Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1158 от 23.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 21223/2024
Вид
Решение № 1158
Подписан
23.01.2025
Състав
Божидар Иванов Стаевски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1158 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20241110121223 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XIII от Гражданския процесуален кодекс.

Постъпила е искова молба от „Д. З.” АД вписано в ТР с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С......, чрез юрк. М. С., срещу „З. К. Л. И.” АД Вписано в ТР с ЕИК *********, Със седалище и адрес на управление: гр. С........ чрез юрк. М. П., с която се иска осъждането на ответника да заплати сумата от 200.00 лева главница - частичен иск от сумата в размер на 1153.69 лева, представляваща разликата между изплатеното от „Д. З.” АД застрахователно обезщетение по застраховка „Автогрижа”, преписка № ................., ведно с направените обичайни разноски за неговото определяне, и доброволно възстановената от ответника сума, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата от 15.90 лева, представляваща мораторна лихва върху предявената главница и частичен иск от цялото вземане за мораторна лихва в размер на 91.73 лева за периода от 11.09.2023г. (датата, на която изтече указаният в чл.412, ал.З от КЗ 30-дневен срок за доброволно погасяване на задължението) до 10.04.2024г. (датата, предхождаща датата на завеждане на исковата молба), както и сторените по делото разноски.

Ишецът твърди, че на 21.12.2022г., в гр. София, на паркинга на магазин „Кауфланд“, находящ се на ул. „Скопие“, е реализирано ПТП между МПС с per. № ********, управляван от А. М. М. и л.а. „Рено Каптюр” с per. № ********, собственост на Е. А. Д., управляван от същия. Отговорността за настъпване на ПТП е на водача на МПС с per. № ******** - А. М., който при маневра за паркиране, не се съобразява с местоположението на л.а. „Рено Каптюр“ и го удря. В резултат на ПТП на застрахования в „Д. З.” АД по застраховка „Автогрижа“, полица № ****************, л.а. „Рено Каптюр” с per. № ******** са нанесени материални вреди. За описаното по-горе ПТП на 21.12.2022г. бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП. Двустранният констативен протокол е попълнен от участниците в ПТП, съгласно изискванията на чл.123, ал.1, т.З, б.„б” от Закона за движение по пътищата и чл.5, ал.1 от Наредба 13-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционен фонд. В Протокола са отразени констатациите на участниците в ПТП относно настъпилото ПТП. механизма на ПТП, причинната връзка между осъщественото ПТП и нанесените материални вреди на застрахования по застраховка „Автогрижа” автомобил.

Поддържа, че двустранният констативен протокол е съставен изцяло в съответствие с нормативните изисквания на Закона за движение по пътищата и Наредба 13-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за 1 информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционен фонд, а именно няма пострадали лица, причинени са само материални щети и между двамата участници има съгласие относно обстоятелствата и вината, свързани с ПТП, с оглед на което същият е валидно съставен.

Съгласно т.З от Указанията за попълване на Двустранен констативен протокол от участниците в ПТП, виновният участник се вписва в колона „Превозно средство А”. Видно от Двустранния констативен протокол в тази част е вписан водачът на МПС с per, № ********. Гражданската отговорност на водача на МПС с per. № ******** е застрахована в „З. К. Л. И.” АД. На основание сключената застраховка „Автогрижа“, полица № ****************, за л.а. „Рено Каптюр” с per. № ******** и след постъпило искане за изплащане на застрахователно обезщетение за възстановяване на увредения от описаното ПТП автомобил, в „Д. З.” АД е образувана Ликвидационна преписка № ..................

Извършени са огледи на увредения автомобил от ищеца и са изготвени заключения с опис на щетите. Увреденият автомобил бил възстановен в автосервиз „О. А.” ООД. За извършените ремонтно-възстановителни работи по л.а. „Рено Каптюр” е представена Фактура № 2000494837 от 09.04.2023г. на стойност 2171.44 лева. Дължимата сума по фактурата е изплатена от „Д. З.” АД на автосервиз „О. А.“ ООД с Преводно нареждане от 04.05.2023г.

Във връзка с ликвидацията на преписката от Дружеството са реализирани обичайни разноски в размер на 15.00 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение „Д. З.” АД встъпи в правата на застрахования срещу „З. К. Л. И." АД в качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на МПС с per. № ******** на основание чл.411 от Кодекса за застраховането за сумата от 2186.44 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 2171.44 лева и направените обичайни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15.00 лева. На ответника е изпратено Писмо с Изх. № 310006509 от 07.08.2023г., ведно с регресна покана за задължението му по преписка № ................. и документите по процесната преписка. Поканата е получена от „З. К. Л. И.” АД на 09.08.2023г. Претенцията на „Д. З.” АД не била възстановена в пълен размер от „З. К. Л. И.” АД. а само за сумата от 1032.75 лева.

Непогасената част от задължението на ответника е в размер на 1153.69 лева. Ето защо намира, че за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящите искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, настъпилите вреди, механизма на настъпване на ПТП вината на водача, управляващ автомобила застрахован при него. Прави възражение за съпричиняване.

В хода на проведеното открито съдебно заседание размерът на предявените искове е увеличен до сумата от 1153,69 лв. главница и мораторна лихва в размер на 91,73 лв., за периода от 15.06.2023 г. до 11.07.2024 г.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-и състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411 КЗ вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 411 КЗ дава възможност на застрахователя по имуществена застраховка при пътнотранспортно произшествие да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По този иск ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за имуществено застраховане, в чийто срок на застрахователното покритие и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер до действителните вреди.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента- чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 2

ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност“ между деликвента и ответника.

В тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба правоизключващи обстоятелства /вкл. твърдяното съпричиняване/, както и да обори презумпцията за вина на застрахования при него водач.

Не е спорно в настоящото производство, а и с проекта си за доклад приет без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни обстоятелствата, ч е ищецът е заплатил по щета № ................./09.04.2023 г. обезщетение в размер на 2171,44 лв., както и че ответникът е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за МПС „Фолксваген голф“ с per. № ******** с период на покритие обхващащ датата на ПТП.

Не се спори по делото, че ответникът заплатил извънсъдебно сумата от 1032.75 лева.

Страните не спорят и че към датата на ПТП л.а. „Рено Каптюр” с per. № ******** е бил застрахован в „Д. З.” АД по застраховка „Автогрижа“, полица № ****************.

От разпита на свидетелите А. Н. М. и Е. А. Д. и от заключението по допуснатата съдебна-автотехническа експертиза и от протокола за ПТП се установява, че на 21.12.2022 г., в гр. София, гр. София, на паркинга на магазин „Кауфланд“, на ул. „Скопие“, свидетелят А. Н. М., управлявайки лек автомобил „Фолксваген голф“ с per. № ******** предприема маневра за паркиране назад, вследствие на което настъпва съприкосновение с паркираният лек автомобил „Рено Каптюр“ с рег. № ******** който в същото време бил паркиран.

А. Н. М. нарушил разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗДВП, съгласно която преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Свидетелят не е спазил горното правило е подходил самонадеяно без да прецени адекватно дистанцията между своя и паркирания автомобил причинил настъпване на ПТП.

Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните ликвидационни разноски за определянето му- чл. 411 КЗ. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди- необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта.

Застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. От съществено значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били отстранени чрез тяхното отремонтиране. Обезщетението също така не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 от КЗ/, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

Делинквентът, съответно застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати обезщетение, което да постави увредения в положение от преди реализирания деликт.

Застрахователят на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да отговаря за повече, отколкото е отговорен самият причинител на вредата.