Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1092 от 14.09.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2218/2024
Вид
Решение № 1092
Подписан
14.09.2026
В сила
14.09.2026
Състав
Цветко Лазаров, Нина Стойчева, Ралица Димитрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. София, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000502218 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 260591/16.02.2022г, постановено по гр.д.№ 15659/2016г по описа на СГС, I ГО, 3-ти състав, съдът е осъдил М. Д. Г. с ЕГН **********, като законен наследник на кредитополучателя Д. М. Г., да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959 на основание чл. 430 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД следните суми, представляващи неизплатени задължения по три договора, сключени между „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и Д. М. Г. с ЕГН **********, починала на ********г.: Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г., Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и Договор за издаване на кредитна карта от 10.05.2007 г, както следва: 1/. По Договор за издаване на кредитна карта, сключен на 10.05.2007 г. общо сумата 1 367,91 лв., от които: предсрочно изискуема главница – 1 004, 75 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 303,16 лв.; наказателна лихва за периода 09.03.2015 г. - 12.12.2016 г. - 60 лв.; 2/. По Договор за 1 предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 22.04.2008 г. общо сумата 37 440,41 евро, от които: предсрочно изискуема главница – 31 975,34 евро, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното погасяване на задължението; договорна лихва за периода 28.11.2014 г. 12.12.2016 г. в размер 4 548,35 евро; наказателна лихва за периода 28.11.2014 г.

- 12.12.2016 г. - 916,72 евро и 3/. По Договор за предоставяне на ипотечен кредит, сключен на 21.05.2008 г. общо сумата 27 317 лв., от които: предсрочно изискуема главница – 21 852,29 лв., ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото до окончателното и пълно погасяване на задължението; договорна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. в размер 4 841,47 лв.; наказателна лихва за периода 28.01.2015 г. - 12.12.2016 г. - 623,24 лв.

Недоволен от решението е останал ответникът М. Д. Г., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба чрез назначения особен представител. Със същата оспорва правилността на първоинстанционното решение, като поддържа, че от събраните по делото доказателства не се установява да е приел наследството на кредитополучателя, поради което счита, че не е налице процесуална и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове. При условията на евентуалност оспорва извода на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на кредитите е надлежно обявена с връчването на препис от исковата молба.

Поддържа, че доколкото съдебните книжа са връчени на назначения му особен представител, това връчване не е годно да породи правните последици на изявление за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми.

В законоустановения срок „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е подала отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната неоснователност и за правилността и законосъобразността на обжалваното решение, като моли същото да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

2

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова, подадена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД против М. Д. Г., в качеството му на законен наследник на Д. М. Г., с която банката има сключени два договора за ипотечен кредит и един договор за кредитна карта.

Основанието на претенциите е неизпълнение от страна на кредитополучателката на договорните задължения за връщане на получените в заем суми в уговорените срокове. С оглед това банката е претендирала наличие на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията по договорите, евентуално е заявила обявяване на същата с връчване на препис от исковата молба.

Конституираният по делото ответник М. Д. Г. не е открит за връчване на съдебни книжа, предвид което му е назначен особен представител, който да осъществи защитата му в съдебното производство.

Производството пред първоинстанционният съд е приключило с постановяване на решение № 260591/16.02.2022г, постановено по гр.д.№ 15659/2016г по описа на СГС, I ГО, 3-ти състав, с което предявените от банката осъдителни искове са изцяло уважени. С определение № 265014 от 18.07.2022 г. съдът е оставил без уважение подадената от особения представител на ответника молба с правно основание чл. 248, ал.1 ГПК за определяне на възнаграждение в негова полза.

Назначеният особен представител на М. Д. Г. е подал въззивна жалба срещу решението, въз основа на която е образувано в. гр.д. № 125/2023 г. по описа на Апелативен съд-София, ГО, 7-ми състав. Производството по делото е приключило с решение № 878 от 26.06.2023 г., с което първоинстанционното решение е потвърдено като е отменено определение № 265014 от 18.07.2022 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение подадената от особения представител на ответника молба по чл. 248, ал.1 ГПК и в негова полза е присъдено възнаграждение.

Касационна жалба срещу решението, с изключение на частта му относно производството по чл. 248 ГПК, е подадена от особения представител на М. Д.

Г.. По жалбата е образувано к. т. д. № 1515/2023 г. по описа на ВКС, II т. о., IV състав, приключило с решение № 95 от 09.07.2024 г. С него ВКС е отменил решението на апелативния съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг негов състав, като е дал задължителни указания по приложението на правото.

3

Съобразно същите при новото разглеждане на спора въззивният съд следва да установи вида на възникналите застрахователни правоотношения във връзка с процесните банкови договори и въз основа на това да прецени дали с предприети конклудентни действия ответникът е приел наследството на починалата кредитополучателка. ВКС е посочил, че това обстоятелство е определящо както за материалноправната, така и за процесуалноправната легитимация на М. Д. Г., доколкото изводът, че наследството е прието не може да почива на предположения, независимо, че не са налице доказателства за заявен изричен отказ от наследство.

