Решение № 40 от 04.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Пловдив, 04.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Мария П. Петрова

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20215000500334 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260144 от 14.04.2021г., постановено по гр.дело №899/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, Община-П., гр.П., бул.“Б.“№2, е осъдена да заплати на Б. П. КР. с ЕГН:**********, от гр.П., ул.“П.“№72, ет.6, ап.17, сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания, от инцидент, настъпил на 29.03.2019г. в гр.П., на ул.“С. В.“, ведно със законната лихва върху главницата от датата на инцидента – 29.03.2019г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 188лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея от същия инцидент имуществени вреди под формата на претърпяна загуба – направени разходи за лечението й, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 27.12.2019г., до окончателното 1 изплащане на сумата, като исковете за разликата над присъдените до претендираните размери съответно от 30000лв. и от 955,18лв. са отхвърлени, и Община-П. е осъдена да заплати на Б. П. КР. разноски по съразмерност от 422,61лв., а на адв.Д.Т., на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, възнаграждение от 1135,64лв., както и Б. П. КР. е осъдена да заплати на Община-П. разноски по съразмерност от 131,17лв.

Недоволна от постановеното решение е останала жалбоподателят Б. П.

КР., която чрез пълномощника си адв.Д.Т. го обжалва в отхвърлителните му части с конкретни доводи за неправилност и претендира за отмяната му относно тях и уважаване на исковете в пълните им предявени размери, ведно с лихва за забава от датата на инцидента, както и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата Община-П. е депозирала чрез пълномощниците си адв.К. и юрисконсулт В. писмен отговор със съображения за нейната неоснователност.

Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на Община-П. чрез пълномощниците адв.К. и юрисконсулт В.. Посредством нея то се атакува в осъдителните му части като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в подкрепа на което са изложени подробно доводи, и се претендира за отмяната му в тези части и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по тази жалба Б. П. КР. е подала чрез пълномощника си адв.Т. писмен отговор, съдържащ аргументи за нейната неоснователност и искане тя да бъде отхвърлена изцяло и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от Б. П. КР. против 2

Община-П. искове с правно основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетения в размер на 30000лв. за неимуществени вреди и в размер на 955,18лв. за имуществени вреди, претърпени вследствие падане на 29.03.2019г. върху тротоарната настилка в гр.П., ул.“С. В.“, причинено от бездействие на общинските служители тя да бъде поддържана в изправно състояние, ведно със законната лихва. Твърди се вредите да са произтекли при падане на ищеца на 29.03.2019г., около 8,20 часа, когато, вървейки по левия тротоар на ул.“С. В.“ с посока на движение от ул.“К. Ч.“ към входа на Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.П., след кръстовището на ул.“С. В.“ с ул.“П.“, при стъпване върху плочка – част от тротоарната настилка, която се счупила, К. загубила равновесие и паднала на дясната си страна. Относно неимуществените вреди ищецът твърди вследствие падането й да е постъпила по спешност за оперативно лечение и след обстоен преглед да са й поставени окончателни диагнози „счупване на дясна бедрена кост“, „контузия на коляното на десен долен крайник“, „три броя сплеснати тораколумбални прешлени и др.“, заради които претърпяла сложни оперативни интервенции със закрито наместване на фрактурите, фемур и гипсова имобилизация на дясна бедрена кост след респозиция.

Получила придружаващи заболявания, изразяващи се в остра болка в супракондилната област, патологична подвижност, синдром на „закованата пета“, силни болки в областта на горните крайници, главата /кръвонасядания и отоци/, десния крак, тазобедрената става, гръбначния стълб, торса, оплаквала се от дезориентация, главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене, хипертонично сърце. Налице било разместване, при което започнало неправилно зарастване на ставата на десния долен крайник. След изписването й от болничното заведение била на легло, на постелен режим, което не й позволявало да обслужва санитарно-битовите си нужди сама и наложило да има постоянно човек, като за нея се грижела майка й, при която живеела.

Поради продължилите болки се наложило повторно хоспитализиране, при което били констатирани болезнени, невъзможни и силно ограничени движения на десния крак, затруднена походка с помощно средство проходилка, отоци в областта на дясното коляно, болка и ограничени движения, хипотрофия на бедрени мускули, като били проведени рехабилитационни процедури. Лечебният и възстановителният период продължавали и към настоящия момент. Проведени били допълнителни 3 изследвания и била изпратена за санаториално лечение, в изпълнение на което провела рехабилитационни процедури. Получените травми се отразили изключително зле на психическото й здраве. Била силно подтисната, лесно раздразнителна и нервна. Понастоящем се оплаква от понижено настроение, тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитва страх, страда от безсъние, налагащо употребата на успокояващи и сънотворни медикаменти.

Вследствие инцидента ищецът К. извършила редица разходи във връзка с лечението си, посочени поотделно по дати, стойност и вид, включващи такси за болничен престой, за медицински прегледи, болнични листове, инжекции, лекарства, санитарни материали, такси за медицински интервенции и рехабилитационни процедури, транспортни разходи за прегледи и рехабилитация.

