Решение № 1566 от 15.04.2019, Районен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ……………./15.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2395 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от С.С.ЕООД, ЕИК ****, ****срещу И.1 ЕООД, *** обективно кумулативно и евентуално съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, изразяващи се в съзнателно ползване на неистински частни документи и с невярно съдържание, а в условията на евентуалност за установяване по отношение на ответника на престъпни обстоятелства по чл.309, ал.1 НК, изразяващи се в съставяне на неистински частни документи, представени по гр.д.№4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав - договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между И.1 ЕООД и Х.Р.К за апартамент 13 с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „П.Р.", ***с придружен превод на немски език на този договор, както и резервационно споразумение от 15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д.Л.относно апартамент 59 с площ от 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен комплекс „П.Р.", ***, които престъпни обстоятелства са от значение за отмяна на влязло в сила Решение по гр.д.

№4959/2011г. по описа на ВРС, 14 състав, когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: С влязло в законна сила решение 3860/03.09.2012г. по гр.д. 4959/2011г. на ВРС, потвърдено с решение от 18.12.2012г. по в.т.д. 2634/2012г. на Окръжен съд - Варна, С.С.ЕООД, е осъдено да заплати на И.1 ЕООД, представлявано от К.Б.Н.сумата от 21 816.87 лв. с ДДС - левова равностойност на 11 154.79 евро, представляваща дължимо възнаграждение по сключен между страните Договор за ексклузивно търговско посредничество от 25.05.2009г., за осъществяване на сделки - покупко-продажби на недвижими имоти, предмет на договора за посредничество, с идентификатор № ***и № ***, представляващи апартаменти в хотел „П.Р." на ***; сумата 9090.37 лв. - левова равностойност на 4 647.83 евро, представляваща уговорена неустойка в раздел I, чл. 4 от договора за сключване на сделка с посочените имоти, от възложителя, без участието на посредника, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2011г. до окончателно им изплащане, на основание чл. 51 ТЗ, чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Поддържа се, че в това производство ищецът И.1 ЕООД, представляван от управителя К.Б.Н.е основал изправността си по сключения между страните договор за посредничество на представени в съдебно заседание писмени документи, които се твърди, че са неистински, т.е. на които е придаден вид, че представляват конкретно писмено изявление на други лица, а не на тези, който действително са ги съставили - договор за посредничество при покупко - продажба на недвижим имот от 15.06.2010г., сключен между И.1 ЕООД и Х.Р.К за апартамент в апартаментен комплекс „П.Р.", ***с придружен превод на немски език на този договор, резервационно споразумение от

15.06.2010г. към този договор между същите лица с придружен превод на немски език, резервационно споразумение от 11.06.2010г. с посочените по него страни - С.С.ЕООД и И. Д.Л.относно апартамент 59 в същия комплекс.

С решение 94/26.01.2016г. по НАХД 5330/2015г. на Районен съд - Варна К.Б.Н.е призната за невиновна за това, че през месец февруари 2012г. в гр. Варна, в съдебно заседание по гражданско дело № 4959/2011 г. по описа на Районен съд -гр.Варна - XIV състав, съзнателно да се е ползвала от неистински частни документи, а именно договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 15.06.2010г. между Х.Р.К и „И.1" ЕООД за ап.№***, с площ от 143,32 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р." гр.*** с придружен превод на немски език с име „***" и резервационно споразумение от 11.06.2010г. между „С.с." ООД и И.

Д.Л.за ап.59 с площ 63,74 кв.м., находящ се в апартаментен хотел „П.Р." гр.***, като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност -престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК. Решението на наказателния съд било потвърдено с решение по ВНАХД 366/2016г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила в деня на неговото постановяване.

Ищецът твърди, че съобразно мотивите на постановените от наказателния съд решения, документите са неистински, т.е. не носят подписите на лицата, които се сочат за техни автори, а извършителят на тези престъпления, е останал неразкрит.

Поддържа се още, че след като деянието - ползване на неистински документи съставлява престъпление, но подсъдимият К.Н.е признат за невиновен, то извършителя му е останал неразкрит. Сочи, че с влязло в сила Постановление от 04.12.2017 година, ВРП е отказала да образува наказателно производство срещу неизвестен извършител, на основание чл.24, ал.1, т.3 НПК - наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност.

Излага, че ответникът е именно лицето, на което ще бъде противопоставено установеното престъпно обстоятелство. Съгласно дадените с TP № 5 по т.д № 5/2012г. на ОСГТК разяснения относно приложното поле на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 1-во ГПК и изключения наказателноправен процесуален способ за установяване на престъпление с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК, то за ищеца е налице правен интерес от установителните искове за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК. Моли в тази връзка за постановяване на положително решение по предявените искове.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими, а в условията на евентуалност като неоснователни. Навежда доводи, че ищецът няма правен интерес от търсената защита, доколкото посочените документи не са послужили за изграждането на мотивите на съда по гр.д. № 4959/2011 г. на ВРС по осъдителната претенция за заплащане на дължимото възнаграждение по договор за посредничество от 25.05.2009 г. Счита, че твърдяното престъпно деяние не е от значение за гражданското правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Искът за установяване неистинността на документите е недопустим, тъй като ищецът е пропуснал да ги оспори по реда на чл.193 ГПК в исковото производство. С Решение № 93 от 01.06.2017 година, постановено по т.д.

№2243/2016г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, е оставена без уважение молбата на „С.С." ЕООД за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. първо ГПК на влязлото в сила решение № 3860 от 03.09.2012 година по гр.д. № 4959/2011 година на ВРС. Навежда доводи, че не е пасивно легитимиран по предявените искове, доколкото като юридическо лице не може да носи лична отговорност, като не може да е извършител на престъпление. Доказателствата по гр.д.№4959/2011г. на ВРС са представени от процесуалния представител на дружеството по делото, а образуваното срещу управителя на „И.1" ЕООД - К.Н.Н.наказателно производство за престъпление по чл.316, във с вр.чл.309, ал.1 НК, е приключило с оправдателна присъда. Ответното дружество никога не е твърдяло, че е наясно с авторството на подписите под документите, мястото и времето на тяхното полагане. Моли за постановяване на решение, с което исковете бъдат отхвърлени като неоснователни.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С влязло в сила Решение, постановено по гр. дело № 4959 по описа за 2011г. на ВРС, „С.с.” ООД, ЕИК ****, представлявано от М.Д.А.и В.В.А.е осъдено да заплати на „И.1” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от К.Б.Н.сумата от 21816.87 /двадесет и една хиляди осемстотин и шестнадесет лева и 87 ст./ лева, представляваща дължимо възнаграждение по договор за поръчка от 25.05.2009 г. и сумата от 9090.37 /девет хиляди и деветдесет лева и 37 ст./ лева, представляваща договорна неустойка по раздел І, чл.4 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.04.2011 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 51

ТЗ, вр. чл.92, ал.1, вр.чл.86