Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6256 от 13.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12067/2024
Вид
Определение № 6256
Подписан
13.05.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Атанаска Димитрова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6256 гр. Варна, 13.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20243110112067 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на подадена искова молба с предявени искове на основание чл.270, ал.2 от ГПК от страна на ищцата Ж. И. Д., ЕГН **********, от **********, против ДП „Български спортен тотализатор“, ЕИК 202766380, със седалище и адрес на управление гр. София 1618, ул. „Хайдушко изворче“ №28, представлявано от Георги Тарлеков и М. И. Ж., ЕГН **********.

Искането на ищцата е да се прогласи нищожността на съдебно решение от 01.08.1999 г. по гр.д. №1259/1999 г. на РС - Варна и съдебно решение от 23.07.2003 г. по в.т.д. №655/2000 г. на ОС - Варна.

В исковата молба ищцата е заявила, че с посочените решения Иван Ж. И., Дафинка Великова И., Ж. И. Д. и М. И. Ж. са осъдени да заплатят в полза на ЦД на БСТ, гр. София, чрез РД на БСТ-гр. Варна сумата от 5 128 лв. представляваща сумата, с която ответниците са се обогатили без основание за сметка на ищеца, от ползването на недвижим имот: магазин находящ се в партерния етаж на четириетажна жилищна сграда в гр. Варна, на парцел 15,6,7,8 кв. 60 на 8-ми подрайон по плана на гр. Варна, ул. "Сан Стефано" № 1 и представляващ магазин и сервизни помещения със застроена площ от 22.41 кв.м. и 0.588 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, за периода 11.11.1994г. - 02.02.1999г., от която сума Иван и Дафинка И.и, следва да заплатят на ищеца 1819 лв., Ж. Д. - 1680 лв. и М. Ж. - 1629 лв., ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 02.08.1999г. до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че по така водените производства е „липсвал предметът на спора - четириетажна жилищна сграда в гр. Варна, на парцел 15,6,7,8 кв. 60 на 8-ми подрайон по плана на гр. Варна, ул. "Сан Стефано" /без административен №/, но № 7-ВОС, поради което процесните решения са нищожни“. Сочи, че вещта, за която се претендирало обезщетение за неправомерното й ползване, е липсваща по предмета на спора, тъй като сградата не съществувала.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна, в който страната, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Илиева-Кирилова, е направила възражения за недопустимост на предявените искове. Посочено е, че между страните са водени 1 множество дела, включително и по заведени от ищцата искови молби за нищожност на постановени съдебни решения. Съдът счита, че е основателно възражението на ответната страна за недопустимост на исковата претенция, тъй като са налице основанията по чл.299, ал.1 от ГПК. Посочено е в отговора на исковата молба, а и след справка в деловодството на съда се установява, че в РС – Варна е било водено и приключило с влязло в сила решение гр.д. №7611/2009 г. по описа на РС – Варна, 26-ти състав. Това производство е било образувано по предявени искове от Ж. И. Д., Иван Ж. И. и Дафинка Великова И., против ДП „Български спортен тотализатор“ и М. И. Ж., на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване на нищожността на решение от 01.08.1999 г. по гр.д. №1259/1999 г. на РС Варна и съдебно решение от 23.07.2003 г. по в.т.д. №655/2000 г. на ОС - Варна, поради това, че са постановени при липса на предмет на иска, тъй като не е налице недвижим имот, който да бъде индивидуализиран – недвижим имот пл.№6 в кв.60 по плана на 8-ми подрайон на гр.

Варна, с административен адрес ул. „Сан Стефано“, №7. По това дело е постановено решение №2107 от 11.06.2010 г., с който исковете са отхвърлени. Решението е влязло в законна сила на 25.06.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл.299, ал.1 и 2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая е видно, че по предявените по настоящото дело претенции вече е постановено решение между страните, което е влязло в законна сила. Затова са налице предпоставките на посочената разпоредба и съдът счита, че възражението на ответната страна за недопустимост на производството на основание вече разрешен пор с влязъл в сила съдебен акт, за основателно.

Предвид гореизложеното и на основание чл.299, ал.2 от ГПК настоящото производство, като повторно заведено, следва да се прекрати.

Ето защо и на горепосоченото основание съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №12067 по описа за 2024 година на Районен съд – Варна, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2