Решение № 221 от 20.12.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. ***, 20.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100129 по описа за 2021 година

Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЮКС. ЮС. ЮС., ЕГН **********, с адрес: ********** против С. С. ИВ., ЕГН **********, с адрес: с. ***, община ***, област ***, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 от СК за определяне на местоживеенето на детето ЮС. ЮКС. ЮС., ЕГН **********, родено на *** г. ; за предоставяне на родителските права спрямо детето и определяне на режим на лични отношения на майката с детето, както и иск по чл. 143 от СК – да бъде осъдена майката да заплаща месечна издръжка на детето, чрез неговия баща и законен представител.

В исковата молба се твърди, че страните са заживели на семейни начала през 2017 г. От съвместното им съжителство имали родено едно дете Ю., родено на *** г., ЕГН **********.

След раждането на детето страните живеели при родителите на ищеца. Грижи за детето полагали страните и родителите на ищеца. В началото страните се чувствали щастливи и полагали заедно необходимите грижи за детето. Когато то навършило десет месеца и проходило, майка му и баба му забелязали, че детето потреперва с десния крак, когато е изправено. При извършен преглед, лекарят установил, че детето има заболяване.

Твърди, че скоро след установяване на този факт, майката на детето ги напуснала без видима причина и се прибрала в село ***. Грижи за детето полагали той и семейството му, тъй като ходел на работа. В свободното време се грижел за детето си и счита, че има изградена здрава връзка помежду им. Сочи, че месец-два след като ги напуснала С., той отишъл в с. ***, за да я потърси и да се разберат какво да правят. Нейната баба му казала да не я безпокои, тъй като тя имала друг мъж. В началото на 2021 г. майката на ищеца му казала, че е разбрала от съседки, че С. живее на семейни начала с друг мъж от когото има дете, за което полага грижи.

1

Твърди, че от напускане на семейното жилище, майката не е потърсила контакт с детето, че не се е интересувала как се развива и как живее в момента, има ли то нужда от нещо, както и че не е изпращала никакви парични средства, от което прави извод, че майката напълно се е дезинтересирала от детето си - Ю..

Гореизложеното пораждало за него правен интерес от воденето на настоящия иск.

С оглед на това, моли съда да постанови решение, с което да му предостави упражняването на родителските права по отношение на детето Ю., както и да определи местоживеенето на детето при него на адрес: с. ***, община ***, област ***. Да осъди ответника да заплаща в полза на детето Ю. месечна издръжка в размер на 170 лева, чрез неговия баща и законен представител ЮКС. ЮС. ЮС., ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от подаване на исковата молба, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжка, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.

Моли да бъде определен режим за контакти на майката С. С. ИВ. с детето Ю., както следва: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 08.00 часа до 16.00 часа, в присъствие на бащата.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Препис от същата с приложенията е връчен на ответника на 11.05.2021 г. /л. 28/.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло, като въпросът за размера на издръжката на детето предоставя на преценката на съда. Особеният представител на ответника, назначен предвид невъзможността ответникът да бъде призована за съдебно заседание, пледира за уважаване на исковете, като предоставя на съда да определи размера на издръжката, посочвайки, че същата следва да е достатъчна за отглеждане на детето.

В съдебно заседание се явява представител на Дирекция „Социално подпомагане” – ***. Становище на Дирекция ”Социално подпомагане” – *** е изразено и в представен по делото социален доклад.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното и прието по делото като писмено доказателство - удостоверение за раждане на ЮС. ЮКС. ЮС., издадено въз основа на акт за раждане № 1943/16.10.2018 г. от Община ***, както и от служебно направена справка в НБД „Население” се установява, че детето е родено на *** г. от родители С. С. ИВ. – майка, и ЮКС. ЮС. ЮС. - баща.

По делото е представена епикриза ИЗ 22200 от 23.06.2020 г., издадена от УМБАЛ „Света Марина” ЕАД – ***, както и експертно решение на ТЕЛК № **** от зас. № 002 от 05.01.2021 г., от които се установява, че детето е постъпило за лечение в УМБАЛ „Света Марина” ЕАД – *** на 17.06.2020 г. и е изписано на 23.06.2020 г. с поставена диагноза: R 56. 8 пароксимални пристъпи, G 80.8 ДЦП, смесена форма, лека степен. На детето е признато 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ с водеща диагноза друга детска церебрална парализа.

От направената служебно справка в НБД „Население” /л. 34/ е видно, че роденото от ответника С.И. на 19.03.2021 г. дете – Н.С. И., е починало.

