Решение № 4556 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4556 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Вили Ст. Шутова като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330114982 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Ес джи финанс“ ООД, ЕИК 202167975, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Авксентий Велешки“ № 5, представлявано от Л.Д., против Н. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***** с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за заем № **** г. и ОУ, неразделна част от него. На ответницата била предоставена сумата от 3000 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 6 договорът е сключен за срок от 24 месеца, като крайният падеж е уговорен на ***** г. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща, представляват главница по кредита и възнаградителна лихва, като лихвеният процент е фиксиран на 38% на годишна база. Вноските са анюитетни, дължими на 15-то число на съответния месец, всяка в размер на 180,34 лв. Годишният процент на разходите е в размер на 45,37%, а допълнителни такси за усвояване на заема или за неговото администриране не се дължат. Твърди, че ответницата е направила 1 няколко плащания по процесния договор: на **** г., на *** г., на **** г., на ***г., на **** г. и на **** г., с които плащания са се погасили изцяло дължимите на падеж от **** г. до ***** г. вноски, както и частично вноската с падеж на ****та по погасителния план/. След *** г., ответницата е преустановила окончателно плащанията си към кредитора. Излага, че съгласно чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от договора за заем, в случай на неизпълнение задължението на заемополучателя за плащане на дължимите вноски, кредиторът може да обяви договора за предсрочно изискуем и да предяви вземанията си по съдебен ред. На ***** г., задължението е обявено за предсрочно изискуемо, поради неплащане на пет месечни погасителни вноски. Настъпилата предсрочна изискуемост за сумата 3094,34 лв., от която: просрочена главница за периода **** г. – ***** г. вкл. в размер на 499,16 лв., предсрочно изискуема главница в размер на 2236,33 лв. и редовна лихва в размер на 358,55 лв. за периода **** г. – ****** г. вкл., е обявена на длъжницата с Уведомление за предсрочна изискуемост, получено и подписано лично от нея на **** г., като въпреки, че е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение, ответницата не е предприела действия за погасяване на задължението. За горепосоченото вземане ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за което било образувано гр. д. № ***** г. на РС – **** гр. с., като длъжницата подала възражение в срок, след като получила Заповед за изпълнение № **** г.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 499,16 лв. – просрочена главница за периода **** г. – **** г., 2236,33 лв. – предсрочно изискуема главница, 358,55 лв. – редовна лихва за периода **** г.

– **** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – **** г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Счита, че процесният договор за заем е недействителен и моли съдът да го обяви за такъв, тъй като не са спазени редица разпоредби на ЗПК. Съгласно чл. 6 от договора, последния следвало да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения банкова гаранция или поръчители, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 1.1 от ОУ към договора за заем. Едновременно с тези обезпечения при 2 отпускането на потребителския заем заемателят издава запис на заповед в полза на заемодателя за сума в размер на заемната сума с включени лихви и евентуално дължими неустойки, такси и разноски. Съгласно чл. 8 от Договора, заемателят декларирал и се счита за уведомен, че в случай на непредставяне на договореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването му, или представеното обезпечение не отговаря на условията посочени в чл. 9 ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ към договора, заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 2847.84 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Приложение № ** към договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, и ГПР неотговарящо на реално посоченото в договора за заем.

В договора липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, уточняващи кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 45.37% . Затова и закона, защитавайки правата на потребителя, предпоставя изискването в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои и какви точно суми ще дължи.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 45.37%, а възнаградителната лихва - 38.00%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 7% между размера на ГПР и лихвата, която е съставна част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно като сума в лева е оскъпяването му по кредита, което ще дължи, и в това именно се изразява недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание. В този порядък следва да се посочи, че, съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки 3 или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина бидейки израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства, липсва.

Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР. Тези съставни елементи обаче, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на предоставения ресурс.

Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя още повече, че в процесния случай в чл. 6 от договора е посочено, че задължително условие за предоставяне на заема е предоставяне на обезпечение, чрез поръчител/банкова гаранция. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.

Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК предвижда да бъде посочен в договора лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, както и други обстоятелства. В процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент и неговия размер. Нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда задължителното съдържание на договора за потребителски кредит да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № ** начин.

От съдържанието на договора се установява че, не е налице реално 4 посочване на годишния процент на разходите по кредита, тай като посоченото в договора - обща сума за плащане в размер на 4328.16 лв. и ГПР в размер на 45.37 % не отговарят на уговорените в действителност в договора.

В този смисъл излага доводи за наличие на скрити разходи изначално още при отпускане на кредита, както и наличие на заблуждаваща търговска практика, по смисъла на потребителското общностно право. Още с изначалното сключване на договора е уговорена неустойка за неизпълнение на задължение, което е извън характерния предмет на договора за потребителски кредит, съгласно чл. 9 от ЗПК, като самото неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора за кредит, е уговорено като допълнително, второстепенно задължение. В действителност обаче, наличието или не на обезпечение може да мотивира страните да сключат или не договора, или да го сключат при различни условия, или найвече при различна цена на услугата, но това обстоятелство не следва да води до промяна на същественото съдържание на договора за кредит, опитвайки се да се заобиколи императивна разпоредба за максимален размер на ГПР, визирана в чл. 19, т. 4 от ЗПК. Така формулирано задължението за кредитополучателя цели единствено получаване на допълнително парично заплащане по договора от потребителя, уговорено изначално още при сключване на договора, и водещо до нарастване на погасителната вноска по кредита от 180.34 лв. до 299.00 лв. за всяка отделна вноска. Така уговорения начин на заплащане, въведените изисквания за вида обезпечение, с посочване на почти неизпълними критерии по отношение на доход и други условия, на които следва да отговарят във връзка с кредитната си история, въведени ограничения за лицата, които могат да бъдат поръчители в зависимост от това дали са юридически или физически и др., краткият срок за изпълнение на задължението, ненужно завишените критерии като срок и размер на неустойката, налага извода, че още с възникване на задължението се препятства неговото изпълнение. Кредиторът следвало да се съобрази с платежоспособността на длъжника и риска за предоставяне на кредита преди сключването му, което е вменено като негово задължение въведено в чл. 16 от ЗПК.

От друга страна, непредставянето на обезпечение само по себе си не води до претърпяването на вреди за кредитора, които следва да бъдат обезщетени от потребителя. Уговорената неустойка не може да се счита като 5 уговорена за обезпечение за изпълнение на същинските задължения по договора, доколкото задължението е именно за предоставяне на обезпечение.

Това води до извода, че задължението е уговорено така, че да бъде препятствано изпълнението му, за да доведе със сигурност до пораждане на уговорената санкция. Самата неустойка е уговорена така, че да се кумулира към погасителните вноски по договора. Всичко това налага извода, че уговорената неустойка не притежава присъщите за неустойката обезпечителната и обезщетителната функция, а води единствено до оскъпяване на кредита, както и до сигурно увеличаване на възнаградителната лихва и представлява печалба за заемодателя. Същата обаче е скрита, доколкото не е посочена в общата сума за погасяване на кредита и не е включена в годишния процент на разходите. Поради това счита, че така уговорената в договора за заем неустойка е част от договорената печалба на дружеството кредитор независимо, че с цел заобикаляне на закона не е включена като размер в уговорената възнаградителна лихва, какъвто характер в действителност има тази уговорка. С оглед гореизложеното счита, че така уговорената неустойка е следвало по силата на чл. 11. ал. 1 т. 10 от ЗКП да бъде взета предвид при изчисляване на годишния процент на разходите, тъй като по същността си не представлява неустойка, а скрита печалба на дружеството кредитор, поради което доводи, че при прибавяне към ГПР по кредита, би се нарушила императивната норма на закона, определяща съдържанието на тези разходи.