Решение № 3144 от 22.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9070/2024
- Вид
- Решение № 3144
- Подписан
- 22.05.2025
- В сила
- 22.05.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 125, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3144 гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 8389/09.05.2024г. по гр.д. № 35477 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 66-ти състав е признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД , че „Търтийн Груп”ЕООД, ЕИК 20510128 дължи на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 заплащане на суми в размер, както следва: сумата от 1196,77лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-25.11.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот на ул. ***** , гр. София за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020; сумата от 24,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението25.11.2021г., до изплащането й, представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. с които суми ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 67281/2021г. по описа на СРС, като „Търтийн Груп”ЕООД, ЕИК 20510128 е осъдено да заплати на Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 349,63лв. представляващи 1 съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата над 1196,77лв. до предявен размер от 1875,96лв., както и лихва за забава на плащането на главниците съответно от 535,05лв. за топлинната енергия за периода от 31.01.2019г. до 18.11.20201г. и за 4,95лв. за дяловото разпределение за периода от 03.03.2019г. до 18.11.2021г., като Топлофикация София”ЕАД е осъдено да заплати на Търтийн Груп”ЕООД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 349,77лв.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. № 184874/05.06.2024г. изпратена на 03.06.20214г. от ответника по исковете „Търтийн Груп”ЕООД, ЕИК 20510128 в частта, в която исковете са уважени . Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е , че действително бил собственик на имота и не бил сключил договор за доставка на топлинна енергия в него с ищеца. Не било установено обаче че е потребил топлинна енергия в количества и на стойност за които е уважен иска. За периода до 31.01.2019г. бил направен междинен отчет поради смяна на потребител, а след това – поради неосигурен достъп по правилата на чл. 70 от Наредбата за топлоснабдяване. Нямало основание да се приложи тази разпоредба от наредбата, защото тя била приложима само за договорни правоотношения. Претендирало е разноски.
Въззиваемият-ищец– Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046, е оспорил жалбата. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач изразило становище. на ищеца –
Техем Сървисис”ЕООД не е
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 182427/27.06.2023г. по регистъра на СРС от Топлофикация София”ЕАД, ЕИК 831609046 срещу „Търтийн Груп”ЕООД, ЕИК 20510128 , с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да установи съществуване на вземанията на ищеца срещу ответника за заплащане на сумата от 1875,96лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-25.11.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот на ул.
2
***** , гр. София за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020; сумата от 24,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-25.11.2021г., до изплащането й, представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. с които суми ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, лихва за забава на плащането на главниците съответно от 535,05лв. за топлинната енергия за периода от 31.01.2019г. до 18.11.20201г. и от 4,95лв. за дяловото разпределение за периода от 03.03.2019г. до 18.11.2021г.,за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 67281/2021г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че между страните не е подписан договор за доставка на топлинна енергия за стопански нужди , ответникът бил собственик на имота и потребявал енергия в имота и така се обогатил със стойността й и с тази на цената на дялово разпределение за сметка на обедняването на ищеца, изпаднал в забава на плащането на сумите, получили покана за плащането на сумите. Ответникът бил юридическо лице и в имота потребяваната топлинната енергия била зза стопански нужди. Възникването на договорни правоотношения при тази хипотеза изисквало сключването на писмен договор, но такъв не бил сключен, поради което и отношенията на страните се уреждали по правилата на неоснователното обогатяване, но приложение намирали и Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. В имота била потребена енергия в количества и на стойност за които е предявен иска, дължало се и възнаграждение за дяловото й разпределение, ответникът бил изпаднал в забава на плащанията им.
Ответникът „Търтийн Груп”ЕООД, ЕИК 20510128 е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че ищецът не бил носител на вземането за дяловото разпределение на енергията, не бил потребил топлинна енергия в количества и на стойност, за които са предявени исковете, нямало основание за начисляване на суми на база, нямало облигационно правоотношение между страните, което да е основание за уважаване на исковете, не дължал лихва за забава, имало друго дел между страните за същите суми, задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца Техем Сървисис”ЕООД Бруната”ООД, е подкрепило исковете.
