Определение № 39343 от 30.09.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39343 гр. София, 30.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20231110169685 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Б. Х. ***, ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ****, чрез адвокат Я. В. М. и адвокат М. И. Я.— двамата от Софийска Адвокатска Колегия, с адрес за призоваване: гр. София, **** против Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България, с адрес – град София, 1504, ул.“Шипка“ № 33.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като е оспорил исковата претенция.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата, че между нея и ответника съществува спор за собствеността относно идеални части от урегулиран поземлен имот, намиращ се в град София, които ответната страна държи без основание.

Ищцата твърди, че по силата на Договор за дарение в нотариална форма (Нотариален акт №126 T.VII, общ регистър №10726, н.д.№1176/22г. на Нотариус *** на НК), майката на ищцата Б. Х. *** - *** й прехвърля собствеността върху Апартамент №1, находящ се в 1 етажната собственост с административен адрес: ***, на първия етаж, ведно с избено помещение и таванско помещение, както и 7,22/100 идеални части от общите части на сградата и от правото на собственост върху дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 605 кв.м., съставляващо парцел IVa от квартал 557 по плана на гр.

София, местност „Центъра“, при съседи: ЕС ***, ул. “Г. Г. Деж“, швейцарска легация и наследници на генерал ***.

Твърди се, че прехвърлителката е запазила вещното право на ползване върху всичко, което е дарила.

Описва се, че дворното място, от което ищцата Б. Х. Атанасова- Симеонова има идеални части представлява Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.2010 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. София, район „Оборище“, ***, като по кадастрални данни е с площ от 615 кв.м.

Твърди се, че и до днес Б. Х. *** е собственик на 7,22/100 идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 605 кв.м. (по кадастрални данни 615 кв.м.), съставляващо парцел IVa от квартал 557 по плана на гр.София, местност „Центъра“ и те, както и части от това УПИ не са собственост на Конфедерация Швейцария чрез нейното посолство в България.

Ищецът твърди, че ответникът оспорва правото му на собственост върху спорните идеални части.

Сочи се, че ответникът твърди, че черпи права от Заповед № 417/17.02.1970 г. на Управление „Архитектура“ при СГНС, по силата на която по регулация бил придобил право на собственост върху заеманите от него части от имота на доверителката ни, като притежава и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 29, том XV, н.д.№2495 от 28.05.1971 г. на Първи нотариус при Софийски народен съд.

В този констативен нотариален акт по документи се твърди, че е посочено, че Швейцарското посолство било внесло по сметка на Бюро за обслужване на дипломатическия корпус 68 000 франка, а бюрото било заплатило дължимите се суми на праводателите на доверителката ни чрез РНС „Васил Левски“.

Ищцата твърди, че нейните праводатели не са получавали части от суми в размер на 68 000 шв.франка, като се твърди, че от нотариалния акт не е ясно защо е следвало сумите да се плащат на БОДК, след като ПП ЗПИНМ, § 105, е предвиждал: „Обезщетението по влязлата в сила оценка се внася в общината, която го предава на правоимащите.“ .

Ищцата твърди, че праводателите й не са получавали припадаща се част от такива суми, като се оспорва изцяло достоверността на съдържанието и удостоверителната сила на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 29, том XV, н.д. №2495 от 28.05.1971г. на Първи нотариус при СНС.

Твърди се, че в описа на документите, представени на нотариус *** при издаването на този констативен нотариален акт липсват твърдените от нея в диспозитивната част на акта 2 2 броя платежни нареждания за извършени преводи от РНС „Васил Левски“.

Твърди се от ищцата, че тъй като нито ищцата Б. Х. **** нито нейни праводатели са били обезщетени за отнет по регулация част от процесния имот, то към момента на приемането на Закона за кадастъра и имотния регистър (2000г.) е била приложима разпоредбата на пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗКИР

Ищцата твърди, че на праводателите й не е платено обезщетението и регулационният план от 1970 г., по силата на който се отчуждават спорните части от УПИ - то и не е бил приложен в сроковете по пар.6 и пар.8 от ЗУТ и следователно отчуждителното действие на планът от 1970г. (Заповед №417/17.02.1970г. на Управление „Архитектура“ при СГНС) е отпаднало.

Твърди се, че в приетият по - късно и одобрен Регулационен план, включващ и процесния имот, одобрен със Заповед РД - 50- 09- 317 от 09.10.1990г. на Главен архитект на София, който и към настоящият момент е в сила, измененията със заповедта от 1970 г. не са отразени - това е поради отпадналото отчуждително действие на Заповед №417/17.02.1970г. на Управление „Архитектура“ при СГНС.

Твърди се, че спорните идеални части не могат да бъдат придобити от ответника и по давност, поради наличието на забраната на чл.200 ЗУТ.

С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между Б. Х. ***, ЕГН **********, постоянен адрес: гр.

