Решение № 742 от 25.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 742 гр. София, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Рени Ковачка при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000537 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следв. от ГПК.

С въззивна жалба „К.С.Ф“ обжалва решение № 174 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 701/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, с което е отхвърлен предявените от “К.С.Ф.” ЕООД против Мюсюлманско изповедание, искове е правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 95 238.10 лева, представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от 4 761.90 лева , представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000 лева, считано от 19.08.2021 г. до окончателното им плащане , като неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.С.Ф.” ЕООД да заплати на Мюсюлманско изповедание сумата от 3 530 лева - разноски по делото пред СГС.

В жалбата са инвокирани доводи, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, че е необосновано и незаконосъобразно, поради противоречие с доказателствата и неправилно приложение на закона. По отношение на нарушението на съдопроизводствените правила твърди, че съдът не се е съобразил с представената практика, от които се установява, че е налице валидно сключен договор, одобрен от върховния орган, както и е допуснал нарушение на 1 процесуалните правила относно определяне на датата, на която е сключен процесния договор. Твърди, че само по отношение на трети лица частния документ има достоверна дата от момента на нотариалната заверка. Твърди, че съдът не е обсъдил валидни документи, не е взел предвид устава на Мюсюлманскто изповедение, установяващи правосубекността на Мюсюлманско джамийско настоятелство- Пловдив. Твърди, че съдът е допуснал и процесуално нарушение при тълкуването на закона. По отношение на необосноваността на решението твърди, че съдът неправилно е приел за установено датата на сключването на договора. По отношение на незаконсъобразността, поради противоречие със закона релевира доводи, че съдът неправилно е квалифицирал претенцията като такава за неустойка, а не за обезщетение за неизпълнение по чл.79, ал.1 от ЗЗД. С оглед на това неправилно е приложил закона, като е приел за нищожна уговорката за неустойка, като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че дори да се приеме, че уговорката е за неустойка, то същата не нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, като претендира и разноски пред двете инстанции.

Ответникът по въззивната жалба Мюсюлманско изповедание оспорва жалбата.

Твърди, че още с отговора на исковата молба е възразил относно сходната фактическа обстановка по отношение на представената практика. Твърди, че при разпределението на доказателствената тежест са спазени процесуалните правила. Твърди, че ищецът се опитва да установи правосубектността на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, а от друга страна е насочил претенцията си към друго юридическо лице. Оспорва и доводите относно правосубектността на настоятелството, като твърди, че същото е правосубектно само вписване в съответния регистър при съда, а от доказателствата се установява, че същото е било заличено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски за настоящата инстанция.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следната:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 174 от 02.03.2022 г., постановено по т.д. № 1 701/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 8 състав, съдът е отхвърлил предявените от “К.С.Ф.” ЕООД против Мюсюлманско изповедание, искове е правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 95 238.10 лева, представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 2/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., сумата от 4 761.90 лева , представляваща неустойка по чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3/21.04.2011 г. за периода от 13.03.2012 г. до 21.04.2021 г., и законната лихва върху претендираните главници в общ размер на 100 000 лева, считано от 19.08.2021 г. до окончателното им плащане, като неоснователни и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “К.С.Ф.” ЕООД да заплати на 2

Мюсюлманско изповедание сумата от 3 530 лева - разноски по делото пред СГС.

Не се спори, а се установява и от представения от ищеца договор за наем № 2 от 21.04.2011 г., с нотариална заверка на подписите с per. № 2804/10.06.2011 г. на нотариус С. К. - Н., с per. № *** на НК, сключен между „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, чрез председателя А. А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.

К., като наемател, че наемодателят е поел задължението да отдаде под наем на наемателя следния недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, а именно: триетажна жилищна сграда със смесено предназначение и застроена площ от 193 кв.м. с идентификатор ***., с административен адрес: ул. “Райко Даскалов” № 23, състояща се от следните обекти: първи етаж - търговска площ с три броя магазина с вход откъм ул. “Райко Даскалов” и галерия от 66 кв.м. с избено помещение от 124 кв.м. и стълбище от 4,6 кв.м. с вход от ул. “Софроний Врачански”, и втори етаж - с вход откъм ул. “Софроний Врачански” и обслужващо стълбище. Видно от разпоредбата на чл. 2 от договора за наем, същият влиза в сила от датата на подписването му, като срокът му е 10 години, считано от 12.09.2011 г.

Не се спори, а се установява и от чл. 3, ал. 1 от договора, че страните са определили месечна наемна цена в размер на левовата равностойност на 800 евро по фиксинга на БНБ към момента на плащането, от които за първи етаж - 500 евро и за втори етаж - 300 евро. Видно от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от договора (втората разпоредба, предвид еднаквата номерация в договора), наемодателят дължи на наемателя обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи в размер на уговорения месечен наем, за всеки един месец от срока на договора, в случай, че не бъде въведен във владение на описания имот не по-късно от три месеца след посочената в чл. 2.2 дата - 12.09.2011 г.

Не се спори, а се установява и от допълнително споразумение от 21.04.2011 г. към договор за наем № 2, сключено между „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, чрез председателя А. А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С.

