Решение № 860 от 05.10.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. Сливен, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ при участието на секретаря НАДЕЖДА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ Гражданско дело № 20262230102038 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. А. В. от гр. Сливен срещу „Сити Кеш“ ООД.

Ищцата твърди, че на 09.01.2025 г. сключила с ответника Договор за потребителски кредит № 1224347 към искане № 9533504 със заемна сума от 1500,00 лв. Кредитът следвало да бъде погасен на 37 седмични вноски, като общата дължима сума без неустойката възлизала на 1818,65 лв. ГПР по кредита бил в размер на 63,92%, а годишният лихвен процент – в размер на 49,00%. В чл. 11 от договора било уговорено, че ако кредитополучателят не предостави обезпечение съгласно чл. 5 от договора, дължи неустойка в размер на 1326,35 лв. С включването на неустойката общата дължима сума възлизала на 3145,00 лв. Ищцата заплатила на ответника общо сумата от 1600,00 лв.

Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен поради противоречие с императивни норми на закона и накърняване на добрите нрави. Излага, че възнаградителната лихва надхвърля трикратния размер на законната лихва към датата на договора. Поддържа, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като липсва ясна методика за определяне на ГПР, а посоченият в договора размер не отговаря на действителния такъв.

Неустойката за непредоставяне на обезпечение не била включена в ГПР, 1 въпреки че представлявала скрито оскъпяване на кредита. Ищцата излага още, че клаузата за неустойка е нищожна, тъй като накърнява добрите нрави и е неравноправна.

На изложените основания моли да бъде прогласена недействителността на договора за потребителски кредит, евентуално да бъде признато за установено, че клаузата на чл. 11 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 1326,35 лв., е нищожна. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 100,00 лв., представляваща платена без основание сума над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок чрез своя пълномощник – адвокат, с който оспорва предявените искове. Не оспорва сключения договор за кредит, нито извършените от ищцата плащания, но излага, че при сключването на договора са спазени изискванията на ЗПК и ЗЗП. Поддържа, че ГПР е правилно изчислен и е под установения в чл. 19, ал.

4 ЗПК предел. Сочи, че неустойката не следвало да бъде включвана в него, тъй като представлявала санкция за неизпълнение на задължение, настъпващо след сключването на договора. Твърди, че неустоечната клауза е индивидуално уговорена, изпълнява присъщите си функции и не е неравноправна. Излага, че ищцата е разполагала с право на отказ от договора и е сключвала сходни договори, поради което е била запозната с условията им.

Възразява, че евентуалната нищожност на неустоечната клауза не води до недействителност на целия договор. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник – адвокат, писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли съда да ги уважи и да присъди направените по делото разноски. Представила е банкова сметка за изпълнение на паричното задължение.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник – адвокат, писмено становище, с което поддържа отговора на исковата молба, моли исковете да бъдат отхвърлени и прави възражение за прекомерност на 2 претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № 1224347 към искане № 9533504 от 09.01.2025 г. В условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клаузата на чл. 11 от договора поради накърняване на добрите нрави и неравноправност. Кумулативно е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за връщане на 51,13 евро /100,00 лв./, представляващи платена без основание сума над чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от 30.03.2026 г. до окончателното изплащане.

Предявените искове са процесуално допустими.

Налице е правен интерес от установителната претенция, тъй като ответникът оспорва недействителността и поддържа съществуването на договорно основание за получаване на лихвата и неустойката. Осъдителният иск обхваща само надплатените 100,00 лв. и не изчерпва спора относно действителността на договора.

Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по делото, че между ответното дружество „Сити Кеш“ ООД и ищцата М. А. В. е сключен Договор за потребителски кредит № 1224347 към искане № 9533504 от 09.01.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 1500,00 лв. Уговорени са 37 седмични погасителни вноски, фиксиран годишен лихвен процент от 49,00% и ГПР от 63,92%. Общата сума за плащане без неустойката е 1818,65 лв., от които 1500,00 лв. главница и 318,65 лв. възнаградителна лихва.

В чл. 5 от договора е предвидено в 3-дневен срок от сключването му кредитополучателят да предостави обезпечение чрез безусловна банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица. Банковата гаранция следва да обезпечава двукратния размер на общата сума по кредита и да бъде със срок до шест месеца след падежа на последната вноска. При 3 един поръчител е изискуем осигурителен доход не по-малък от седем минимални работни заплати, а при двама – доход на всеки не по-малък от четири минимални работни заплати. Предвидени са и допълнителни изисквания относно кредитната им задлъжнялост и документирането на доходите.

