Решение № 340 от 15.04.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Перник, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20231720104178 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Предявени са от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Я. Н.

Ф., ЕГН ********** с адрес гр. **** установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на сумата 1763,76 лева по Договор № ***** от 17.06.2016 г., от които по партида № **** за периода 28.09.2020 г. до 20.04.2021 г. сумата 450,65 лв. – неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и сумата 404,22 лв. - неплатени суми за закупени устройства на изплащане, сумата 573,90 лв. - общ размер неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната; по партида № *** за периода 28.09.2020 г. до 20.04.2021 г. сумата 90,75 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата 16,00 лв. неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, сумата 228,24 лв. - неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната и сумата 381,39 лева - общ размер мораторна лихва върху цялото вземане за периода 24.10.2020 г. -21.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 1763,76 лева за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 09.05.2023 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1152/10.05.2023 г. по частно гражданско дело № 1979/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

В исковата молба „А1 България“ ЕАД излага, че на 14.10.2018 г. между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и 1 устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер ***** от 17.06.2016 г. със системен партиден номер ***. Твърди се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора за заплащане на фактурираните услуги, поради което договорът е прекратен предсрочно и е начислена неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, както и неустойка за предоставено за срока на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след прекратяване на договора. Тъй като ответникът не заплатил дължимите суми, се претендира и обезщетение за забава от изпадането в такава за плащане на всеки счетоводен документ до датата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Я. Н. Ф. не е депозирала писмен отговор.

Подаденото в заповедното производство възражение от длъжника Я. Н.

Ф. е бланкетно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на претенцията в доказателствена тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на облигационни отношения между него и ответника, по силата на посочените в исковата молба договори, че е изправна страна по договорите като за процесния период е предоставил на ответника възможност да ползва уговорените съобразно тарифния план мобилни услуги и е предоставил закупената вещ на изплащане, наличието на валидна клауза за неустойка с посоченото съдържание, осъществяването на фактите, обуславящи предсрочно прекратяване на договора, изпадането на ответника в забава, както и размера на вземанията си.

Всички юридически факти, включени във фактическите състави на вземанията, са безспорни между страните. За да достигне до този извод, съдът съобрази липсата на оспорване от страна на ответника относно наличието на облигационна връзка между страните, което анализира във връзка с приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – Договори за мобилни услуги и приложения към тях, Договори за продажба на изплащане и приложенията към тях, приемо-предавателни протоколи, фактури, общи условия и др.

От представените договори, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени към сключване на договорите и настъпване на правните им последици, се установява по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по договори за предоставяне на мобилни услуги между страните и договори за продажба на изплащане, чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника. Това обстоятелство се установява и от приетите по делото фактури за предоставените услуги. От тях се установява също така, че през 2 процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му услуги. Не се спори, че ответника е закупил от ищеца и устройства на изплащане, които задължения също са отразени в приетите по делото фактури. Няма спор и, че е настъпил и срокът за плащане на потребените мобилни услуги, посочен във всяка от процесните фактури, както и срокът за плащане на месечните вноски.

В тази насока са и приетите по делото заключение на извършени съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи, които съдът изцяло възприема като обективни, безпристрастни и компетентно дадени. Вещите лица сочат, че процесните услуги са предоставени в претендирания обем като неплатените задължения възлизат на исковите претенции.

Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройствата на изплащане през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция в пълния предявен размер.

По предявените установителни искове по реда на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, отнасящи се за заплащане на неустойка по договора за мобилни услуги: Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на именно това задължение. По делото се установи, че ответникът е преустановил плащането на месечните абонаменти, доколкото установяването на тези факти е в негова тежест и същият не сочи доказателства за тях. Установи се, че по договорите е налична клауза за неустойка, която се начислява при прекратяване на договора при неплащане на месечните абонаменти. Уговорена е неустойка в максимален размер на три месечни абонаментни такси. Клаузата за неустойка има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Размерът на неустойката представлява сбор от три стандартните месечни абонаментни такси, при което такъв размер не излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката и не се създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Не се стига до заплащане на необосновано висока неустойка. В този смисъл неустойката не води до облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице потребител и не нарушава принципа за справедливост.

Следва да се уважат претенциите за заплащане на неустойки по договораите.

Ищцовото дружество следва да получи и разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) и заплатената от него при 3 предоставянето му (общата лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора за мобилни услуги. Посочената клауза има характер на неустойка и цели да не се стигне до неоснователно облагодетелстване на потребителя за сметка на търговеца. С тази клауза се обезщетяват вредите на търговеца, изразяващи в пропускане получаването на стандартната цена на мобилното устройство. Потребителят се е запознал с всички параметри образуващи обсъжданата неустойка (стандартна цена, отстъпка от цената на месечните абонаментни такси и отстъпка от цената на устройството).

Следва да се уважи и претенцията по чл. 86 ЗЗД предвид изпадането на длъжника в забава и установената дата на падеж на най-старото задължение.

Претенцията е основателна за пълния предявен размер и период, предвид заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство в размер на 42,90 лева – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на 42,90 лева – платена държавна такса в исковото производство, 300,00 лева – депозит за СТЕ, 300,00 лева – депозит за СИЕ и и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.

37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

Воден от горното, настоящият състав на Районен съд - Перник РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 срещу Я. Н. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. **** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, ЧЕ Я. Н. Ф., ЕГН ********** ДЪЛЖИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 сумата 1763,76 лева по Договор № ***** от 17.06.2016 г., от които по партида № **** за периода 28.09.2020 г. до 20.04.2021 г. сумата 450,65 лв.

– неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги и сумата 404,22 лв. - неплатени суми за закупени устройства на изплащане, сумата 573,90 лв. - общ размер неустойка за прекратяване на 4 договора по вина на абоната; по партида № *** за периода 28.09.2020 г. до 20.04.2021 г. сумата 90,75 лв. - неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги, сумата 16,00 лв. - неплатени суми за устройства по договор за продажба на изплащане, сумата 228,24 лв. неустойка за прекратяване на договора по вина на абоната и сумата 381,39 лева - общ размер мораторна лихва върху цялото вземане за периода 24.10.2020 г. -21.04.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата 1763,76 лева за периода от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 09.05.2023 г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 1152/10.05.2023 г. по частно гражданско дело № 1979/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА Я. Н. Ф., ЕГН ********** с адрес гр. **** ДА ЗАПЛАТИ НА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 92,90 лева – разноски в заповедното производство, както и сумата от 742,90 лева – разноски в исковото производство пред ПРС.