Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17 от 08.01.2024, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 2310/2023
Вид
Решение № 17
Подписан
08.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Магдалена Бориславова Младенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 429 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В., 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело № 20231420102310 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Ц. А., ЕГН:

**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. В., ул. „С.З.“ **, вх. Б, против „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.В.“ **, БЦ Л.

В исковата молба се твърди, че ищецът е наследник на покойния му баща Ц. А. ., ЕГН: **********, като в това си качество бил конституиран като длъжник по изп. д. № **** на ЧСИ И.Ц.. След направени справки се установило, че изпълнителното дело било образувано въз основа на два изпълнителни листа, като единия от тях бил изпълнителен лист, издаден от Районен съд – В. от дата 11.08.2011 г. по ч. гр. д. № 2298/2011 г. в полза на „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК: **. Изпълнителното дело било образувано по молба от 27.03.2023 г. на „К.И.И БГ“ ЕАД, ЕИК **, което дружество и до настоящия момент било взискател по делото. Делото било образувано от ответника, а не от дружеството в полза, на което бил издаден изпълнителният лист, тъй като вземането било прехвърлено на „БНП П.П.Ф.” ЕАД с договор за цесия от дата 15.05.2015 г.

Поддържа се, че от взискателя не са предприемани изпълнителни действия във връзка със задължението по издадения изпълнителен лист. Сочи се, че в случая изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и при липса на данни за поранна дата на влизане в сила на заповедта, че това следва да бъде датата на издаване на изпълнителния лист — 11.08.2011 г. Твърди се, че от тази дата не са предприети прекъсващи давността действия, като 5 години по-късно към дата 11.08.2016 г. задължението вече е било погасено по давност. Посочва се, че към датата на предявяване на исковата молба са изтекли повече от пет години – период от време, достатъчен за погасяване на вземането съгласно чл.

110 ЗЗД, както главното, така и акпесорните такива.

Изтъква се, че ТР № 2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС поражда действие само занапред от датата на постановяването му, като с оглед на това, дори да се счете, че е имало друго образувано изпълнително дело преди 2015 г., а именно преди влизане в сила на 1

ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то давността до дата 26.06.2015 г. е била спряна и не е текла независимо от това дали са извършвани изпълнителни действия или не, какви са били те и т.н. Поддържа се, че давността е започнала да тече отново считано от датата на влизането в сила на тълкувателното решение на 26.06.2015 г., като от тази дата 5 години по-късно до дата 26.06.2020 г. изпълнителни действия, които да прекъсват давността, не са били предприемани, поради което и задължението към тази дата е било погасено по давност. Твърди се, че вземането по изпълнителния лист се явява погасено по давност и въз основа на същия не следва да се извършват каквито и да било изпълнителни действия.

Посочва се, че ищецът е единствен наследник на починалия си баща, като след смъртта на наследодателя задълженията са част от наследствената маса и по отношение на тях при наследяването се спазват общите правила на наследственото право и всеки от наследниците по закон наследява равна част, като в случая процесното задължение е наследено изцяло от ищеца.

По тези съображения се иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 11.08.2011 г., издаден по ч гр. д. № 2298/2011 г. по описа на Районен съд – В..

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че на 24.07.2008 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И“ АД), с универсален правоприемник „БНП П.П.Ф. C.A.“, клон Б., в качеството му на Кредитор, от една страна, и Ц. А. ., наследодател на ищеца, в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № **. На 05.07.2008 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД (предишно наименование „Д.Ф.И“ АД), с универсален правоприемник „БНП П.П.Ф. С.А.“, клон Б., в качеството му на Кредитор, от една страна, и Ц. А. ., наследодател на ищеца, в качеството му на Кредитополучател, от друга, бил подписан Договор за кредит № **. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения кредиторът „БНП П.П.Ф.“ ЕАД финансирал кредитополучателя, а за Ц. А.

. възникнало задължение да издължи горепосочените кредити, съгласно условията по договорите. Поради неизпълнение на възникналите договорни задължения от страна на Ц. А. ., кредиторът се снабдил със Заповед за изпълнение № 1764/06.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2298/2011 г., въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист от 11.08.2011 г. относно процесното задължение по Договор за кредит № **, както и със Заповед № 1540/17.05.2011 г. по ч. гр.д. № 2320 от 2011 г. по описа на Районен съд – В., въз основа на която бил издаден Изпълнителен лист от 03.08.2011 г., относно задължението по Договор за кредит № **.

