Определение № 314 от 29.03.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 314 гр. Бургас, 29.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20232100600291 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, вр. ал. 6 от НПК и е образувано по въззивна частна жалба от Е. М. З., в качеството й на пострадала по ДП № 251 ЗМ -105 /2017г. по описа на ОД на МВР Бургас, пор.№ 792/2017г. по описа на Районна прокуратура-Бургас,ТО Поморие, депозирана чрез адв.Олег Димитров Атанасов от АК-Варна, срещу Определение № 266 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 103/20 23 г. по описа на PC Бургас, с което е потвърдено постановлението на прокурор при Районна прокуратура-Бургас, ТО Поморие от 15.02.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ - 105/2017г. по описа на ОД на МВР- Бургас, пор.№ 792/2017г. по описа на Районна прокуратура - Бургас, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал. 1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК.

В частната жалба се изразява несъгласие с определението на съда като се твърди, че то е неправилно. Твърди се, че в нарушение на материалния закон РС е приел, че е изтекла предвидената в чл.80, ал.1, т.3 от НК давност за престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което е образувано ДП. Посочва се, че заплащането на такса поддръжка от страна на Е. М. З. за ползването на процесното студио до 04.06.2014г. също е акт на имуществена разпореждане, който е пряко и непосредствено свързан с 1 инкриминирания предварителен договор за покупко-продажба, което води до извод, че давността не е изтекла. На второ място се считат за необосновани и в нарушение на материалния закон изводите на прекратителното постановление на прокурора - обект на съдебен контрол, че не били събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които да ангажират персонална наказателна отговорност на конкретно лице за осъществен състав на престъплението по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което е образувано настоящото ДП. Според повереника на пострадалото лице, прокурорът е игнорирал фактите, че предварителния договор бил подписан от лице без представителна власт, както и че три месеца по-късно имотът предмет на предварителния договор бил прехвърлен на офшорна компания.

Твърди се, че не е взето предвид и наличието на наказателно производство срещу Р. и С.Л. по това време, което според адв.Атанасов е причината за продажбата на студиото-предмет на предварителния договор на офшорна компания, регистрирана в Панама. В жалбата се посочва, че не са анализирани показанията на свидетелите, които посочват, че въпреки отсъствието от Р България, Р. и С.Л. са управлявали своя бизнес в комплекс „Ю.П.“ дистанционно. Посочва се, че в постановлението за прекратяване няма никакъв анализ на представените копия на електронна кореспонденция между Р. Л. и адв.Хр.Коларова - наета от Е. М. З. относно прехвърлянето на собствеността на процесното студио, през периода февруари-март 2015г.

Отправя се искане до въззивната инстанция да отмени обжалваното определение на РС Бургас, с което е потвърдено постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

След като обсъди доводите в жалбата и се запозна с материалите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната въззивна жалба е допустима като подаден в срок от процесуално легитимирано лице по чл.243, ал.7 от НПК.

Разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е образувано с прокурорско постановление на 21.03.2017 г. за това, че в условията на продължавано престъпление, в периода 2010 - 2015г. с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага възбудил и поддържал у Е. М. З. заблуждение - сключвайки предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот и с това 2 причинил на същата имотна вреда на стойност 40 911 евро, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК. С Постановление на БРП, ТО Поморие, от 15.02.2023г. досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 3 НПК. В постановлението си след като посочил приетите от него факти, прокурорът е приел, че изведената от него фактология не сочи на състав на престъплението по чл.210 вр.209 от НК, а се касае за гражданско-правни отношения между страните. На второ място е посочил, че дори и да се приеме, че има извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК, то е наказателното производство следва да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност.

С обжалваното определение РС Бургас без да са ангажира с извод дали има извършено престъпно деяние, е приел, че действително е изтекла предвидената в чл.80, ал.1, т.3 от НК давност, и го потвърдил.

