Определение № 967 от 25.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 967 гр. София, 25.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Касационно търговско дело № 20248002901960 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Сдружение „БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ НА МУЗИКАЛНИТЕ

ПРОДУЦЕНТИ“ обжалва Решение № 312/17.05.2024 г. на АС-София по в.т.д.

№ 741/2023 г., с което след отмяна на Решение № 260201/31.05.2023 г. по т.д.

№ 397/2020 г. на СГС са отхвърлени предявените от касатора срещу „НЕТ 1“ ЕООД и „ФАЙБЪР 1“ ООД искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП.

Касаторът моли за отмяната му на основание чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Според него въззивният съд неправилно е приел за пасивно легитимиран по иска по чл.

95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП само нарушителя на авторското право, а не и ответниците, макар те като интернет доставчици да способстват извършването от трети лица на нарушения на процесните сродни права чрез публично разгласяване на обектите им и така да се явяват посредници по смисъла на чл.

8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО и чл. 11 от Директива 2004/48/ЕО.

Касаторът счита, че по-широката пасивна легитимация по предявения иск съответства на горепосочените директиви, които предвиждат възможност за постановяване съдебно разпореждане спрямо посредници не само като привременна мярка, но и за неопределено време, и които се явяват транспонирани в националното законодателство с чл. 96а, ал. 8 и чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП. Сочи се, че този извод следва още от езиковото и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗАПСП, която очертава защитата чрез търсения резултат, а не чрез субектите, за разлика от разпоредбата на чл. 95 ЗАПСП, имаща за адресат само нарушителя. Поддържа се, че Регламент (ЕС) 2022/2065 за цифровите услуги също предвижда възможност да се изисква от интернет доставчиците блокиране на достъп до сайтове, ако това е постановено от съд, без да засяга специалните разпоредби на процесните директиви. Касаторът заявява и че според СЕС търсената защита не нарушава правото на интернет доставчиците да осъществяват търговска дейност, дори мерките за ограничаване на достъпа да изискват 1 значителни разходи, организация на дейността или комплексно техническо решение. Допълва, че правото на интелектуална собственост съставлява легитимна цел, която може да обоснове намеса в свободата на изразяване на мнение и в свободата на информация, както и че уважаването на предявения иск срещу посредниците не противоречи на правото на секретност на телекомуникациите, тъй като то не включва забрана за предотвратяване на обществените комуникации, а същевременно с исканата мярка не се засягат съдържанието на съобщенията и личните данни на потребителите. Касаторът обобщава, че уважаването на иска срещу интернет доставчиците отговаря на двете кумулативни изисквания, изведени в практиката на СЕС: няма да лиши без причина потребителите от възможността за достъп до наличната информация по законосъобразен начин и ще има за последица поне усложняването на неразрешеното използване на закриляни обекти. Като основание за необоснованост на въззивното решение касаторът сочи необсъждането от въззивния съд на възможните технически способи за блокиране на достъпа, разяснени в приетата техническа експертиза, които не изискват значителни инвестиции и които биха разколебали голяма част от потребителите да посетят ограничения сайт. За да обоснове допускане на касационно обжалване, касаторът поставя два въпроса, които според него са решени в противоречие с практиката на СЕС (чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 ГПК), и два въпроса, чийто отговори счита, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК).

Ответникът по касационната жалба „НЕТ 1“ ЕООД сочи, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като поставените въпроси не кореспондират с въззивното решение и със събраните доказателства. Допълва, че позоваването на решенията на СЕС е неточно, както и че същите касаят конкретика, различна от състава на предявения в настоящото производство иск, който включва извършено нарушение от лица, намиращи се с него в посочената в чл. 95г ЗАПСП връзка. Тъй като не е нарушител на процесните права, нито е доказано нарушаването им от другиго, ответникът счита, че въпросите, имащи за своя предпоставка „трето лиценарушител“, се явяват хипотетични. Заявява и становище за неоснователност на жалбата по същество.

Ответникът „ВАЙБЪР 1“ ООД поддържа, че въззивното решение не е постановено в противоречие с практика на СЕС, а поставените въпроси, с които се обосновава критерият по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не изискват тълкуване на неясна норма или осъвременяване на досегашното тълкуване на такава. Оспорва жалбата и по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от касатора срещу „НЕТ 1“ ЕООД, „ФАЙБЪР 1“ ООД и „ТРАФИК БРОУДБАНД КОМЮНИКЕЙШЕАНС“ ЕООД искове с правно основание чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП за осъждане на ответниците в качеството им на доставчици на интернет свързаност да предприемат действия за преустановяване и блокиране на DNS и IP ниво на достъпа на своите клиенти до уебстраниците zamunda.net и thepiratebay.org, на които неправомерно публично се разгласяват 2 звукозаписи – обект на продуцентски права на членове на сдружението, както и до други сайтове, към които главните пренасочват.

Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: ищецът е сдружение, което представлява и защитава сродните права на своите членове „ВИРДЖИНИЯ РЕКЪРДС“ ЕООД, „АРА МЮЗИК“ ЕООД,

„ДИАПАЗОН РЕКЪРДС“ ООД – продуценти на процесните звукозаписи; ответниците са регистрирани като предприятие за предоставяне на услуга „достъп до интернет“ и в това си качество осигуряват на своите клиенти достъп до уебстраниците zamunda.net и thepiratebay.org и до техни огледални сайтове; на първия сайт са достъпни линкове до всички процесни звукозаписи, а на втория – част от тях, като съдържанието им може да бъде изтеглено чрез пиър-ту-пиър мрежа, известна като битторент; съществува техническа възможност за ответниците в реално време да блокират трафика към съдържанието на процесните сайтове по два начина – DNS блокиране, чието прилагане не изисква инвестиции, но е преодолимо от потребители с повисока компютърна грамотност и с допълнителен софтуер, и IP блокиране, за което се изискват по-големи инвестиции от доставчика на услугата.

При тези факти първоинстанционният съд е заключил, че ищецът се явява процесуален субститент по отношение на своите членове и като такъв е легитимиран да търси защита на продуцентските им права. Счел е, че разпоредбата на чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП трябва да се тълкува съобразно целите на чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО и чл. 11 от Директива 2004/48/ЕО, които задължават държавите да гарантират на притежателите на права възможност за получаване на съдебна забрана срещу посредници. Според съда такива са и ответниците, чиито услуги се използват от другиго за нарушаване на авторско или сродно право. Поради това исковете, предявени за защита на продуцентските права на членовете на сдружението-ищец, са уважени, като съдът е задължил ответниците в шестмесечен срок да предприемат действия по преустановяване и блокиране достъпа на клиентите си до процесните сайтове и до всички огледални сайтове, които могат да им бъдат известни. По отношение на правата на продуцентите, за които е установено, че не са членове на ищеца, производството е прекратено.

За да отмени първоинстанционното решение срещу обжалвалите го ответници „НЕТ 1“ ЕООД и „ФАЙБЪР 1“ ООД, въззивният съд е възприел идентична фактическа обстановка, но е заключил, че предявеният иск може да бъде уважен само по отношение на нарушители на съответното право, а не и спрямо посредниците. Аргументирано е, че искова защита като търсената не може да се обоснове чрез пряко приложение на чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29/ЕО, защото тази директива дава право на държавите сами да определят условията и процедурите за издаване на съдебно разпореждане към посредник, а в случая националната уредба е сведена само до предвиждане на обезпечителната мярка по чл. 96а, ал. 8 ЗАПСП. Допълнено е, че мерките по чл. 9 и чл. 11 от Директива 2004//48/ЕО също не обосновават искова защита срещу посредника, а само възможност за привременна мярка или мярка по същество, но постановена по иск срещу нарушителя.

Поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е 3 необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за правните изводи на съда и да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК. При това отговорът на въпроса не трябва да произтича от конкретните събрани по делото доказателства (които се преценяват само във фазата на вече допуснато касационно обжалване), а следва да може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

В случая поставените от касатора въпроси са следните:

1. Носителят на засегнатото право на интелектуална собственост има ли възможност да насочи иска по чл. 95б, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП не само срещу лицето, което осъществява неправомерното използване, но и срещу лице, чиито услуги се използват от трета страна за нарушаване на засегнатото право?

2. Определя ли разпоредбата на чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП изчерпателен кръг от лица, срещу които могат да бъдат насочени предвидените в нея искове, в частност искът за преустановяване на неправомерното използване по чл. 956, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗАПСП?

3. Може ли да се приеме, че целта, заложена в чл. 11 (Забрани) от Раздел 5 (Мерки, които произтичат от решение по съществото на случая) на Директива 2004/48//ЕО вр. чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29//ЕО, е постигната в националното законодателство с разпоредбата на чл. 956, ал. 1, т.

2, пр. 1 ЗАПСП, респективно целта, заложена в чл. 9(1)(а) (Временни и предпазни мерки) от Раздел 4 на Директива 2004/48//ЕО вр. чл. 8, пар. 3 от Директива 2001/29//ЕО, е постигната в националното законодателство с разпоредбата на чл. 96а, ал. 8 ЗАПСП?

4. Ако целта на горепосочените разпоредби на директивите (или на някои от тях) не е била постигната при имплементирането им в ЗАПСП, следва ли тези техни разпоредби да намерят пряко приложение в националната юрисдикция, отчитайки, че разпоредбите на европейските директиви са ясни и недвусмислени, пораждат субективни права за отделни лица и държавата може да не е осъществила мерки по въвеждането им в съответните срокове?

Всички тези въпроси имат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал.

1 ГПК, тъй като са обуславящи за решението на въззивния съд (касаят възможността посредникът по смисъла на процесните директиви да отговаря по иска по чл. 95б, ал. 1, т. 2 ЗАПСП), кореспондират с наведените касационни доводи и могат да поплучат абстрактен отговор.

Относно първите два въпроса касаторът поддържа като основание за допускане на касационно обжалване решаването им в противоречие с решения на СЕС по следните дела: С-314/12, С-70/10, С-324/09, С-557/07, С494/15. Според касатора тези актове допускат интернет доставчиците, чиито услуги се използват за нарушаване на авторски/сродни права, да могат да бъдат задължени към предприемане на мерки за преустановяване и предотвратяване на нарушения, включително чрез блокиране на достъп до уебсайтове, без да е необходимо да се установи кой е прекият нарушител, нито връзката му с посредника и дали той е негов абонат, като мерките трябва да бъдат ефективни, пропорционални и да създават баланс между защитата на авторските права и правата на интернет доставчиците.