Определение № 2370 от 15.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2370 гр. Пловдив, 15.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Емилия Бл. Лалева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501872 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частни жалби подадени от „******** и „*********, против Определение № 1759/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2284/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград, с което е изменено постановеното по делото протоколно определение № 265/21.02.2025 г. в частта за разноските, като са осъдени жалбоподателите да заплати всеки от тях на адвокат Д. Г. от АК - Л. сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 ЗА за оказана правна защита и съдействие по делото на Л. М. З.

В жалбите се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и за недопустимост на производството по чл. 248 ГПК, поради десезиране на съда с отказа от иска и последвалото прекратяване на съдебното производство. Твърди се недопустимост на производството поради липса на правен спор между страните, доколкото същият бил разрешен с постигнато между тях извънсъдебно споразумение. Сочи се, че адв. Д. Г. не е легитимиран да претендира адвокатско възнаграждение, тъй като не е страна в производството. Излагат се съображения за недопустимост на извършените от него процесуални действия при липса на представителна власт предвид оттеглянето на пълномощното на адвоката в първоинстанционното 1 производство. Твърди се, че по аргумент от чл. 38, ал. 2 ЗА адвокат Г. нямал право на възнаграждение, тъй като жалбоподателите не били осъдени за разноски. Евентуално се оспорва определения размер на адвокатското възнаграждение като необосновано висок с оглед етапа, на който е прекратено делото. Иска се отмяна на обжалваното определение, с което е присъдено на адв. Г. адвокатско възнаграждение, евентуално намаляване на неговия размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частните жалби адвокат Д.

Г. изразява становище за неоснователност на жалбите. Сочи, че притежава индивидуална процесуална легитимация по отношение адвокатското възнаграждение, тъй като е упражнил защитата по делото на основание чл. 38 ЗА, за което съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА му се дължи възнаграждение. Поддържа, че жалбоподателите са дали повод за завеждане на делото, поради което и следва да понесат отговорността за възнаграждението на адвоката.

Частните жалби са подадени в законоустановения срок, от процесуално легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Гр. дело № 2284/2024 г. е образувано пред РС – Асеновград по искова молба на Л. М. З. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 5076353 от 27.03.2024 г. на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК и на договор за предоставяне на гаранция №5076353 от 27.03.2024 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Исковата молба е изготвена от адв. Д. Г. в качеството му на пълномощник на Л. З.. Към исковата молба е приложено пълномощно, с което ищцата е упълномощила адвокат Д. Г. от АК - Л. да я представлява в производството, както и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че оказаната на клиента адвокатска помощ и съдействие е безплатна при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата.

С писмените си отговори, подадени на 08.11.2024 г., ответниците „******* и „********“ ЕООД оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани, за което излагат подробни съображения.

На 28.01.2025 г. ищцата е подала заявление, с което заявява, че на основание чл. 233 от ГПК се отказва от предявените искове. Със същото заявление е оттеглила пълномощното на процесуалния си представител по делото и по всички други дела срещу двамата ответници.

2

С определение № 265/21.02.2025 г. в открито съдебно заседание първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от страна на ищеца от предявените искове.

На 25.02.2025 г. от адвокат Д. Г. е подадена молба, с която е поискал допълване на постановеното по делото определение № 265/21.02.2025 г., като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата. В молбата си адв. Г. е изложил съображения, че своевременно, с исковата молба е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, което възнаграждение се дължи от ответните дружества, тъй като са дали повод за завеждане на делото с оглед обстоятелството, че споразумението между ищеца и ответните дружества е сключено след образуване на делото.

По тази молба е постановено обжалваното определение.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите за недопустимост на молбата на адв. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. Към момента на депозиране на исковата молба адв. Г. е действал като пълномощник с надлежно учредена представителна власт от името и за сметка на ищцата. Последващото прекратяване на представителната власт от страна на упълномощителката няма обратно действие и не важи за извършените до момента на прекратяването процесуални действия от пълномощника. В хипотезата на чл.

38, ал.2 ЗА при оказана безплатна адвокатска помощ право на възнаграждение има адвокатът, а не страната, която той представлява. Отказът на съда да изпълни задължението си по чл. 38, ал.2 ЗА да определи възнаграждението и да осъди противната страна да го заплати засяга правата на адвоката, предоставил безплатна помощ и само той е легитимиран да обжалва акта на съда, в който това действие е обективирано.

Правото на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА възниква за адвоката при наличието на две предпоставки: оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на страната на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗА и осъждане на насрещната страна да заплати разноските в производството 3 съобразно правилата на ГПК. В случая адвокатът е оказал безплатна помощ на ищцата при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА и това е посочено в договора за правна защита и съдействие. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е заявено своевременно с исковата молба.

Втората предпоставка също е налице. Ответникът е отговорен за направените в производството разноски, независимо от обстоятелството, че делото е прекратено поради отказ на ищеца от предявения иск. Съгласно постоянната практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаването на исковата молба ищецът има право на направените разноски. В случая ответникът е дал повод за завеждане делото, а отказът е направен след образуване на първоинстанционното производство, поради сключена между страните извънсъдебна спогодба след подаване на исковата молба. Следователно в тази част жалбите са неоснователни и не следва да бъдат уважавани.

Съгласно чл. 36, ал.1 от ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът му в хипотезата на предоставена безплатна адвокатска помощ при условията на чл. 38, ал.2 ЗА се определя от съда, който след решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С - 438/ 22 не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а определя възнаграждението според предвидените в ГПК обективни критерии: фактическа и правна сложност на делото, извършените от адвоката процесуални действия. Според актуалната практика на ВКС фактическата и правна сложност на делото произтича от извършените от страните процесуални действия, вида, броя и цената на предявените искове, броя на проведените съдебни заседания, вида и обема на събраните в производството доказателства. Наистина, в случая делото е било прекратено в първото открито съдебно заседание, поради отказа на ищцата от исковете, но това не означава, че процесуалният представител на ищцата не е положил труд, подлежащ на възмездяване. Той е подготвил делото, като се е запознал с относимите нормативни разпоредби и релевантната съдебна практика, преценил е приложимостта й към конкретните факти, и въз основа на това е изготвил исковата молба. С оглед на изложеното настоящият състав намира за справедливо и съразмерно на положения от адвоката труд определеното от 4 съда по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 300 лв.

По изложените съображения първоинстанционният съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1759/15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 2284/2024 г. по описа на Районен съд – Асеновград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5