Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6353 от 19.11.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14211/2021
Вид
Решение № 6353
Подписан
19.11.2024
Състав
Росен Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 420, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за наследството
  • чл. 57 · Закон за наследството
  • чл. 61 · Закон за наследството
  • чл. 61, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за наследството
  • чл. 8, ал. 4 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 6353 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. Г. като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20211100114211 по описа за 2021 година

Производството е по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД , съединен евентуално с иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ И. К. Т. в искова молба от 18.10.2021 г. твърди, че на 22.10.2009 г. бил сключен договор за заем, по силата на който предоставил на Л.Д.Г. паричен заем в размер на сумата от 89 275 U S D . За обезпечаване на вземането на същата дата била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на заемополучателя.

Със споразумение от 20.10.2015 г. страните по договора за заем декларирали, че към тази дата задължението на заемополучателя за връщане на цялата получена сума не било изпълнено и удължили срока за изплащането й до 20.10.2016 г.

Излага, че длъжникът починал на 17.02.2019 г. като към момента на откриване на наследството оставил за наследници братовчедките К.Б.Г., А. М.П. и М. М.П..

На 21.10.2019 г. ипотеката била подновена.

Твърди, че подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу тримата наследници, въз основа на което били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. От длъжниците в изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителния лист, постъпили възражения и частни жалби, поради отказите им от наследството на починалия наследодател. Изпълнителното дело било прекратено спрямо тях с молба на взискателя, като същият помолил Столична община да бъде конституирана като длъжник. Помолил заповедния съд да бъдат обезсилени издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист спрямо тримата отказали се от наследството наследници и да се издадат такива срещу Столична община, като до момента липсвало произнасяне на съда по тези искания.

На 17.06.2021 г. ищецът подал заявление по чл. 417 от ГПК срещу Държавата като правоприемник по чл. 11 от ЗН. По делото били издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело срещу Държавата. Незабавното изпълнение било спряно, тъй като съдът установил наличието на наследник от VI степен по съребрена линия – Ф. Б. П., който не се е отказал от наследството.

1

Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Ф. Б. П. в качеството му на наследник на Л.Д.Г. да му заплати сумата от 89 275 USD, представляваща дължимата главница по договор за заем с последния, ведно със сумата от 27 204.16 USD, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2018 г. до 17.10.2021 г. (от датата на настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на исковата молба), законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението по чл.

417 от ГПК до окончателното изплащане, както и сторените разноски.

С искова молба от 03.08.2022 г. по съединеното на основание чл. 213 от ГПК гражданско дело № 10499/2022 г. по описа на СГС, 22 състав И. К. Т. поддържа, че има издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Държавата на основание чл. 11 от ЗН за вземания, произтичащи от горепосочения договор за заем, тъй като родителите на Ф. Б. П. се отказали от наследството.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 89 275 USD, представляваща дължимата главница по договор за заем с Л.Д.Г., ведно със сумата от 27 204.16 U S D , представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. (от датата на настъпване на изискуемостта на задължението до датата на подаване на заявление по чл. 417, която не е погасена по давност), както и законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ по първия иск Ф. Б. П., чрез своя баща и законен представител Б. Х.

П., оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

Поддържа, че няма качеството наследник на длъжника Л.Д.Г., поради липсата на документ, който да го легитимира като такъв, а дори да е имало не могъл нито да приеме, нито да откаже наследството. Твърди, че наследството вече е преминало към Държавата и общината по силата на чл. 11 от ЗН и има влязло в сила съдебно решение за това. Излага, че е важна поредността на отказите от наследство, тъй като първа от него се отказала К.Б.Г., чийто дял увеличил дяловете на другите две наследници – А. Палазова и М. Палазова, също извършили откази. По този начин се изчерпал кръгът на наследниците от четвърти ред по съребрена линия по чл. 8, ал. 2 от ЗН. Излага, че Б. П. и Ц. П. (родители на малолетния ответник) също са направили откази от наследството въз основа на неправилно издадено удостоверение за наследници, въз основа на което били конституирани като наследници, въпреки отказа на К.Б.Г.. Те оспорили удостоверението, след което административният орган извършил корекция.

Оспорва, че договорът за заем е бил действително изпълнен от заемодателя и сочи, че липсват доказателства, че заемната сума била предадена от него на Л.Д.Г.. Моли за прекратяване на производството, евентуално за отхвърляне на иска и претендира сторените разноски.

В представената по делото писмена защита ищецът уточнява, че предявеният срещу Ф. Б. П. иск е главен, а искът срещу Държавата е евентуален.

ОТВЕТНИКЪТ по втория иск ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на финансите оспорва редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на иска и го оспорва като недоказан. Поддържа, че не са били представени конкретни доказателства, установяващи настъпването на правоприемство по отношение на държавата.

Не било посочено охранително съдебно производство по реда на ГПК, от което да се установява, че е извършено приемане по опис на наследството, поради липса на наследници на починалия или поради отказ на всички лица с право на наследяване. Липсвал съдебен акт, установяващ, че към държавата, по силата на закона, е преминало имущество на починалото лице, което е останало незаето от общината, ползваща се с предимство пред държавата за посочените в чл. 11 от ЗН активи.

2

Излага доводи, че искът срещу Държавата е недопустим, тъй като не е установена липсата на наследници на починалото лице и фактическото преминаване в патримониума й на определено имущество по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗН.

