Решение № 413 от 09.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Русе, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Васил Петков

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500537 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Жалбоподателите С. Л. Е. и „ХИМБЪЛС“ ЕООД, чрез упълномощен адв.

Г. Ч., са обжалвали Решение № 927/19.06.2023г., постановено по гр.д. № 4426/2022г. на Русенския районен съд, с което по предявените срещу тях искове от Е. Ф. Е. и А. С. Е. е прогласена нищожността на Договор за аренда от 19.05.2016 г. с нотариална заверка на подписите, рег. № 5286/19.05.2016 г., вписан в Служба по вписванията гр. Русе, с вх. рег. № 6564/19.05.2016 год., акт № 113, том ІV, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като накърняващ добрите нрави по отношение на съсобствения имот № *** и новообразуваните имоти след извършената делба в производството по гр.д. № 5619/2015 год. по описа на РРС, останали в собственост на ищците и находящи се в землището на гр. Сливо поле, общ. Сливо поле област Русе, ЕКАТТЕ ***, в местността „***“: новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.593 дка, новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.632 дка, новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.619 дка, новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.607 дка, новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.679 дка, новообразуван имот № *** /образуван от имот № *** с площ от 3.295 дка.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, както и за частична недопустимост на иска. Претендира се отмяна на решението на районния съд, отхвърляне на 1 исковите претенции и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Ответниците по въззивната жалба Е. Ф. Е. и А. С. Е., чрез упълномощен адвокат С. Ц., изразяват становище за нейната неоснователност, искат потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно и претендират разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от страни по спора, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение.

Предмет на делото е предявен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД от Е. Ф. Е. и А. С. Е. против С. Л. Е. и „ХИМБЪЛС“ ЕООД за прогласяване нищожност на процесния договор за аренда като сключен в противоречие с добрите нрави.

По делото е безспорно установено, че ищците, от една страна и първият ответник и неговата съпруга, от друга страна, са били съсобственици на седем недвижими имота в землището на гр. Сливо поле, представляващи стопански дворове, при равни права от по ½ ид. части : имот № ***, № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и № ***.

От писмените и гласните доказателства по делото е установено, че след влошаване на взаимоотношенията между ищеца и първия ответник, на 13.07.2015 г. С. Е. сключил с втория ответник „ХИМБЪЛС“ ЕООД с едноличен собственик неговия син Л Л., договор за наем на седемте имота, вписан в Служба по вписванията – гр. Русе, с договорен срок от 10 стопански години до 01.10.2025 г., при обща наемна цена 500 лева годишно.

С решение на РРС по гр.д. № 5619/2015 г. съсобствеността върху първите шест имота е била прекратена чрез съдебна делба и на ищците са поставени в дял следните имоти:

1. Новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.593 дка,

2. Новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.632 дка,

3. Новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.619 дка,

4. Новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1 .607 дка,

5. Новообразуван имот № *** /образуван от имот № ***/ с площ от 1.679 дка,

2 дка.

6. Новообразуван имот № *** /образуван от имот № *** с площ от 3.295 Имот № *** с площ от 3,633 дка е бил изключен от делбата и останал в съсобственост между ищците, първия ответник С. Л. Е. и съругата мv ББ Е.а.

От представените по делото писмени доказателства е видно, че преди приключване на производството по делбата, на 19.05.2016 г. С. Е. сключил със същото дружество „ХИМБЪЛС“ ЕООД договор за аренда на седемте съсобствени имота, вписан в СВ - гр. Русе, с начален срок на действие от 01.10.2025 г. (непосредствено след изтичане срока на предходния договор за наем), при уговорена обща арендна цена 400 лева годишно за всички имоти, със срок на договора 30 стопански години.

Видно от протокол за въвод във владение на недвижим имот, на 25.09.2019г. владението върху новообразуваните имоти е било предадено на Е. Е. и А. Е.. Въпреки това по делото липсват доказателства за прекратяване на договорите за наем и за аренда, напротив при издаване на скици за имотите в тях се съдържат данни за действащите договори.

Според приетата по делото и неоспорена СТЕ средната годишна арендна цена за подобни имоти е около 71.50 лева/дка или около 2000 лева за всички имоти. Тази стойност надвишава значително определената в договора за наем цена към момента на сключването му и не отчита тенденциите за вероятното повишаване на наемните цени. В заключението си вещото лице е посочило, че повишаващата се инфлация ще се отрази на нивата на наемите и същите със сигyрност, макар и плавно, ще се повишат.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя правните изводи на РРС за наличие предпоставките по чл.

26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на процесния договор.

Първоинстанционният съд правилно е приел иска за допустим. Ищците са имали правен интерес от предявяване на иска, тъй като техните права са засегнати от спорното правоотношение. Доколкото липсват доказателства за прекратяване на арендния договор и в приложените скици са налице данни за сключен договор за аренда, ищците в първоинстанционното производство са обвързани от договора за аренда на основание чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ (в приложимата редакция). Въпреки че с протокол за въвод във владение същото им е предадено, те не могат да упражняват свободно правата си, тъй като са лишени от възможността да искат изменение на договорните клаузи, да сключат друг договор за аренда или да се разпоредят с имотите си за такъв продължителен период – повече от 30 години.

Настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на жалбоподателите за недоказаност на нееквивалентността на насрещните престации по договора спрямо бъдеща дата, както и за недоказаност на нарушаването на добрите нрави.

На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД договорите, които накърняват добрите нрави, са нищожни. ЗЗД не дефинира понятието „добри нрави”, но в практиката си ВКС приема, че „добрите нрави“ представляват философскоетична категория, която следва да се цени като обща правна категория на 3 договорното право, приложима в гражданските правоотношения и съставляваща комплекс от наложили се правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните субекти при сключване на договорите и чието значение е в интерес на обществото. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските взаимоотношения, както и на предотвратяването на несправедливо облагодетелстване – аргумент от разпоредбите на чл. 12, чл. 20, чл. 42 от ЗЗД и др.

Липсата на еквивалентност на насрещните престации по сделката може да е основание за нищожност, ако нееквивалентността е значителна, явна и сочи за грубо нарушен баланс на престациите или тотален превес на интересите на единия от договарящите, или съответно е във вреда на трето лице, чиито интереси са засегнати от сделката. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

В обжалваното решение районният съд правилно и обосновано е достигнал до извод за основателност на исковата претенция, въз основа на доказателствата по делото и при преценка на всички установени обстоятелства в тяхната съвкупност. Според приетото в мотивите на ТР № 1/2020 от 27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСГТК на ВКС, възможно е нарушението на добрите нрави да е обективирано в самия договор, както е и в настоящия случай.

Противоречието с добрите нрави е видно както от договорената арендна цена, много по-ниска от пазарната - съгласно СТЕ, и несъобразена с бъдещите инфлационни процеси, така и от условията, при които е сключена сделката – по време на висящ исков процес за делба, без знанието и съгласието на съсобствениците, с арендатор - дружество, чиито едноличен собственик на капитала и управител е синът на жалбоподателя Е., със значителна продължителност на срока на действие (повече от 30 години) и без възможност за индексация на цената. Въззивната инстанция споделя доводите на първоинстанционния съд, че клаузите на договора за аренда фактически лишават ответниците по жалбата от възможността да ползват имота си за през целият им живот в трудоспособна възраст и че целта на договора изначално е била да доведе да неоснователно разместване на блага, както и да осуети възможността на въззиваемите да ползват реално имотите след разделянето им, независимо от правото си на собственост. Горният извод се основава на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от делото, разноски в полза на жалбоподателите не следва да се присъждат. На основание чл.78 от ГПК жалбоподателите дължат на въззиваемите претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за 4 производството пред втората инстанция в размер на 1500 лв., за чието заплащане са представени надлежни доказателства.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 927/19.06.2023г., постановено по гр.д. № 4426/2022г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА С. Л. Е., ЕГН **********, адрес: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул.

„***, и „ХИМБЪЛС“ ЕООД, ЕИК 203619013 със седалище и адрес на управление: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. „***, представлявано от Л С.ов Л., ЗА ЗАПЛАТЯТ на Е. Ф. Е., ЕГН ********** и А. С. Е., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Сливо поле, обл. Русе, ул. ***, направените разноски по делото във въззивното производство в размер на 1500 лв., представляващи разноски за изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5