ „М.М.–50“ в останалата обжалвана част.

Установените в резултат на ревизията задължения са за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и за следващи се за тях лихви, поради което те са публични вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. На основание чл. 127, ал. 1 от ДОПК установените с ревизионен акт задължения подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта, а след този срок – на принудително изпълнение, като по делото няма данни тези задължения да са погасени до настоящия момент.

Следователно е налице действително публично вземане, което съществува към момента, поради което Държавата, респ. Н.а. за п., има качество на публичен взискател.