Евентуално оспорва основателността му, поради недоказване, че материалното право, предмет на спора, е преминало в патримониума на й по силата на чл. 11 от ЗН. Поддържа, че следва на първо място да се докаже наличието на имущество, което следва да премине в собственост на държавата и че към нея действително е преминало такова имущество с определена стойност, до размера на която следва да отговаря. Излага, че ищецът не установява наличието на такова имущество и че с писмо от 27.05.2020 г. е препратена по компетентност на областния управител на област София преписка във връзка с приемането по опис на имуществото на починалия и към момента Министърът на финансите не е бил уведомяван проведено ли е охранително производство и за резултатите от него. Моли съдът да остави без разглеждане исковете и производството да бъде прекратено, евентуално да бъдат отхвърлени като неоснователни, необосновани и недоказани. Претендира разноски.

Доказателствата са писмени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно Договор за заем от 22.10.2009 г. на датата бил сключен между И. К. Т. като заемодател и Л.Д.Г. като заемател договор за заем, в който е уговорено, че заемодателят дава в собственост на заемателя сумата от 89 275 USD, безлихвено, като за обезпечаване на заемната сума страните се споразумели да бъде учредена от заемателя договорна ипотека върху конкретно описан недвижим имот, намиращ се в гр. София, район „Лозенец“. В чл. 2 от договора е уговорено, че предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя ще се извърши в деня на учредяването на договорната ипотека върху описания имот. Съгласно чл.

5, ал. 1 от договора заемателят е получил заемната сума.

Видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 27, том II, рег. № 6297, дело № 198 от 2009 г. на 22.10.2009 г. И. К. Т. като заемодател и Л.Д.Г. като заемополучател и ипотекарен длъжник – собственик на ипотекирания имот заявили пред нотариуса, че бил представен безлихвен паричен заем в размер на 89 275 USD, която сума заемополучателят се задължил да изплати на заемодателя в 1-годишен срок, считано от 22.10.2009 г. За обезпечаване на вземането за главница, законна лихва за просрочие и разноски заемополучателят учредил в полза на заемодателя договорна ипотека върху собствен конкретно описан в акта недвижим имот, представляващ жилище, находящо се в град София, СО, район „Лозенец“.

От Споразумение от 20.10.2015 г. се установява, че И. К. Т. и Л.Д.Г. признават и декларират, че към датата на подписване на споразумението задължението на заемополучателя за връщане на заемната сума не било изпълнено и сумата, в размер на 89 275 USD, е дължима от заемополучателя. Описано е, че страните се споразумяват за удължаването на срока за издължаване на заемната сума до 20.10.2016 г. Споразумели се за заличаване на старата и учредяване на нова ипотека върху същия недвижим имот от страна на заемополучателя за обезпечаване на вземането по договора за заем.

Съгласно Удостоверение за наследници от 09.05.2019 г. Л.Д.Г., починал на 17.02.2019 г., оставил след смъртта си като наследници по закон 3 първи братовчедки, а именно К.Б.Г., дъщеря на Б. Л.Г., брат на Д. Л.Г. – бащата на наследодателя, както и М. М.П. и А. М.П. – дъщери на М.А.П., брат на майката на наследодателя Н. А. Г..

Съгласно Съдебно удостоверение по гр. д. № 47073/2019 г. от 14.08.2019 г., СРС, 3 г. о., 86 състав, Ц. Х.а П. е подала молба с вх. № 2021108/13.08.2019 г., с която се отказала от наследството на наследодателя Л.Д.Г., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1326/15.08.2019 г.

3

Видно от Жалба до Кмета на СО Район „Лозенец“ от Б. Х. П. и Ц. Х.а П. от 02.08.2019 г. жалбоподателите са изложили, че неправилно са били вписани като наследници по закон на наследодателя Л.Д.Г. в Удостоверение за наследници изх. № РЛЦ19-ДИ11120/26.06.2019 г. Поискано е на основание чл. 108 от ЗГР да бъде извършена поправка в съдържанието на издаденото удостоверение като се заличи това обстоятелство.

На 14.08.2019 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 30891/2019 г., по описа на СРС, 73 състав за процесното вземане за главница по договора за заем срещу длъжниците К.Б.Г., А. М.П. и М. М.П., а на 19.08.2019 г. е издаден и изпълнителен лист срещу тях за вземането на заявителя И. К. Т..

Съгласно Съдебно удостоверение по гр. д. № 47074/2019 г. от 15.08.2019 г., СРС, 3 г. о., 117 състав, Б. Х. П. е подал молба с вх. № 2021109/13.08.2019 г., с която се отказал от наследството на наследодателя Л.Д.Г., като отказът е вписан в особената книга на съда под № 1333/15.08.2019 г.

От Писмо вх. № 045106/14.10.2019 г. при ЧСИ С.Я. от СРС и приложени съдебни удостоверения се установява, че въз основа на молба от 26.02.2019 г. К.Б.Г. се отказала от наследството на наследодателя Л.Д.Г., като отказът бил вписан в особената книга на съда под № 329/05.03.2019 г. А. М.П. се отказала от наследството с молба от 01.03.2019 г., с вписване под № 335/05.03.2019 г., а М. М.П. се отказала от наследството с молба от 01.03.2019 г., с вписване под № 340/06.03.2019 г.

Видно от Молба от И. К. Т. от 21.10.2019 г. до съдията по вписванията, вписването на ипотеката върху описания наследствен недвижим имот за обезпечаване на вземането по договора за заем било подновено.