С отговора на исковата молба ответната община е възразила по редовността на същата досежно точното място на инцидента, конкретно поставените на ищеца вследствие на него диагнози, несъответствие между претендираната като обезщетение за имуществени вреди сума и посочената в представените с исковата молба писмени доказателства такава. Оспорена е пасивната материално правна легитимация във връзка с мястото и механизма на инцидента с твърдения ищецът да е паднала не на улицата, а в къщи, както и настилката на ул.“С. В.“ да е изцяло от шлайфан бетон, а не от плочки, и да е извършен ремонт на тротоара. Твърди се единствената претърпяна вследствие инцидента травма да е счупване на дясна бедрена кост, а останалите посочени от ищеца да не са в причинна връзка с него и да касаят налични към момента на настъпването му нейни заболявания. Оспорва се продължителността и интензитета на твърдените физически болки и страдания, както и битови ограничения. Оспорва се наличието на част от претендираните за обезщетяване имуществени вреди, причинно-следствената им връзка с инцидента, както и размера на търсеното за тях обезщетение.

В първото проведено на 02.10.2020г. открито съдебно заседание по делото ищецът е уточнила по представен снимков материал точното място, на което твърди да е паднала, и обстоятелствата, при които това се е случило – при придвижването й върху тротоара на 10-15 метра от предния вход на Професионална гимназия по строителство и архитектура-гр.П., при което се спънала, без да е категорична дали заради счупена плочка, и паднала, като 4 всичко станало за секунди.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на ответника относно редовността на исковата молба, поддържани частично и във въззивното производство. От страна на ищеца в исковата молба и в първото проведено по делото открито съдебно заседание при изясняване на фактическата страна на спора са надлежно и в достатъчна степен очертани обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, произтеклите от него травматични увреждания и имуществени вреди, а тяхното установяване е въпрос по същество от значение за основателността на исковете.

Спорни за страните и във въззивното производство са обстоятелствата относно мястото и механизма на настъпване на процесния инцидент.

Ответникът основава възражението си К. да е паднала в къщи, а не на тротоара на улицата, с отразеното в тази насока във връчения му като приложение към исковата молба препис от епикриза, издадена от „МБАЛП.“АД за болничния престой на ищеца за времето от 29.03.2019г. до 03.04.2019г., според което, по данни от анамнезата, тя е паднала вкъщи. Тези данни са подадени и фигурират в електронната епикриза от Персонализираната информационна система на НЗОК. В представения с исковата молба екземпляр от същата епикриза, обаче, е вписано по данни от анамнезата ищецът да е паднала на улицата. Касае се за два идентични по вид и издател документа, различаващи се единствено в частта им относно анамнезата. В тази си част епикризата удостоверява изявленията на самата пострадала относно начина на причиняване на телесните увреждания, но не и пряко фактическите обстоятелства във връзка с него. Различието поставя въпроса за действителното изявление, което е направила ищеца пред съответните медицински лица при снемане на анамнезата, и в коя от двете епикризи то е вярно отразено. В случай, че се приеме отразеното падане в къщи, то документът би удостоверявал извънсъдебно признание на ищеца за неизгодни за нея факти, което, макар и да се ползва с доказателствена сила, се преценява наред с всички останали доказателства по делото. При това положение обстоятелствата, при което е настъпил инцидента, подлежат на установяване на общо основание с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Първичните анамнестични данни в приложената История на заболяването №5464 са за падане на улицата, както се сочи и в направлението 5 за хоспитализация, като в медицинската документация се съдържа епикризата, според анамнезата по която, К. е паднала на улицата. Видно е, че по документите, предхождащи издаването на епикризата и съставени в деня на инцидента, в които се съдържат данни в тази насока, еднозначно събитието е отразено именно по този начин. Действително, както настоява ответникът, по делото не е представен фиш за спешна помощ от мобилен медицински екип на мястото на инцидента и съдържащото се в заключението на СМЕ от 26.10.2020г. изявление на вещото лице д-р Д. П. - К. да е откарана от това място със санитарен автомобил до Спешното отделение на „МБАЛ-П.“АД, не е подкрепено документално. Според заключението, обаче, телесното увреждане е в резултат от действието на твърд, тъп предмет и отговаря да е получено при падане на улицата върху тротоарната настилка. Освен това, в първоинстанционното производство е разпитана като свидетел Г. С. – племеница на ищеца, която е очевидец на инцидента, случил се, според показанията й, на около десет метра от входа на професионалната гимназия, където, докато двете вървели заедно, К. изведнъж паднала върху тротоара на дясната си страна и се ударила, притекли се хора на помощ. Показания като свидетел е депозирала и майката на ищеца Л. К., според която в деня на инцидента, към който двете живеели заедно в едно жилище, дъщеря й излязла сутринта от вкъщи, и към обед й се обадили по телефона и й съобщили за инцидента с нея, като тя изрично отрича дъщеря й да е паднала и да се е наранила вкъщи. Тази съвкупност от преки и косвени доказателствени средства за правно релевантния факт е еднопосочна досежно настъпване на инцидента на улицата. Изолирано от нея, неподкрепено от каквито било други данни и доказателства и опровергано остава вписаното като изявление на ищеца при снемане на анамнезата в единия от екземплярите на издадената епикриза да е паднала вкъщи.