3
По делото е приложено заповедно дело № 67281/2021г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 95257/25.11.2021г по чл. 410 от ГПК е издадена заповед, с която Търтийн Груп”ЕООД е осъдено да заплати на Топлофикация София”ЕАД сумата от 1875,96лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-25.11.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на потребена топлинна енергия в имот на ул. ***** , гр. София за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020; сумата от 24,01лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението-25.11.2021г., до изплащането й, представляващи цена за дяловото разпределение на топлинна енергия в имота за периода от 01.01.2019г. до 30.04.2020г. с които суми ответникът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, лихва за забава на плащането на главниците съответно от 535,05лв. за топлинната енергия за периода от 31.01.2019г. до 18.11.20201г. и от 4,95лв. за дяловото разпределение за периода от
03.03.2019г. до 18.11.2021г., съдебни разноски от 98,80за така издадената заповед длъжникът е уведомен на 23.02.2022г., на 22.03.2022г. е подал възражение , като е посочил че е предявил отрицателен установителен иск за вземанията, на 01.12.2022г. районният съд е установил че производството по отрицателните установителни искове е прекратено, като 27.02.2023г. след указания от въззивния съд, е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземанията по заповедта , доказателства, че такъв е предявен в предоставения едномесечен срок са представени на 04.07.2023г.
По делото е прието неоспорено от страните постановление за възлагане от 05.11.2018г., съставено от Председателя на УС на Фонда за гарантиране на влоговете в банките въз основа на продажба чрез търг, проведен от синдика на Корпоративна търговска банка”АД – несъстоятелност, с което на „Търтийн Груп”ЕООД е възложен самостоятелен обект в сграда в гр. София, ул. **** на първи надземен етаж на сградата.
Приети са покани от ищеца до ответника от 25.02.2021г. и от 28.02.2019г., с които е направено искане за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия в имота , като е поканен и да сключи договор за доставката на същото, посочен и код на платеца 1082958.
Приет е акт за разпределение на кубатура, съгласно което обем на имота е 238,85 куб.м.
По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 25.02.2013г. на сграда на ул.
4
**** в гр. София,” изравнителни сметки, съгласно който ОС на ЕС е избрало „Иста България”ЕАД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата, като в последствие същото е извършвано от правоприемника му „Техем Сървисис”ЕООД.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и неопровергано от другите доказателства по делото, вещото лице е посочило след запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и топлинния счетоводител, че общият топломер е отчитан по електронен път ежемесечно, отчислявани са технологични загуби,. Вещото лице е установило, че за периода до 30.01.2019г. топлинния счетоводител по негова преценка не е начислявало топлинна енергия за отопление на имота, а след това за имота била начислена енергия при условията на неосигурен достъп за отчитане на уредите, за което били съставени протоколи – за обявени дати и за неосигурен достъп, но за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2020г. топлинния счетоводител посочил, че отчет като разход за отопление по топломера е „0”. За този период не била начислена и топлинна енергия за БГВ, поради посочване на отчетен топъл водомер. За периода преди това начисленията на подгряване на вода за горещо битово водоснабдяване била на база 1 потребител по Наредбата за топлоснабдяване поради неосигурен достъп за отчитане на водомера.
Изчисленията на топлинния счетоводител при такива изходни данни били правилни математически и стойност на потребена енергия била в размер на 1196,77лв. Начисленията за дялово разпределение били 24,01лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД – иск за установяване на съществуване на 5 вземане за неоснователно обогатяване и за обезщетение за забава на плащане на сумите, с които ответникът се е обогатил за сметка на ищеца.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че от приетото по делото възлагателно постановление се установява, че за процесния период ответникът е бил собственик на имота.
Този имот е с предназначение банков клон, ответникът е юридическо лице, поради което и за да възникне валидно договорно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия, съответно за извършването на дяловото й разпределение е било необходимо да се сключи писмен договор за същото между страните. По делото не се твърди и не се установява между страните за процесния период да е сключен такъв договор, поради което отношенията между страните за плащане на потребената в имота топлинна енергия и цената дяловото й разпределение се уреждат по правилата на неоснователното обогатяване. При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59 от ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.