Според представения по делото социален доклад от ДСП – *** след раздялата на 2 родителите, основни грижи за детето се полагат от неговия баща, подпомаган от своите родители, като е констатирано, че всички основни потребности на детето са задоволени.

Бащата и синът живеят с родителите на бащата в жилище под наем – двуетажна къща с двор. В жилището хигиенно – битовите условия са добри и за детето е осигурено лично пространство. Бащата работи като строител в „Леспрофил” ЕООД – ***, като е споделил, че получава надница в размер на 40 лева. Родителите му също му оказвали финансова помощ.

Становището на социалните работници е, че бащата притежава нужния родителски капацитет и качества, за да осигури нормалното израстване и развитие на сина си.

В съдебно заседание социален работник Д.Ж. заяви, че в дома на ищеца има подходящи условия за детето. Бащата и дядото работели, а бабата се грижела почти непрекъснато за детето, защото то било още малко и не посещавало детска градина.

Посочва, че предвид заболяването на детето, семейството е било консултирано и насочено към Център за социална рехабилитация и интеграция в гр. ***, гр. *** и гр. *** по техен избор. Детето вече можело самостоятелно да ходи, но било необходимо да се следи непрекъснато здравословното му състояние. Бащата не получавал никакви помощи, като предвид заболяването на детето, имало възможност държавата да му предоставя средства всеки месец, а също и детски надбавки, които са за дете с увреждания. За детето се полагали добри грижи и всички били изключително привързани към него.

За установяване на спорните факти по делото е разпитана свидетелят С.М.Ю. – майка на ищеца, чийто показания, преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като последователни непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с представения социален доклад. Според показанията на свидетеля, когато детето се родило семейството на сина живеело заедно с нейното семейство. При констатирани от нея здравословни проблеми на детето, свидетелят приканвала майката да се погрижи то да получи медицинска помощ, но ответникът отказвала и свидетелят поемала ангажимента да води детето на лекар и да го придружава при хоспитализирането му. Отказвала и да кърми детето. След като лекарите установили, че детето има паралич майката напуснала ищеца и отишла при баща си. Тогава детето било на една година и три месеца. Твърди, че оттогава не са я виждали, тя не е звъняла по телефона, за да попита как е детето, не е изпращала пари или подаръци за детето. За сина си твърди, че той разхожда детето и го води редовно на лекар. Изпълнявали всички препоръки на лекаря.

Синът ѝ работел и имало възможност договорът му да бъде променен на постоянен.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Според нормата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата им, спорът се решава от районния съд, който се произнася относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 от СК.

Производството по чл. 127, ал. 2 от СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не поражда последици, които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес.

Спорната съдебна администрация е учредена като производство именно, за да се даде възможност за реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 от СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за осъществяването ѝ.

3

Отношенията между родители и деца имат важно значение, както за семейството и всеки един от членовете му, така и за обществото. При намеса в тези отношения с оглед тяхното регулиране, съдът следва да отчете всички обстоятелства, касаещи тяхното развитие, така че постановеният от него съдебен акт да защити в най – голяма степен интересите на децата. Тези отношения, с оглед естеството си, излизат извън рамките на развитие на едно нормално гражданско правоотношение с права и съответни на него задължения, затова и законодателят е предоставил възможност на съда да преценява във всеки конкретен случай, когато тяхното нормално развитие е нарушено, на кого от родителите да предостави отговорността за отглеждането и възпитанието на децата в по – голям обем и упражняването на родителските функции.

От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че за детето Ю. се полагат грижи, които отговарят на потребностите му и че бащата притежава необходимия родителски капацитет. След раздялата на родителите майката не се е интересувала от детето и не е предоставяла финансови средства за издръжката му. Бащата изразява желание да грижи за детето, като същият може да разчита на помощта на своите родители в грижите за неговото отглеждане. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да разколебават съда, че това е в интерес на детето, то родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като местоживеенето на детето да бъде определено при него.

При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти на децата с другия. Режимът на лични отношения следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи потребността на децата и от двамата родители. В решение № 217 от 27.05.2015 г. по гр.д. № 6851/2014 г. на ВКС, IV г.о. се сочи, че желанието на родителите и децата по въпроса за упражняването на родителските права и режим на лични контакти не са задължителни за съда. Предвид конкретните данни по делото, че към настоящия момент майката не полага грижи за друго малолетно дете и че не осъществява контакти със сина си, когото е изоставила на една година и три месеца, поради което детето, не я познава, съдът намира, че подходящ би бил следния режим на лични отношения на майката с детето: всяка първа и трета събота от месеца за времето от 08.00 часа до 16.00 часа, в присъствие на бащата, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите и в случай, че здравословното състояние на детето позволява това.