Решение № 225 от 29.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. П., 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20221230100674 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, депозирана от адв. Д. В. М., АК – П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, в качеството му на пълномощник на В. А. В., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П. и съдебен адрес гр. П., бул. “П.“ № 81, ет.3, ап.Б, срещу „Вива Кредит“ ООД, ЕИК: 201995287, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а Страхилова Димитрова.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД. Сочи, че съгласно чл.1, ал.3 от цитирания договор, дължи на ответното дружество такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 275 лева, а съгласно чл.3 от договора, сумата по кредита с включената такса за експресно разглеждане е в общ размер на 4703,22 лева, при сума на получаване в размер на 2500 лева, при ГПР 49.37 %, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11, при срок на кредита от 34 вноски. Посочва още, че в чл.5, ал.2 от договора е предвидено заплащането на неустойка в размер на 978,18 лева, като по този начин общото задължение по договора за паричен заем възлиза в размер на 5681,40 лева.

Ищцата твърди, че така уговорените клаузи в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г. - предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в посочения размер и в чл.5, ал.2 от цитирания договор - за заплащане на неустойка в посочения размер, са нищожни поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесните клаузи от договора са неравноправни, тъй като същите предвиждат заплащането на суми, които са необосновано високи, чрез тях в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираните клаузи от договора са нищожни на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не са индивидуално уговорени.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата съдържаща се в чл.1, ал.3 от Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен между В. В. и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1467,44 лева и клаузата съдържаща се в чл.5, ал.2 1 от Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г., сключен между В. В. и „Вива Кредит“ ООД, която предвижда заплащането на неустойка в размер на 978,18 лева, са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.22, във вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност се иска да бъде прогласена.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените с молбата искове. Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, като счита, че процесните клаузи са валидни и не страдат от пороците, релевирани от другата страна.

В срока за отговор на исковата молба, ответното дружество по първоначалния иск, чрез своя процесуален представител е депозирало насрещна искова молба по реда на чл. 211, ал. 1 от ГПК. В молбата се сочи, че на 21.12.2021г. между страните е сключен Договор за паричен заем „Premium 14“ № 5764552, по силата на който първоначалният ищец е усвоил заемна сума в размер на 2 500 лв. и е следвало да заплати всички задължения по договора посредством 34 равни двуседмични вноски в размер на 138,33 лв., в която сума са включени част от дължимата главница, лихва и такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредита. Заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 %, ГПР 49,37 % и общ размер на плащанията – 4703,22 лв., от която сума 2500 лв. е главницата, 1467,44 лв. такса за експресно разглеждане и 735,78 лв. договорна лихва. Съгласно чл.5 от договора за паричен заем и поради непредставяне на допълнително обезпечение по договора на заемателя е начислена неустойка в общ размер на 978,18 лв., която е разпределена на равни части по всяка една вноска.

С така депозирания насрещен иск, ответното дружество по първоначалния иск, на основание чл.9, ал.3 от процесния договор обявява вземането по договора за предсрочно изискуемо, като обективира уведомлението за обявяване на задължението по договора за паричен заем за предсрочно изискуемо в насрещната искова молба.

В тази връзка, се иска от съда да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск и да постанови решение, с което да осъди ответника В. А. В., ЕГН **********, с адрес с.Б., общ.П., обл.Благоевград, да заплати на „Вива Кредит“ ООД, ЕИК 201995287, представлявано от управителя Свилен Петков, сума в размер на 3007,36 лева (три хиляди и седем лева и тридесет и шест стотинки), от които: 2500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева) – главница по Договор за паричен заем № 5764552 от 21.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, и 507,36 лв. (петстотин и седем лева и тридесет и шест стотинки) – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем № 5764552 от 21.12.2021 г. за периода от 04.01.2022 г. до 02.08.2022 г.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В законоустановения срок, от процесуалния представител на ответницата по насрещния иск е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения насрещен иск. Оспорват се изцяло изложените в насрещната искова молба факти и обстоятелства, като се излагат съображения за нищожност на процесния договор за паричен заем на различни, изчерпателно посочени основания.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От представените и събрани по делото доказателства се установява, че между страните по делото е бил сключен Договор за паричен заем № 5764552/21.12.2021 г. за сумата от 2 500 лева, при срок на заема от 68 седмици с брой вноски 34, размер на вноската от 138,33 лева, ГПР 49,37 %, ГЛП 40,32 %, лихвен процент на ден 0,11. Наред с това в ал.1, ал.3 от договора е уговорено ищцата да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 1 467,44 лева, а в чл.5, ал.2 е предвидено заплащането на неустойка в размер на 978,18 лева, като в този случай дължимата вноска по заема става в размер на 167,10 лева, а общото задължение по договора в размер на 5 681,40 лева.

По делото е приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че когато в изчислението на годишния процент на разходи /ГПР/ по Договор за паричен заем № 5764552 от 21.12.2021 г. се включи възнаграждението по такса експресно 2 разглеждане и неустойката, то същият би се увеличил с 92,31 %, в общ размер на 141,68 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.

Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата.

По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 1 467,44 лева, представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане на кредита, съдът намира следното:

На основание чл. 10а от Закона за потребителските кредити кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответното дружество – кредитодател не е имало правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за експресното разглеждане на кредита – налице е клауза, която противоречи на нормата на чл.

10а от Закона за потребителските кредити, поради което и следва да се приеме, че същата е нищожна.

Настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението.

В случая страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка във фиксиран размер от 978,18 лева.

Видно от заключението на вещото лице Д. Ю., беше установено че процентът, с който се оскъпява кредита с постигнатата договорка за заплащане на неустойка и такса за експресно разглеждане на документи както на годишна така и на месечна база в размер на 141,68 %, което противоречи на чл.21, ал.1 ЗПК, както и на добрите нрави. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока. Така уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, а това задължение има вторичен характер и неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Отделно от това въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 5, ал. 1, т. 1 и 2 от договора/ и срока за представянето им създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпени вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая неустойката е предвидена, като санкция за неосигуряване на обезпечение. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен 3 характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.