Решение № 2453 от 22.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2453 гр. София, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100510803 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД срещу решение № 9253/17.05.2024г., постановено по гр. д. № 68731/2021г. на СРС, 119 с-в.

С обжалваното решение ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление в гр. София, в ж.к. „Дианабад“, бул. „Г. М.

Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните директори Б.Г.И. и Р.В.М. е осъдено да заплати на “ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД с ЕИК121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

“Витоша” № 89, представлявано от главния изпълнителен директор К.Х.Ч. и от изпълнителната директорка Б.А.В., следните суми: 1548.90 лева застрахователно обезщетение, законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 01.12.2021г. до окончателното плащане и 948.36 лева разноски по делото.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение 1 на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение 2 за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.

Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав.

От представената по делото застрахователна полица се установява, че е налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.

По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на МПС Шкода Фабия и ответника.

Спорен между страните е точният механизъм на настъпване на ПТП, както и по вина на кой от двамата водачи е причинено същото, респективно налице ли е съпричиняване.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП и съвместно уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" от закона/, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато между участниците в произшествието, те уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" от закона/. Съответно службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в случаите, установени в чл. 125 ЗДвП, в т. ч., когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети /т. 7/ и когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход 3 поради причинените му от произшествието вреди /т. 8/.

На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП и във връзка с чл. 294, ал. 7 КЗ е издадена Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд. В този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 5, ал. 1 от наредбата, когато при произшествието са причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/.

Вeщото лице посочва, че от приетия двустранен протокол за ПТП се установява следният механизъм на ПТП, а именно: на 16.06.2021 г. около 12:05 часа л.а. „Шкода Фабия“ с рег. № Е****МА се движи по ул. „Антон П.

Чехов, където водачът предприема маневра за паркиране на заден ход. В същия момент, зад лек автомобил Шкода Фабия се движи лек автомобил Тойота Аурис, с рег. № Е****МН, чийто водач предприема маневра за заобикаляне отдясно на намиращия се пред него лек автомобил Шкода Фабия, при което траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. Вещото лице посочва, че всички вреди са в причИ. връзка с настъпилото ПТП.

Разпитаната свидетелка Й.Д. твърди, че е управлявала лекия автомобил Тойота. Карала направо, а от лявата й страна имало спряло такси. В един момент спрялата кола започнала да прави някаква маневра и усетила удар, при което веднага спряла. Ударът настъпил в нейната лента за движение.

Възприела другата кола като паркирана и не очаквала, че ще направи някаква маневра. В момента, в който свидетелката видяла, че другият водач започнал да прави маневрата, спряла, но нямала време за друга реакция, преди да настъпи ударът.

Свидетелят С.Б., водачът на Шкода, твърди, че лек автомобил Тойота се 4 движел в същата посока като него. Приближавала отзад. Първо твърди, че го е ударила отпред, по – нататък в показанията посочва, че го е ударила отзад.

Колата му била в спряно състояние, в лявото платно за движение. Твърди, че и ударът настъпил в лявото платно за движение.

Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелят С.Б..

Същите са вътрешно противоречиви, непоследователни и нелогични.

Свидетелят най – напред посочва, че другия автомобил го е ударил в предната част, след това твърди, че ударът е настъпил в задната част. Показанията му противоречат и на останалите събрани и писмени доказателства по делото. И вещото лице и другият свидетел са категорични, че ударът е настъпил в платното за движение на другия автомобил – Тойота.

В случая от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че водачът на лек автомобил Шкода Фабия е навлязъл в платното за движение на автомобил Тойота, с което е станал причина за настъпване на ПТП. При така събраните доказателства, настоящият състав намира, че вината за ПТП е изцяло във водача на Шкода Фабия. Същият е предприел маневра за паркиране на заден ход, без да се съобрази с местоположението на лек автомобил Тойота.

Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да влезе между паркираните превозни средства или да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, а при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Следва да се има предвид, че въпреки че в заключението вещото лице е посочило, че водачът на Тойота Аурис е предприел маневра за заобикаляне отдясно, в съдебно заседание уточнява, че този водач не е извършвал никакви маневри, а се е движел направо. Ударът е настъпил в платното за движение на лек автомобил Тойота. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Д. се установява, че е възприела другият автомобил да е бил в паркирано 5 състояние. Самият свидетел Б. посочва, че е бил спрял. Д. е възприела другият водач да извършва маневра, с която навлиза в нейното платно, едва в момента на удара. Ето защо, същата не е имала време за реакция. От друга страна вещото лице в съдебно заседание посочва, че ако водачът на лек автомобил Шкода Фабия беше извършил маневрата си без да навлиза в дясната пътна лента, каквото възможност е имал, удар не би настъпил. Не се установява по никакъв начин водачът на лек автомобил Тойота да е допринесъл със своето поведение за настъпване на ПТП. Ето защо, неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания за съпричиняване.

Водачът на лек автомобил Шкода Фабия е нарушил чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движението по пътищата водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да влезе между паркираните превозни средства или да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, а при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.