От приложените писмени доказателства се установява, че кредитополучателката Д. М. Г. е починала на ******** г. като от представеното удостоверение за наследници е видно, че единствен неин законен наследник е синът й М. Д. Г.. В тази връзка следва да се съобрази, че призованите към наследяване наследници не са пасивно процесуално и материално легитимирани да отговарят за породените правни задължения на наследодателя, ако не са приели наследството му.

В мотивите по т. 2 от ТР № 1 от 23.01.2024 г. по т. д. № 1/2021 г. на ОСГК на ВКС е разяснено, че при действащата система на приемане на наследството, докато призованото към наследяване лице не обективира волята си да го приеме, наследството е незаето (вакантно), тъй като не е установен субектът на включените в него имуществени права и задължения. До приемането му наследниците по закон не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което нито могат да предявяват искове за наследствени вземания, нито да отговарят по искове за наследствени задължения.

За защита на интересите на кредиторите и останалите лица, заинтересовани от установяването на титулярството върху наследственото имущество, законодателят е уредил, от една страна, производството по чл. 51 ЗН, чрез което се установява кои от призованите към наследяване лица приемат наследството, а от друга страна — института на управителя на наследството по чл. 59 ЗН за частта на лицата, по отношение на които все още не е изяснено дали ще придобият качеството на наследници чрез приемането му. Управителят предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения, като правомощията му обхващат както процесуалното 4 представителство, така и цялостното управление на наследствените имоти.

Разпоредителни действия с наследствено имущество той извършва с разрешение на съда.

В настоящия случай призованият към наследяване син на починалата кредитополучателка не е открит, поради което на основание чл. 47, ал. 6 ГПК съдът му е назначил особен представител. При това положение производството по чл. 51 ЗН е неприложимо, тъй като приемането или отказът от наследство в определения от съда срок се извършват с едностранно и неотменимо волеизявление, обусловено от строго личната преценка на призованото към наследяване лице и засягащо неговата имуществена сфера. Назначеният особен представител разполага единствено с обща процесуална представителна власт и не може вместо представлявания да изрази воля за приемане или отказ от наследството.

От приложените писмени доказателства се установява, че към постановяването на настоящото решение призованият към наследяване син на починалата кредитополучателка не е заявил изричен отказ от наследството.

Противно на приетото от първоинстанционния съд, липсата на такъв отказ сама по себе си не установява приемането му.

От доказателствата по делото се установява, че по повод на процесните договори за кредит банката- кредитор е сключила застрахователни договори в изпълнение на изискването на чл. 20 и следващите от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 21.05.2008 г. и чл. 20 и следващите от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 22.04.2008 г. и чл. 60 от договора за издаване на кредитна карта от 10.05.2007 г. В тази насока по делото е представено удостоверение № 257384 по групова застрахователна полица № 2012 по Застрахователна програма „Защита на дома и семейството“, издадено от „ОББ - ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, от което се установява, че считано от 28.05.2008 г. застрахователното дружество покрива рисковете от смърт вследствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука за Д. Г., като при настъпване на някой от тях се задължава да изплати остатъка от главницата по кредита от 21.05.2008 г. Приложено е и удостоверение № 244618, по групова застрахователна полица № 2006 по Застрахователна програма „Защита на дома и семейството“, издадена от „ОББ - ЕЙ АЙ ДЖИ ЛАЙФ 5

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, от което се установява, че считано от 30.04.2008 г. застрахователното дружество покрива рисковете от смърт вследствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука, като при настъпване на някой от тях се задължава да изплати остатъка от главницата по кредита от 22.04.2008 г. във връзка със задълженията на Д. Г.. По делото е представено и застрахователно удостоверение № 2004015007 по групова застрахователна полица № 2004, издадено отново от същото застрахователно дружество, от което е видно, че Д.

Г. е включена в списъка на застрахованите лица за риска смърт, вследствие на злополука и пълна трайна неработоспособност вследствие злополука, считано от 18.05.2007 г. във връзка с подписания от нея договор за издаване на кредитна карта.

С оглед целта и предмета на застраховането следва да се приеме, че процесните договори имат характер на имуществена застраховка „Финансов риск“. В тази връзка съдът съобразява, че животът, здравето или телесната цялост на физическо лице могат да бъдат обект както на личните застраховки „Живот“ и „Злополука“, така и на имуществено застраховане, включително при договорите за застраховка „Финансов риск“. Съгласно чл. 200 КЗ (отм.), съответно чл. 399 КЗ, предмет на договора за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари, включително парично вземане, възникнало на договорно основание. Без значение е дали банката е страна по застрахователния договор, или е трето ползващо се лице по смисъла на чл. 183, ал. 1, предл. 2 КЗ (отм.), съответно чл. 343, ал. 1, предл. 2 КЗ, във връзка с чл. 22, ал. 1 ЗЗД, когато застраховащ е длъжникът по договорното правоотношение.