София, ****, и Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България, с адрес – град София, 1504, ул.“Шипка“ № 33, че Б. Х. ***,с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, **** притежава право на собственост върху 7,22/100 идеални части от дворно място, с адрес: гр.София, Район „Оборище“, ***, цялото с площ от 605 кв.м. (по кадастрални данни 615 кв.м.), съставляващо УПИ IVa от квартал 557 по плана на гр. София, местност „Центъра“, при съседи: ЕС ***, ул. “Г.Г. Деж“, швейцарска легация и наследници на генерал ***, което по кадастрални данни представлява поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-45/09.07.20 Юг. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр.София, Район „Оборище“, ул.**** и да осъди Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България, с адрес – град София, 1504, ул.“Шипка“ № 33, да предаде на Б. Х. ***, ЕГН ********** владението върху неоснователно заеманата част от имота.

Прави се искане за присъждане на разноски в полза на ищцата.

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че претенцията на ищцата за собственост е изцяло неоснователна.

Твърди се, че Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 29, том XV, н.д. № 2495/28.05.1971 г. е издаден след приключване на всички отчуждителни процедури.

Твърди се от ответникът, че въпросът относно това дали праводателите на ищцата са 3 получили обезщетение за отчуждения имот не са относими и са ирелевантни по отношение на правата на Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България, доколкото същата няма облигационни отношения със собствениците на отчуждените имоти и дори теоретично да се приеме, че то не им е било изплатено от компетентните държавни органи към момента на отчуждаването, то това не засяга правата на посолството като трето лице в тези отношения.

Ответникът сочи, че в процесния случай Нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 29, том XV, н.д. № 2495/28.05.1971 г. се явява официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, който удостоверява правото на собственост на Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България върху посочените в нотариалния акт недвижими имоти и притежава материална доказателствена сила по отношение на всички установени и вписани в нотариалния акт обстоятелства.

Ответникът твърди, че и представеният от ищцата нотариален акт от 2022 г. не може да я легитимира като собственик и е непротивопоставим на правата на Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България.

Твърди се, че посолството на Швейцария е заплатило посочената в нотариалния акт сума, както и заповед за изменение на регулационния план от 17.12.1970 г. съответно.

С отговора на исковата молба ответникът заявява и възражение за придобивна давност.

Твърди се, че правото на собственост на Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България върху имот планоснимачен номер 6, кв.

557, местност „Центъра“ София с площ от 170 кв.м., описан в б.“б“ на нотариалния акт, понастоящем съгласно действия ККР част от имот с идентификатор *** е придобит по давност от Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България по силата на придобивна давност на основание чл. 79 от Закона за собствеността, на основание непрекъснато владение върху този имот, продължило над 50 години към датата на завеждане не настоящата искова молба.

Твърди се, че веднага след придобиването на имота посолството на Конфедерация Швейцария в Република България огражда с масивна ограда придобитите общо четири имота, включително имота, по отношение на който ищците претендират идеални части от правото на собственост и го владее в границите съгласно документите за собственост непрекъснато и до настоящия момент.

Твърди се от ответника, че в имота планоснимачен номер 6, кв. 557, местност „Центъра“ София с площ от 170 кв.м., описан в б.“б“ на посочения нотариален акт, понастоящем съгласно действия ККР част от имот с идентификатор *** по отношение на който ищцата претендира идеални части от правото на собственост, са построени обслужващи резиденциалната сграда на посолството постройки. Това е публична и очевидна манифестация на corpus и animus erga omnes, като следва да се има предвид и обстоятелството, че имотът се намира в идеалния център на София, границите на имота са 4 видни за всеки, още повече за ищцата, която живее в непосредствено съседство с посолството и нейните праводатели.

Твърди се от ответника, че отчуждителните процедури обективирани в нотариален акт за собственост върху недвижими имоти № 29, том XV, н.д. № 2495/28.05.1971 г. са извършени въз основата на регулационен план от 1970 г.

Твърди се, че невключването на тези парцели в плана от 1990 г. се дължи на пропуск, а не на годно юридическо основание, нито поради наличието на правен спор за собственост.

Твърди се, че това обстоятелство се потвърждава и от приложеното към исковата молба писмо от СО, р-н „Оборище“ до посолството на Конфедерация Швейцария в Република България, с което общинската администрация потвърждава, че няма пречки за обединяване на парцелите, собственост на посолството, няма неуредени сметки с общината, съответно указва на посолството да процедира пред АГКК за изменение на кадастралната карта в съответствие с представените пред общината документи за собственост.

Твърди се, че след получаване на това писмо посолството на Конфедерация Швейцария в Република България инициира такова изменение.

Сочи се, че по преписката по заповед на № 18- 1486/06.02.2023 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър София е извършено подробно изследване на собствеността и границите на имотите, собственост на Конфедерация Швейцария чрез посолството на Конфедерация Швейцария в Република България и е установено, че фактическите граници на имотите съвпадат с границите на имотите по документи за собственост считано от 1970 г., включващи и имота, по отношение на който ищците претендират идеални части от правото на собственост.