Решение № 25 от 18.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. ****, 18.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. в присъствието на прокурора Св. Ст. К. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100848 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 3165/05.08.2021 г., подадена от Ж. ЕМ. ЯНК., ЕГН ********** против СТ. Г. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, чл. 134, т. 1, във вр. с чл. 143 от СК.

Ищецът твърди, че страните са живели на семейни начала от 2006 г. до пролетта на 2010 година. От съвместното им съжителството имат родено едно дете - В.С.Г., ЕГН **********, родена на **** г. Излага, че през пролетта на 2010 г., когато В. била на възраст около две години и половина двамата с ответника се разделили окончателно. Бащата оставил на нейните грижи невръстната им тогава дъщеря. Случвало се да търси контакт и да взема детето през 2 - 3 месеца. Така до около петата година на В.. След като В. станала на възраст около пет години, С. изцяло прекъснал връзка с нея, не се интересувал от детето. До момента страните били във фактическа раздяла, като ищецът и В. не поддържали контакт със С.. Твърди, че през целия този период от девет години ответникът не е давал издръжка за отглеждането на дъщеря им. Повече от девет години тя, с помощта на родителите , полагала грижи за детето. Бащата и към настоящия момент не се интересувал от дъщеря си, а и никога не е давал пари за издръжката . Неведнъж, поради изискването бащата да положи подпис върху документи, ищецът била възпрепятствана да получи подпомагане за детето. Твърди, че дъщеря никога не е познала родителска грижа от страна на баща си, отговаряща на нуждите, изискванията и интересите , никога не е усещала обичта, мисълта, топлотата и грижата за нея. Детето познавало баща си само визуално. Безотговорността и нежеланието на ответника да се грижи за В. била пълна и трайна - продължавала повече от девет години. С това свое поведение бащата демонстрирал пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето.

Трайното неполагане на грижи за отглеждането на В., недаването на издръжка за осигуряване живота на детето, свидетелствали за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения от страна на ответника без основателна причина. С. не проявявал интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие.

1

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да лиши от родителски права по отношение на детето В.С.Г. нейния баща СТ. Г. К..

Моли да бъде осъден ответникът да заплаща ежемесечна издръжка на малолетното им дете в минимален размер, с падеж 15 – то число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на иска до навършване на пълнолетие или изменение на обстоятелствата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Съобщението ведно с преписи от исковата молба и уточнението към нея са връчени на ответника лично на 02.09.2021 г. на адреса, посочен в исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, изразява становище за основателност на исковете и моли за тяхното уважаване. Ответникът не се явява и не се представлява. РП - В., ТО – ****, представлявана от прокурор К., изразява становище за основателност на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Относно мерките на лични отношения на бащата с детето, изразява становище за тяхното осъществяване в присъствието на социален работник или родител, а по иска за издръжка на детето, счита, че същата следва да бъде в законоустановения минимум. ДСП – **** и ДСП – В. не изпращат представители. По делото са представени социални доклади.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за раждане на детето В.С.Г., както и от служебно направените справки в НБД „Население” се установява, че детето е родено на **** г., за което е съставен акт за раждане № 2392/20.11.2007 г. от Община ****, както и че родители и детето са Ж. ЕМ. ЯНК. – майка и СТ. Г. К. – баща. Представени са доказателства за отпътуването на детето за Германия на 03.12.2021 г.

По делото е представен социален доклад от ДСП – ****, според който последната среща на бащата с детето е през 2014 г., когато момичето е гостувало в дома на баба си и дядо си по бащина линия. В продължение на 9 години майката полага грижи за дъщеря си с помощта на своите родители. На детето са осигурени всички потребности, гарантирани са неговите здравни и образователни нужди. Детето е в добро здравословно състояние. През учебната 2021/2022 г. В. е ученичка в подготвителен клас в Германия. Детето контактува с близки и роднини по майчина линия. От проведения разговор с В. социалните работници са установили, че роднините по бащина линия не са се интересували от нея повече от 5 години. Детето е споделило, че живее с майка си, брат си и баба си в къща под наем в гр.

***, Германия. По данни на В. в къщата имало самостоятелна стая за нея и брат . Майката работела като сервитьорка в кафене в гр. ***. Момичето е споделило също, че разполагат с достатъчно средства за издръжка, но не помни да е получавала пари или подаръци от баща си. Тя е споделила също, че е силно привързана към майка си и брат си и че има изградени приятелства със свои съученици. Преценката на социалните работници е, че майката има нужния капацитет и качества, за да осигури нормалното израстване и развитие на В..

Изразено е становище, че е в интерес на детето да се поддържа емоционалната връзка между него и майката, и нейните близки и роднини.

