Акт от 08.07.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№

380

08.07.2020 г. гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №380 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на М.С.А. ***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:***, офис 8, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1030-000199 от 22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив.

Жалбоподателят твърди, че обжалваната заповед е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалните и процесуалните правни норми. Излага доводи за издаването й при съществено процесуално нарушение, като цитира разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП и твърди, че в обжалваната ПАМ недопустимо била прекратена регистрацията на две ППС-та: с рег.№******* и *******. Оспорващият сочи, че притежавал валидно СУМПС за категория „В“, т.е. за управлението на лек автомобил Мерцедес МЛ 270 с рег.№*******, не бил при хипотезата на чл.150а от ЗДвП, и било недопустимо да се налага ПАМ по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП за това МПС.

Твърди, че в обжалваната ПАМ неправилно била приложена и разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.6, пр.последно, тъй като законодателят категорично бил посочил „допустима максимална маса на състава на превозни средства“, което било различно от „(F1) – технически допустима максимална маса“ и „(F2) – допустима максимална маса“. В талона за регистрация на ППС с рег.№*******, в т.(F3) – „допустима максимална маса в състав на превозни средства“ не било записано нищо, т.е. незаконосъобразно за критерий бил използван „допустимата максимална маса“.

Нямало данни ремаркето да е имало товари, в този случай масата на ремаркето с масата на лекия автомобил били посочени съответно в т.(G) – 580 кг. и 2200 кг., т.е. сборът бил 2780 кг. и бил в приложното поле на чл.150а, ал.2, т.6, пр.последно, т.е. и в тази част обжалваната ПАМ била незаконосъобразна. Претендира обжалваната заповед да бъде отменена.

Ответникът, Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в депозирана по делото писмена молба – становище, излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.01.2020 г. от Д. Б. П., на длъжност мл.автоконтрольор при ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, в присъствието на свидетеля А. Н. Н., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, №123110, срещу М.С.А.,***, за това, че на 22.01.2020 г., в 15:08 часа в община Пловдив, на път София – София регион – Пазарджик, Пловдив – Стара Загора – Сливен – Ямбол – Бургас, или път II-56, 90 км., със СУППС №*********, категория В, издадено от ОДМВР Хасково, управлява лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ******, теглещ ремарке за лек автомобил Нивиадов ****** – двуосно с максимална допустима маса 2700 кг. от категория 02, като управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – водачът няма категория Е, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП. В същия АУАН е вписано, че при съставянето му са иззети като доказателство: Контролен талон №******, СРМПС №*****, **********, 3 броя регистрационни табели с номер ******, ******.

Съставеният АУАН

Серия GA, №123110 е подписан от актосъставителя, от свидетеля и от нарушителя на 22.01.2020 г., като последният не е вписал възражения в акта. В инкорпорираната под текста на акта разписка е положен подпис за получаването на препис от него от М.С.А. на дата 22.01.2020 г.

Като част от административната преписка по делото е представена заверена от ОДМВР Пловдив Справка за нарушител/водач М.С.А., в която е отразено, че след издържан на 15.03.2007 г. изпит по Протокол №286, регион ОДМВР Хасково, същият е придобил категория В, и последното му СУМПС №******* е издадено на 19.06.2017 г., валидно до 19.06.2027 г. Водачът е правоспособен с категории: В, АМ.

Представени са и заверени справки за МПС от АИС КАТ, видно от които М.С.А. е вписан като собственик на следните превозни средства:

– лек автомобил, марка и модел: Мерцедес МЛ 270 ЦДИ, с рег.номер: ******, регистриран със следните параметри: Технически допустима максимална маса – 2870 кг;

Допустима макс.маса от компетентните органи – 2870 кг.; Допустима макс.маса на състав от ПС – 6235 кг.;

– ремарке за лек автомобил, марка и модел: Нивиадов БР2, с рег.номер: ******, регистрирано със следните параметри: Технически допустима максимална маса – 2700 кг;

Допустима макс.маса от компетентните органи – 2700 кг.; Допустима макс.маса на състав от ПС – няма посочено.

От жалбоподателя по делото са представени и заверени копия на Свидетелства за регистрация – Част I на горепосочените лек автомобил и ремарке за лек автомобил, в които фигурират същите параметри, вписани срещу кодовете по букви (F1) – „технически допустима максимална маса“; (F2) –

„допустима максимална маса определена от компетентните органи“ и (F3) – „допустима максимална маса на състав от превозни средства“.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №20-1030-000199 от 22.01.2020 г., издадена от Началник група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, се налага на М.С.А.,***, принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП – Прекратяване на регистрация на ППС за срок от шест месеца, с отнети документи: СРМПС №******** и ******* и отнети три регистрационни табели с номер: 2 бр.****** – на МПС и 1 бр.****** – на ремарке.

Заповедта е обоснована с това, че мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ Пловдив при ОДМВР Пловдив е съставил АУАН №GA 123110/22.01.2020 г. против М.С.А. за това, че на 22.01.2020 г. около 15:08 часа, в община Марица, на път втори клас №II-56, км.90, като водач е управлявал лек автомобил Мерцедес МЛ 270 ******, теглещ ремарке за лек автомобил Нивиадов ****** – двуосно с максимална допустима маса 2700 кг. от категория 02, като управлява моторно превозно средство, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство – водачът няма категория Е, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Видно от разписката на гърба на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на 30.04.2020 г.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 05.05.2020 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна – адресат на акта, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от компетентен административен орган.

На основание чл.172, ал.1, изр.първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл.165 от ЗДвП, относно: определяне на служби за контрол по ЗДвП, с т.3, предл.първо от която Областните дирекции на МВР, като основни структури на Министерството на вътрешните работи, са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата. Респективно Директорите на областните дирекции на МВР се явяват ръководители на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки, съгласно чл.31, т.2 от ЗМВР.

Видно от представената по делото Заповед №317з-391/06.02.2017 г., която е цитирана и в оспорения акт, Директорът на ОДМВР Пловдив, в изпълнение на Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи и на основание и чл.43, ал.4 от ЗМВР, е оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, включително (т.7) началниците на групи в сектор „Пътна полиция”, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл.171, т.2а от ЗДвП, с което се явява доказана материалната и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта. С представената Заповед №8121К-5154/02.06.2017 г. на Министъра на вътрешните работи за преназначаване на инспектор М. В. М.на ръководна длъжност Началник на група „Административно-наказателна дейност и отчет на водачите“ в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР Пловдив, се удостоверява и персоналната компетентност на подписалото обжалваната ЗППАМ лице.

Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс, като специалният закон въвежда и изрично изискването същата да е мотивирана.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта, което я прави надлежно мотивирана.

Посочената като правно основание за издаването на процесната ЗППАМ разпоредба на чл.171, т.2а, б.„а“ от ЗДвП, в приложимата ѝ редакция, действаща към датата на издаване на заповедта (изм.ДВ бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), предвижда да се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

От фактическа страна в процесната ЗППАМ са изложени обстоятелствата, че на определена дата и място М.С.А. е управлявал конкретно индивидуализирано моторно превозно средство – лек автомобил, теглещ ремарке за лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, а именно като има категория В, но няма категория Е, за което му е съставен и АУАН. Посочените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебния контрол върху заповедта за налагането ѝ. Несъмнено административният орган е приел за осъществена хипотезата, при която водачът управлява МПС, при положение че „не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство“. Изложеното в ЗППАМ фактическо описание от друга страна е напълно достатъчно да обоснове налагането на собственика на управляваното пътно превозно средство ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото в Заповедта правно основание за прилагане на принудителната мярка.