В чл. 11 от договора е уговорено, че при непредоставяне на обезпечение в този срок или при несъответствието му с договорните изисквания кредитополучателят дължи неустойка от 1326,35 лв. Тя е разсрочена по приложения към договора погасителен план заедно с главницата и лихвата. В плана още при сключването на договора са посочени отделни суми за неустойка във всяка вноска, като общият размер на седмичното плащане с неустойката е 85,00 лв., а общата сума за плащане е 3145,00 лв.

Безспорно е между страните, че ищцата е заплатила общо сумата от 1600,00 лв. по договора. Това обстоятелство е признато от ответника и е отделено като ненуждаещо се от доказване с доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание на 28.09.2026 г. Не се спори и че неустойката не е включена в посочения ГПР, като спорът е относно правното основание за изключването .

Страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.

Договорът следва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, както и взетите предвид допускания. Изискването не е изпълнено само с формално посочване на процент, когато той не включва всички разходи, които по същество съставляват цената на кредита.

Основателно е релевираното в исковата молба основание за недействителност на договора, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно какъв е действителният размер на поетото задължение. ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, включително възнаградителната лихва и останалите преки или косвени разходи, свързани с кредитното правоотношение.

4

В конкретния случай в чл. 3, ал. 2 от договора е посочено, че ГПР включва единствено договорената възнаградителна лихва. Неустойката от 1326,35 лв. е изключена, въпреки че конкретните условия по договора показват, че тя представлява допълнително възнаграждение на кредитора.

Задължението за предоставяне на обезпечение възниква непосредствено след отпускането на кредита, при изключително кратък срок и тежки изисквания към поръчителите или банковата гаранция. Кредиторът е отпуснал сумата преди предоставяне на обезпечението и още при сключването на договора е разсрочил неустойката във всяка погасителна вноска.

Уговорената сума не е обвързана с просрочие на погасителните вноски, с размера на непогасената главница или с продължителността на неизпълнението на главното парично задължение. Тя се начислява за непредоставяне на допълнително обезпечение и се събира наред с възнаградителната лихва. Размерът е близък до размера на самия кредит и увеличава общата сума за плащане от 1818,65 лв. на 3145,00 лв. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, установяват, че чрез наименованието „неустойка“ е прикрит допълнителен разход по предоставения кредит.

Неоснователно е възражението на ответника, че сумата е изключена от ГПР по силата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК. Разпоредбата се отнася до действителни разходи, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си и не допуска изключване на възнаграждение за кредита само защото е обозначено като санкция. Решаващо е съдържанието на уговорката и мястото в цялостния договорен механизъм. В случая включването на неустойката в погасителния план още при сключването на договора, краткият срок за обезпечението и тежките изисквания към него показват, че тя е предвидена като източник на допълнителен доход за кредитора.

Този извод съответства на разбирането, възприето в Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria, ECLI:EU:C:2024:263, т. 1 от диспозитива. По отношение на допълнителните услуги към потребителския кредит Съдът приема, че разходите за тях се включват в общите разходи по кредита и в ГПР, когато услугите са задължителни за получаването му или представляват механизъм за прикриване на действителните разходи. Макар решението да не се отнася 5 пряко до неустойка за непредоставяне на обезпечение, посоченият критерий е относим към преценката дали спорната сума представлява действителна санкция или прикрит разход по кредита. При установения по настоящото дело втори характер на уговорката наименованието „неустойка“ не е основание за изключването на сумата от ГПР.

С оглед на изложеното посоченият ГПР от 63,92% не отразява всички разходи по кредита, а сумата от 1818,65 лв. не представя действителната обща тежест за потребителя при прилагане на договорения механизъм. За този извод не е необходимо определяне на точния действителен ГПР, тъй като изключването на посочения разход е безспорно и се установява от самия договор. Основанието за недействителност е непълното отразяване на разходите по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а не установяване на конкретен процент над законовия предел.

Неоснователно е и възражението, че отпадането на неустоечната клауза позволява запазване на договора на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Порокът не се изчерпва с действителността на една акцесорна уговорка. Той засяга самостоятелно задължителната информация за ГПР и общата дължима сума към момента на сключването на договора. Последващото изключване на спорната клауза не отстранява първоначалното нарушение, за което чл. 22 ЗПК предвижда недействителност на договора.

Обстоятелството, че ищцата не е упражнила правото си на отказ, не санира недействителността. Сключването на други сходни договори също не освобождава кредитора от задължението да предостави пълна и вярна информация за цената на конкретния кредит. Подписването на предварително изготвен договор и познаването на условията му не установяват сами по себе си индивидуално договаряне на оспорената клауза.