В социалния доклад от ДСП – В. е възпроизведено споделеното от бащата за раздялата му с майката на детето през 2010 г. и не поддържат връзка. След раздялата на родителите, в началото бащата е ходил в гр. ****, за да се вижда с детето. Имало е моменти, когато е водил В. в гр. В., но впоследствие детето нямало желание да пътува до там и близо 9 години той не поддържа връзка с момичето. Пред социалните работници същият не е отрекъл, че не плаща издръжка на детето. Споделил е, че има финансови затруднения, но че ще се постарае и ще плаща издръжка. Не се е противопоставил на исканията на майката, като е наясно с 2 последиците от съдебното производство. Същият е сключил граждански брак през 2015 г., от който има родена една дъщеря Н. С.ова Г.. Бащата, новата му съпруга и детето обитават стая от наследствена къща, другата стая от която се ползва от неговата майка. От страна на ДСП – В. не са констатирани обстоятелства, които да представляват основателна причина за трайно неполагане на грижи.

По делото са разпитани двама свидетели, доведени от ищеца, а именно: свидетелите М.А.Г. - съжителстваща на съпружески начала с първи братовчед на ищеца, и Н.А.М. – съсед на ищеца.

Свидетелят М.Г. твърди, че е виждала ответника само на сватбата им с ищеца. След като страните се разделили и ищецът се върнала в гр. ****, свидетелят не е виждала бащата да идва в града. Посочва, че веднъж бабата на детето по бащина линия купила на В. яке и дошли да му го дадат. Твърди, че родителите на майката помагали в отглеждането на детето. Според показанията на свидетеля Н.М. също посочва, че родителите на майката помагат при отглеждането на децата. Свидетелят е видял веднъж бащата на В. след раздялата му с майката, който дошъл да види детето, когато то било малко. Детето е споделяло с двамата свидетели, че баща му не се интересува от него, че не му се обажда.

Свидетелят посочва, че не е виждал бащата да е изпращал нещо на детето или да му е купил нещо. Свидетелите заявяват, че не знаят бащата да има някакви здравословни проблеми или да има друго семейство.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, включително съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК по отношение тези, дадени от свидетеля Г., тъй като същите са обективни, последователни и релевантни към предмета на доказване, базирани на непосредствени впечатления.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК:

В съдебната практика на върховната инстанция се приема, че грижата по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК е съвкупност от действия на родителя, насочени към осигуряване на правилно психофизическо развитие на детето. Родителят полага грижи за детето като проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с него, за да развива доброто им взаимно познаване и емоционална връзка. Той дължи финансови средства за отглеждането му, като недаването на издръжка без основателна причина от пълнолетния и трудоспособен родител е неизпълнение на задължението за материалното осигуряване на детето. Недаването на издръжка за осигуряване живота на детето и трайното неполагане на грижи за отглеждането му сочи за дезинтересиране и пренебрегване на родителските задължения. Родителят, който без основателна причина не проявява интерес към здравето, към нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не дава средства за издръжката му, не изпълнява своя родителски дълг по смисъла на чл. 75, ал.

1, т. 2 СК /отм./ – чл. 132, ал. 1, т. 2 от действащия СК /в този смисъл решение № 37/19.03.2015 г. по г. д. № 4218/2014 г. на ВКС, III г.о./.

Родителските права и задължения имат специфична служебна функция – те се признават от закона и се възлагат на родителя, за да бъдат упражнявани и изпълнявани от него в интерес на ненавършилото пълнолетие дете. Интересът на детето се свежда до това, то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични и имуществени права и интереси. Ако родителят не упражнява предоставените му по закон правомощия или ги осъществява по начин, който засяга неблагоприятно интереса на детето, законът предвижда система от мерки за закрила на детето, една от които е именно институтът на лишаване от родителски 3 права. Лишаването от родителски права представлява намеса на държавата в конституционно защитени права на родителите /чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България/, затова условията и редът за тази намеса са изрично уредени в СК. Критерият, от който се ръководи съдът, е интересът на детето. Интересът на детето е обективна категория и трябва да се преценява от гледна точна на повелите на морала и правните принципи.

Интензивността на засягането на интересите на детето определя степента на намеса в родителските права, чрез ограничаването или отнемането им.

Институтът лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за защита на детето в отношенията му с родителя, затова винаги се постановява съдебно. Това задължава съда, при постановяване на решението си, да стигне до обективната истина, въз основа на събраните доказателства и при проведено пълно доказване по отношение всички фактически твърдения, обуславящи спорното право. Съдът следва да обсъди всички представени за установяването на това поведение на родителя доказателства, в т.ч. дали е налице обективна основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг. Искането за лишаване от родителски права не е достатъчно мотивирано, когато е продиктувано от чисто практически съображения. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека лишаването от родителски права не може да става на основание личните качества на родителите или на различията между тях, а трябва да се основава на поведението на родителя и неговото отразяване върху основните интереси на детето.

Лишаването на родителя от правата му върху неговото дете е крайна мярка за защита на последното, която следва да се прилага при доказана нужда. Основание за налагането ѝ са случаи, в които с поведението си родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на ненавършилото пълнолетие дете, или хипотези, в които е демонстрирано пълно равнодушие и незаинтересованост за живота и развитието на детето. Друга предпоставка за лишаване от родителски права, ведно с горното е наличието на субективно отношение на родителя към това негово поведение. То трябва да е осъзнато, а не плод на обективни пречки, осуетяващи съществуването на обичайните и дължими отношения.