Решение № 2542 от 21.12.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2542 гр. Бургас, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20232120102384 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Юробанк България“ АД, гр.С, против Н. Г. С. от гр.Б.

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 2465/2022г. на РС Бургас. По него е била издадена такава, както и изпълнителен лист против ответника, за заплащане на сумата 840 лв., представляваща главница, дължима по Договор № OV85240 за предоставя-не на овърдрафт по разплащателна сметка от 28.01.2020г., ведно със законната лихва, счи-тано от 18.04.2022г. до окончателното плащане; сумата 98.91 лв. – договорна лихва за пе-риода 21.05.2020г. – 21.04.2021г.; сумата 189.68 лв. – обезщетение за забавено плащане за времето от 21.06.2020г. до 03.04.2022г., сумата 15 лв. – такси за периода от 22.04.2021г. до 03.04.2022г., както и за деловодните разноски от 385 лв. Твърди също така, че заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради кое-то на заявителя е било указано да предяви иск за вземанията си. Моли Съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на С., че дължи гор-ните суми. Претендира разноски.

Ответникът, чрез назначения особен представител адв. Н. А., оспорва исковете – по основание и по размер. Излага съображения за липса на валидно възникнало между страните търговско правоотношение, основано на договор за овърдрафт, както и за реалното 1 предоставяне на сумата по главницата от ищеца. Иска от Съда да отхвърли пре-тенцията.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и с Изпълнителен лист срещу ответника за исковите суми по ч. гр. дело № 2465/2022г. на РС Бургас , приложено към настоящото.

Образувано е било изп. дело № 20228040400378 на ЧСИ Д. Н.

Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Това обуславя и наличието на правен интерес за Банката от воденето на предявените установителни искове.

По делото е представен Договор с № OV85240 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 28.01.2020г., по силата на който ищецът се е задължил да предоста-ви на ответника потребителски кредит под формата на овърдрафт по разплащателна смет-ка на последния в Банката в размер до 840 лв., която сума може се да ползва многократно, изцяло или на части, а той се е задължил да я върне, ведно със съответните лихви – в срок до 21.02.2021г. /чл.5, ал.1/, с възможност за автоматичното му продължаване за по още 12 месеца /ал.2/. Същият не е оспорен по надлежния ред, поради което следва да се приеме, че е породил правно действие между страните.

Съгласно чл.3, ал.3 от Договора, кредитополучателят дължи такси и комисионни за обслужването на разплащателната сметка, открита на негово име за усвояването на креди-та, съгласно Общите условия и Тарифата на Банката.

Според чл.6, ал.1 и сл. от Договора, той дължи договорна лихва при променлив лих-вен процент, а ГПР към 28.01.2020г. е 16.28 % – ал.10.

Съгласно чл.7 от Договора, при забава се дължи и обезщетение в размер на законна-та лихва.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че С. е ползвал много-кратно кредитния лимит – усвоил е общо 3 488 лв., с включени комисионни от по 1.10 лв., за времето от 28.01. до 18.05.2020г.

За същия период са погасени от него задължения в общ размер от 2 648 лв., като последното отразено плащане по кредита е от 26.05.2020г.

Т. е., дължима остава главница от 840 лв. /разликата между двете суми/, тъй като начислените до горната дата договорни и мораторни лихви са погасени.

Установява се, също така, че за времето от 21.02.2020г. до 21.04.2021г. по процесния Договор за овърдрафт са начислени общо 124.21 лв. договорни лихви, от които са платени 25.30 лв. и дължими остават още 98.91 лв. – за периода от 21.05.2020г. до 21.04.2021г.

За периода 21.04.2020г. – 03.04.2022г. са начислени и лихви за просрочие в общ размер на 189.72 лв., от които са платени 0.04 лв., като остават дължими 189.68 лв. за времето 2 от 21.06.2020г. до 03.04.2022г.

На 22.04.2021г. е начислена и такса в размер на 15 лв.

Вещото лице е посочило, че горните суми, дължими от С. по Договора за овър-драфт, не са били изплатени от него на Банката, както към датата на изготвянето на извле-чението от счетоводните книги, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК за тях – 03.04.2022г., така и към тази – на изготвянето на заключението – 04.10.2023г.

При това положение, следва да се приеме, че така предявените установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 18.04.2022г., до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, както следва – 25 лв. за ДТ и 360 лв. платено адвокатско възнаграждение в заповед-ното производство, и 125 лв. за ДТ, 250 лв. за възнаграждение за вещото лице по ССЕ, 250 лв. за възнаграждение за особен представител и 497.23 лв. платено адвокатско възнаграж-дение по настоящото дело.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Г. С., с ЕГН: **********, от град Б, ж.к.”, че същият дължи на ”Юробанк България” АД, с ЕИК: 000694749, седалище и адрес на управление: гр.С район ”В”, бул.”, сумите: 840 лв. – главница по Договор № OV85240 за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 28.01.2020г., ведно със законната лихва считано от 18.04.2022г. до окончателното плащане; 98.91 лв. – дого-ворна лихва за периода от 21.05.2020г. до 21.04.2021г.; 189.68 лв. – обезщетение за забаве-но плащане за времето от 21.06.2020г. до 03.04.2022г., и 15 лв. – такси за периода от 22.04.

2021г. до 03.04.2022г., за които са издадени Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 2465/2022г. на РС Б.

ОСЪЖДА Н. Г. С. да заплати на ”Юробанк България” АД направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 150 лв. за ДТ, 250 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССЕ, 250 лв. за възнаграждение на особения пред-ставител и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 857.23 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3