Решение № 25 от 13.02.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Монтана, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДИЛЯНА ГЛАДНИШКА Административно наказателно дело № 20241630200799 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на арх. Т. В. Ю. - Главен архитект на Община Георги Дамяново, ЕГН: **********, чрез адв. Л. А. - АК-Монтана, срещу Наказателно постановление №М-3-2/17.05.2024г. издадено от Началник РДНСК-Монтана, с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗУТ, на жалбоподателката е , е наложено административно наказание "глоба" в размер на по 1000 лв., за нарушение на чл. 148, ал.4, изр. първо, вр чл. 137, ал. 1,т. 5, б. „в" от ЗУТ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован - не се явява, представлява се от адв. А. Поддържа релевираните в депозираната жалба възражения. Представя писмена защита, в която твърди, че АНО неправилно е определил категорията на строежа като пета, а не шеста. В този смисъл, прави възражение, че за строеж от шеста категория не се изисква изработването на инвестиционен проект, тъй като е а приложима разпоредбата на чл. 147, ал. 2 от ЗУТ, съгласно която е необходимо да бъде изработено и представено проектно решение на инженер конструктор и ситуационна скица. Представя доказателства по делото. Изтъква, че са спазени всички изисквания на 1 разрешението на строеж, въз основа на проектното решение, изготвено от инженер конструктор и ситуационна скица. Счита, че АНО не е взел предвид решение № 2/28.02.2024г., допълващо РС № 2/07.02.2024г. Твърди, че в случая не е налице производствено предназначение на процесната постройка, като изтъква, че подобно предназначение не е доказано в хода на съдебното производство. Счита, че по делото безспорно се доказва липсата на извършено нарушение. Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира разноски по делото.

Въззиваемата страна – редовно призована, се представлява от юрк. О., който счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Представя писмена защита с подробни аргументи. Моли съда да потвърди процесното наказателно постановление

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, и след като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 07.02.2024 г., в общинската администрация на с. Георги Дамяново, арх. Т. В. Ю. в качеството си на Главен архитект на община Георги Дамяново, е издала Разрешение за строеж № 2/07.02.2024г. за строеж за „работилница", находящ се в урегулиран поземлен имот (УПИ) IV - 1033, квартал (кв.) 40 по регулационния план на с. Чемиш, община Георги Дамяново, Област Монтана, с което е разрешен строеж от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в" от ЗУТ,

Разрешението за строеж било издадено въз основа на Виза и ситуационна скица на 0,60м от уличната регулационна линия и на 6,00м от страничната регулационна линия със съседен имот, като постройка на допълващо застрояване, свободно и при условията на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ.

Приложена е проектна документация за „работилница", съгласно чл. 147, ал. 2 и чл. 153, ал. 1 от ЗУТ, като за строеж от шеста категория.

На 19.02.2024 г. св. А. Д. и св. Б. Б. извършили служебна проверка по документи по реда на чл. 156, ал.1 от ЗУТ, за което е съставен констативен протокол № ГД-2/19.02.2024г.

Служителите констатирали, че разрешението за строеж е издадено без одобрен инвестиционен проект, необходим за строежите от допълващото застрояване, извън тези по шеста категория, което 2 счели че е в нарушение на чл.148, ал.4, изр. Първо, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в" от ЗУТ.

При тези констатации, св. инж. А. Н. Д., в присъствието на св. Инж. Б.

Б., съставил в отсъствието на нарушителя АУАН № М-3/ 19.03.2024 г., срещу арх.Т. Ю., в за извършено от нея нарушение на чл.148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в" от ЗУТ.

На 24.04.2024 г. АУАН е предявен лично на арх. Ю.., същата се е запознала със съдържанието му и е получила екзехмпляр от него на 24.04.2024 г., за което е положила саморъчния си подпис.

На 30.04.2024г., в законоустановения четиринадесет дневен срок в РДНСК - Монтана е постъпило възражение с вх. № РС-ГД-67-00493/30.04.2024г. против съставения АУАН и е съставен констативен протокол от 30.04.2024 г., от служители в РДНСК – Монтана, на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН възражението е прието. АНО разгледал по същество същото и го приел за неоснователно, тъй като с възражението не били внесени нови факти и обстоятелства за прекратяване на образуваното администртивно-наказателно производство.

Въз основа на гореизложеното, Началника на РДНСК - Монтана към Главна дирекция „Строителен контрол" при Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ - инж. Е.С., съставила Наказателно постановление М – 3 – 2/ 17.05.2024г., с което на основание чл. 232, ал. 1, т. 2, пр. трето от ЗУТ, на жалбоподателката арх. Т. Ю. , е наложено административно наказание "глоба" в размер на по 1100 лв., за нарушение на чл. 148, ал.4, изр. първо, вр чл. 137, ал. 1,т. 5, б. „в" от ЗУТ.

Фактическата обстановка се установява от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля А. Д. – актосъставител и св. Б. Б., както и от писмените доказателства и доказателствени средства, както следва: констативен протокол № ГД2/19.02.2024г., Заповед № ДК-11- М-1/26.02.2024г., писмо изх. №РС-ГД-67-00050/26.02.2024г., известие за доставяне от 29.02.2024г., писмо изх. №РС-ГД-67-00-038/11.03.2024г., акт№ М3/19.03.2024г., възражение от арх. Т. В. Ю., констативен протокол от 30.04.2024г., констативен протокол 21.06.2024г., заповед № РД-13- 3

298/27.09.2023г, заповед № РД-13-323/16.10.2023г., писмо изх. № 11-441/23.10.2024г. с приложени към него доказателства – заявление вх. 94154/02.02.2024 г., проектно решение, ситуационна скица, виза за проектиране № 11/20.12.2023 г., нотариален акт №182. вх.рег. №998/1998 г., разрешение за строеж № 2/07.02.2024 г., обявление изх. № ОБ-2/07.02.2024 г., известие за доставяне от 12.02.2014 г., уведомително писмо до РДНСК изх. 90130/09.02.2024 г., декларация от 14.02.2024 г. от А.Д.Л., решение №2/28.02.2024г., уведомително писмо № 90-183/29.02.2024 г., известие за доставяне от 14.03.2024г., скица, както и всички доказателства събрани по административно дело №133/2024г. по описа на Административен съд гр.

Монтана.

Съдът кредитира показанията на св. Д. и св. Б., от които съдът получи информация как е установено процесното нарушение и научи обстоятелства около извършената проверка и констатациите на инспекторите. Съдът се доверява на останалите писмени доказателства, които са изготвени според установените правила и от тях съдът получава информация относно обстоятелствата около извършване на процесното деяние, хода на осъществената от проверка, както и условията, при които са съставени акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така направените изводи относно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият състав прие следното от правна страна:

Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Съдът служебно установи, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за това длъжностни лица. Съдът 4 служебно установи, че са спазени всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.

Видно от обжалваното наказателно постановление, със същото на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл. 148, ал.4, изр. първо от ЗУТ, във връзка с чл. 137, ал. 1,т. 5, б. „в" от ЗУТ, за това, че при издаването на PC № 2/07.02.2024г., Главният архитект на община Георги Дамяново – инж. Т. Ю., неправилно е определила категорията на строежа, като шеста вместо пета, поради което и неправилно е посочил правното основание за издаване на Pазрешение за строеж - чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "Строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни, обществено-обслужващи и други), а с "постройките" се осъществява допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда (в този смисъл Решение № 9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3855/2010 г.).

При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на, намира, че процесният строеж „Работилница“ представлява постройка от допълващо застрояване, VI-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 във 5 вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. При това положение се налага изводът, че издаденото разрешение за строеж е правилно и законосъобразно, издадено за изграждане именно на работилница. По делото е приобщена декларация от 14.02.2024 г. от А.Д.Л. (л.69), послужила за издаване на процесното разрешение. С последната се декларира, че последващо издаденото разрешение за строеж, ще послужи за изграждане на работилница, в с. Чемиш, общ. Г. Дамяново, с цел задоволяване на собствени нужди като земеделски производител - пчелар- добив на мед, съхранение на материали и продукция, инвентар. За изграждането на процесния обект, представляващ безспорно строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ е било необходимо разрешение за строеж. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, съгласно която строежи могат да се извършват само въз основа на разрешение за строеж. Настоящият състав, счита, че издаване на процесното разрешението за строеж не е нужно наличие на одобрени проекти съгл. чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. /в този смисъл Решение № 612 от 6.12.2019 г. на АдмС - Монтана по адм. д. № 508/2019 г./

Представителя на АНО, излага доводи за наличието на инвестиционни намерения на възложителя А.Л., с твърденията, че жалбоподателката е била наясно с тези инвестиционни намерения, от където прави изводи, че процесния обект е от пета категория. Съдът намира, направените възражения за неотносими, тъй като твърдените инвестиционни намерения и производствено предназначение, не са доказват в настоящото производство.

Посочената норма §1 от ДР на Наредба № 1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, съдът намира за неотносима, доколкото настоящият случай не се касае за производствена сграда, тъй като съхранението на мед, материали и инвентар не попада в обхвата на цитираната разпоредба.