К., като наемател, с нотариално удостоверяване на препис, снет от оригинала, с per. № 2 808/10.06.2011 г. на нотариус С. К. - Н., с per. № *** на НК, че страните са постигнали съгласие за промяна на договорената наемна цена, като същата е в размер на 1 750 евро, от които за първи етаж - 1 500 евро и за втори етаж - 250 евро.

От представеният от ищеца договор за наем № 3 от 21.04.2011 г., сключен между „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив, чрез председателя А. А., като наемодател, и “К.С.Ф.” ЕООД, чрез управителя С. К., като наемател, с нотариално удостоверяване на препис, снет от оригинала, с per. № 2 784/10.06.2011 г. на нотариус С. К. Н., с per. № *** на НК се установява, че наемодателят отдава под наем на наемателя следния недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, а именно: триетажна жилищна сграда със смесено предназначение и застроена площ от 193 кв.м. с идентификатор ***., с административен адрес: ул. “Райко Даскалов” № 23, състояща се от следния обект: трети етаж - с вход от към “Софроний Врачански” и обслужващо стълбище, а наемателят е поел задължението да заплаща наемна цена в размер на левовата равностойност на 100 евро по фиксинга на БНБ към момента на плащането. Видно от представените договори 3 разпоредбите на чл. 2 и чл. 5, ал. 3 от договор за наем № 3 са идентични на описаните погоре от договор за наем № 2.

От представения от ищеца протокол от 15.04.2011 г. на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ Пловдив се установява, че настоятелството е приело решение за отдаване под наем на наемателя “К.С.Ф.” ЕООД недвижими имоти, включително процесиите имоти. Представено е и решение с изх. № 42/18.04.2011 г. на председател на Висшия мюсюлмански духовен съвет - Н. Г. за разрешаване на А. А. да преотдаде недвижим имоти на “К.С.Ф.” ЕООД, включително процесиите имоти. Така представеното решение от 18.04.2011 г., подписано от Н. Г. , като законен представител на Мюсюлманското изповедание, по същество представлява упълномощителна сделка, насочена към пораждането на представителна власт за А. А., за която с оглед процесния договор няма изискуема форма за действителност.

От представеното споразумение от 21.04.2011 г., сключено между “К.С.Ф.” ЕООД и А. Х. А., с нотариална заверка на подписите на А. Х. А., в качеството му на председател на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ гр. Пловдив и С. Н. К. - като управител на “К.С.Ф.” ЕООД, с per. № 2 806/10.06.2011 г. на нотариус С. К. - Н., с per. № *** на НК се установява, че в изпълнение на чл. 3.3. от подписаните три договора за наем от същата дата „К.С.Ф.“ ЕООД е предоставил на А. Х. А. левовата равностойност на сумата от 7 100 евро, като с това същият е заплатил дължимия наем по процесния договор № 2 за първия месец и част от дължимия наем за втория месец след изтичането на гратисния период. С разпоредбата на чл.3 от договора страните са постигнали съгласие, че в случай, че наемодателят не въведе наемателя в 3 дневен срок след изтичането на уговорения срок А. Х.

А. следва да върне полученият наем в двоен размер.

От представеното удостоверение от 04.02.2011 г., издадено по ф.д. № 1 659/03 г. по описа на Софийски градски съд, Фирмено отделение се установява, че Софийски градски съд е регистрирал промени в Мюсюлманско изповедание, като е вписал устав, изменен и допълнен, приет на Върховната мюсюлманска шура, проведена на 07.08. 1996 г., утвърден на основание чл.6 от ЗВ (отм) със заповед № Р-42 от 10.09.1996 г., нови органи за управление и представителство на изповеданието.

От представените две писма от Община Пловдив от 2010 г. се установява, че в регистъра на религиозните общности, на основание чл.19, ал.2 от ЗВ е вписано „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ гр. Пловдив, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Железарска“.

От представената от ищеца нотариална покана от 10.02.2012 г., с рег. № 656, том 1, акт 23 на нотариус Т. К., връчена на 24.02.2012 г. на адреса на „Мюсюлманско настоятелство“ , представлявано от С. М., че ищецът е поканил настоятелството да предаде имотите по трите договора за наем в едноседмичен срок от получаването им. В поканата „К.Ф.С.“ ЕООД е уведомило настоятелството, че при неизпълнение в дадения срок ще потърси по съдебен ред дължимите неустойки, както и реално изпълнение.

4

От представената нотариална покана от „К.Ф.С.“ ЕООД, с рег. № 5 234, том1, акт 187 от 10.08.2016 г. по описа на нотариус Т. К., рег. № ***, връчена на 10.08.2016 г. на адреса на „Мюсюлманско джамийско настоятелство“ чрез Т. М. Я., секретар, че ищецът е поканил настоятелството да предостави фактическата власт върху имотите, предмет на трите договора за наем, като се яви на 19.08.2016 г. за предаване на ключовете и изготвяне на приемателно-предавателни протоколи. В поканата е уведомил настоятелството, че ако не се яви и не предостави фактическата власт върху имотите, то на основание чл.87, ал.1 от ЗЗД счита договорите за наем за развалени, с произтичащите от това последици – връщане на предварително полученият наем в двоен размер и заплащане на обезщетение за претърпените загуби и пропуснати ползи, съгласно чл.5, ал.3 от договорите.