След като са запозна със съдържанието на постановлението на прекратяване на прокурора и определението на РС Бургас, въззивният съд намира следното:

В принципен план за да бъде прекратено наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.2 и следващите от НК, на първо място е необходим категоричен положителен извод относно факта на извършване на деянието. В този смисъл следва да е налице ясен отговор на въпросите: извършени ли са всички необходими и възможни процесуални действия, изяснена ли е фактическата обстановка, събрани ли са достатъчно доказателствени материали за несъмнен извод относно факта на извършване на деянието и неговото авторство, и каква е правната квалификация на деянието. Едва след положителен отговор на тези въпроси следва да се премине към изследване на обстоятелството дали е изтекла предвидената в закона давност. Не случайно законодателят е поставил на първо място сред от прекратителните основания в чл.24, ал.1 от НПК това по т.1 на тази разпоредба, а именно че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление. Ако се приеме, че изначално няма престъпно деяние, няма как да е започнал да тече и давностен срок. Освен това, за да може правилно да се прецени изтичането на давностния срок, то първо следва 3 да се установени по несъмнен начин всички елементи на деянието като място, време и начин на извършване и правна квалификация, тъй като преди това не може да се прецени кой точно давностен срок, предвиден в чл.80 от НК следва да се приложи и от кога е започнал да тече той.

В случая, въпреки, че е изложил приетите от него за установени факти първоинстанционният съд се е задоволил да изложи мотиви единствено по въпроса за изтеклата давност, без преди това да даде отговор според него има ли деяние, и каква е правната му квалификация. В определението на РС Бургас не са разгледани и не е отговорено на аргументите в жалбата на повереника на пострадалата срещу изводите на прокурора в постановлението за прекратяване, че в хода на ДП не са събрани доказателства, от които да се направи извод за осъществен състав на чл.210, ал.1, т.5 вр с чл.209, ал.1 от НК и че са касае за гражданско –правни отношения, произтичащи от предварителен договор между страните. Прекратяването на производството поради изтекла давност при липса на категоричен положителен отговор относно факта на извършване на деянието и неговото авторство, и каква е правната му квалификация, води до неправилност на постановения акт. Ето защо, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостен контрол по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. При новото произнасяне следва да се обсъдят мотивите на прокурора във връзка с неговият извод, че са касае за гражданско – правни отношения, произтичащи от предварителния договор между страните, както и да се отговори на възраженията в жалбата на повереника на пострадалия относно игнорирането на установени факти и необсъждането на всички доказателства, събрани в хода на ДП от прокурора. В случай, че първоинстанционният съд достигне до заключение, че изводите на прокурора, че деянието не съставлява престъпление са правилни и обосновани, то той следва да упражни правомощието си по чл.243, ал.6, т.2 от НПК. Ако достигне до извод, че има извършено престъпно деяние, тогава следва да направи нова преценка относно изтичането на давността като отчете факта, че съгласно инкриминирания предварителен договор от 24.10.2010г. купувачът се задължава да сключи безсрочен договор за стопанисване и управление, въз основа на който да заплаща такса поддръжка от 9 евро на кв.м. без ДДС, от момента на предаване на обекта или прехвърляне на собствеността.

4

Уговорено е плащането на такса поддръжка да се дължи както от собственика, така и от бъдещия собственик на имота независимо от това дали ползва имота или не. Следва да се има предвид и че разследваната евентуална измама си състои не само във възбуждане, но и в поддържане във времето на заблуждение, че собствеността на имота ще бъде прехвърлена на З..

Плащането на такса поддръжка в случая се основава на инкриминирания предварителен договор за покупко-продажба и има характер на имуществено разпореждане, което едва ли би било направено от пострадалата ако е била наясно, че собствеността върху имота няма да й бъде прехвърлена.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 266 от 31.01.2023 г. по ЧНД № 103/2023 г. по описа на PC Бургас, с което е потвърдено постановлението на прокурор при Районна прокуратура-Бургас, ТО Поморие от 15.02.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 251 ЗМ - 105 /2017г. по описа на ОД на МВР- Бургас, пор.№ 792/2017г. по описа на Районна прокуратура-Бургас, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК.

ВРЪЩА делото на РС Бургас за ново произнасяне от друг състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5