Поддържа се, че по молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД от 25.11.2011 г. било образувано изп. дело № 1232/2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. и били приведени в изпълнение процесните Изпълнителен лист от 11.08.2011 г., както и Изпълнителен лист от 3.08.2011 г. С молбата си за образуване на изпълнително дело „БНП П.П.Ф.“ ЕАД възложило правомощията по чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ В.Й.. На тази дата била прекъсната погасителната давност, тъй като съгласно Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС „ ...е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността.“. Сочи се, че по аргумент на противното молбата за иницииране на изпълнително производство, с която се възлагат правата по чл. 18 ЗЧСИ, е редовна и води до прекъсване на теклата до момента погасителна давност, защото съдебният изпълнител е длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.

Твърди се, че на 10.08.2015 г. последвало депозирането на молба за конституиране на 2 нов взискател от „К.И.И БГ“ ЕАД, което действие отново прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност. На 09.07.2018 г. била входирана молба за справка БНБ. След като ЧСИ В.Й. бил лишен от правоспособност, архивът му бил изпратен на ЧСИ Ц.Н., рег.

№ 756, р-н на действие ОС П. и делото получило нов номер – *************** била депозирана Молба за справка БНБ, с включено искане за опис на движими вещи в условията на евентуалност. След това изп. дело № 4161/2020 г. било прекратено и взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист, като на 27.03.2023 г. била депозирана молба за образуване на ново изпълнително производство, като било образувано изп. дело № 584/2023 г. по описа на ЧСИ И.Ц., с което за пореден път била прекъсната погасителната давност относно вземането, тъй като на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.

18 ЗЧСИ и било направено искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, включително насрочване на опис на движими вещи. Непосредствено след образуване на делото от кантората на ЧСИ И.Ц. уведомили ответника, че длъжникът е починал. На 25.05.2023 г. било изходирано съобщение до Община В. — искане за удостоверение за наследници. Съгласно полученото Удостоверение за наследници единственият наследник на Ц. А. . бил ищецът К. Ц. А.. На 16.06.2023 г. била изходирана покана за доброволно изпълнение до същия.

Поддържа се, че всяко направено искане от страна на взискателя за предприемане на изпълнителни действия прекъсва погасителната давност, тъй като съдебният изпълнител е длъжен да предприеме необходимото по изпълнение на искането. Сочи се, че в настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемането или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия, с което предишният взискател „БНП П.П.Ф“ ЕАД, настоящият взискател „К.И.“ ЕАД, ЧСИ В.Й., ЧСИ Ц.Н., ЧСИ И.Ц. не са бездействали, а напротив, са предприемали необходимите действия в хода на образуваното изпълнително дело № 1232/2011 г., изпълнително дело № 4161/2020 г., изпълнително дело № 584/2023 г., което доказва ло липса на бездействие относно удовлетворяване на вземането по изпълнителния титул. Изтъква се, перемпцията е без правно значен ие за прекъсването на давността, като дори изпълнителното дело да е било перемирано, необразуването на новото искане в отделно дело няма значение за прекъсването на давността. Сочи се, че за заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.

Поддържа се, че от образуване на изпълнително дело № 1232/2011 г. по описа на ЧСИ В.Й. на 25.11.2011 г. до 26.06.2015 г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980 г и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия, като началният момент от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. – постановяване на ТР № 2/26.06.2015. Сочи се, че следователно датата, на която вземането се погасява по давност, би била 26.08.2020 г., като се вземе предвид и двумесечният период, в който погасителна давност е била спряна въз основа на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Твърди се, че към този срок следва да се добавят и още седем дни, тъй като съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ. бр. 44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни след обнародване на този закон. Изтъква се, че в настоящия случай, обаче, и в периода след 26.06.2015 г. имало извършени изпълнителни действия във връзка с изпълнително дело № 1232/2011 г., изпълнително дело № 4161/2020 г. и изпълнително дело № 584/2023 г., които прекъсвали погасителния давностен срок, поради 3 което за процесното вземане срещу не е изтекла погасителната давност.

Посочва се, че на 15.05.2015 г. между „БНП П.П.Ф.“ ЕАД в качеството му на Цедент и „К.И.И БГ“ ЕАД, в качеството му на Цесионер, бил сключен договор за цесия, по силата на който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД прехвърлило вземанията си по сключения Договор за кредит № ***************, на „К.И.И БГ“ ЕАД. С пълномощно предишният кредитор „БНП П.П.Ф.“ упълномощил „К.И.И БГ“ ЕАД да уведоми от името му всички длъжници по вземания на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, които последното е цедирало съгласно сключения Договор за цесия от 15.05.2015 г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД „БНП П.П.Ф.“ ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И БГ“ ЕАД, изпратило Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Ц. А. . на посочен от него адрес, а именно: гр. В. ул. „С.З.“ № 28, но същото не е било получено. Сочи се, че по този начин ответното дружество е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до знанието на Ц. А. Ѝ..

По тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се и разноски.

Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: