Определение № 2281 от 11.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2281 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20251100604124 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по протест на младши прокурор в Софийска районна прокуратура срещу Определение от 22.04.2025г. по ЧНД № 5350/2025г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено постановление от 25.03.2025г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 11211/2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 26586/2023г. по описа на СРП на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 и ал.2 от НПК, образувано и водено за престъпление по чл. 343б, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.

В протеста се посочва, че протестираното определение е неправилно, като се излагат съображения в тази насока. Преди всичко отбелязва, че основанието за прекратяване на наказателното производство било липсата на субективната страна от състава на престъплението и наличие на основанието на чл. 15 от НК – в конкретната обстановка св. М. не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Изрично се посочва, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство се споделят мотивите на съда за причинените травматични увреждания на пострадалата и причинната им връзка с настъпилия между нея и управлявания от свид. М. лек автомобил. Също така прокурорът споделя извода на съда, че КВАТЕ следва да бъде поставена в основата на фактическите изводи, но счита, че това не важи и за изграждане на правните изводи. Намира извода на съда за това, че разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП е била приложима за неправилен. В тази насока излага съображения, че св. М. е имал техническа възможност да възприеме св. Г., когато той се е намирал на 1,44 м. от мястото на удара, но при опасна зона са спиране от 15,40 м. с оглед скоростта му на движение 29,4 км/ч. към момента на удара.

Отбелязва, че когато практическа един автомобил се намира в покой, още при неговото 1 потегляне скоростта му на движение е около 5 км/ч. Намира, че в конкретния случай и обстановка, за водача на автомобила е нямало обективни и основателни причини по смисъла на чл. 22, ал.1 от ЗДвП да се движи с толкова ниска скорост /4, 15 км/ч./ в централната част на гр. София, по булевард, който е предназначен за движение единствено на превозни средства, без да има обозначение за преминаване на пешеходци, движението му е било в светлата част на денонощието, при ясна видимост и при зелен сигнал на светофарната уредба в посоката му на движение, поради което прокурорът счита, че липсва нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Предвид изложеното е протестираното първоинстанционното определение, като се иска неговата отмяна и потвърждаването на постановлението от 25.03.2025г. за прекратяване на наказателното производство.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен в Софийска районна прокуратура на 08.05.2025г.

Протестът е депозиран на 13.05.2025г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира протеста за процесуално ДОПУСТИМ.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 11211/2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 26586/2023г. по описа на СРП е било образувано по реда на чл. 212, ал.2 от НПК на 06.07.2023г., със съставянето на протокола от първото действие по разследването, за това, че на 06.07.2023г., около 17:18ч. в гр. София, при управлението на МПС – лек автомобил, марка „Дачия“, модел „Сандеро“, с рег. № ****, по бул. „Цар Освободител“ /площад „Независимост“/, в района преди кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“, са нарушени правилата за движение по пътищата и е настъпило пътнотранспортно произшествие с намиращата се на платното за движение пешеходка Л. Г. /L.G./, родена на ****г. в Р. Израел, паспорт САЩ № **** и по непредпазливост и е причинена телесна повреда, изразяваща се във фрактура на 2-ро и 3-то ребра вдясно по скапуларна линия; фрактура на 4-то и 5-то ребра по средна аксиларна линия; фрактура на 5-то ребро по предна аксилартна линия; фрактура на дясна квавикула; малък пневмоторакс паравертенрално и в лява гръдна половина, приета в УМБАЛ „Св. Анна“ с опасност на живота /работна диагноза – чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК.

По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

В рамките на разследването e бил изготвен протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него; приобщени са били редица писмени доказателства – справка от ДНС 112, копия от медицинските документи за лечението на пострадалата Л. Г. в УМБАЛ „Св.

Анна“, копия ведно с превод на български език на медицински документи документи от 2 лечението на пострадалата в болнично заведение в Р. Израел, справка във връзка с правоспособността на водача, извършените от него административни нарушения и наложените наказания, справка от Столична община, Дирекция „Управление и анализ на трафика“ за работата на светофарните уредби в района на настъпване на ПТП и скица с организацията на движението в процесния участък; приложени са записи от охранителните камери, заснели настъпването на инцидента; в качеството на свидетели са били разпитани – Л. Г., О. Г., С.С., Г. М. и И.Д.. Били са назначени и изготвенаи СМЕ, КВАТЕ и Допълнителна КМВАТЕ.

С постановление от 25.03.2025г. младши прокурор при СРП е прекратил наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр. 2 и ал.2 от НПК.

Прокурорът е извел фактическата обстановка по настъпване на процесното ПТП, като е счел, че не е осъществен състав на престъпление по чл. 343б, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. Според прокурора в случая деянието не съставлява престъпление поради това, че св. М. в конкретната обстановка не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Позовавайки се на данните от КВАЕ и допълнителната такава, прокурора, счита, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да спре автомобила от момента, в който е имал възможност да възприеме св. Л. Г., а именно когато автомобилът се е намирал на 1,44 м. от мястото на удара и при опасна зона от 15,40 м. при скорост на движението 29,3 км/ч., респективно той е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. В допълнение посочва, че съгласно КВАЕ водачът би имал техническа възможност да предотврати настъпването на удара, ако се е движил със скорост от 4,15 км/ч., тъй като тогава опасната зона би била 1,44 м, но счита, че в конкретния случай и обстановка за св. М. не са били налице обосновани причини да се движи с толкова ниска скорост. Счел е, че не е нарушен чл. 20, ал.2, изр.1 и чл. 29, ал.2, изр.2 от ЗДвП. Посочва, че задължението за водача да намали скоростта и в случай на необходимост да спре възниква тогава, когато водачът вече е възприел възникналата опасност за движението. Същевременно намира, че липсва нарушение и на чл.

21 от ЗДвП, доколкото св. М. се е движил със скорост значително по-ниска от максимално допустимата в населено място от 50 км/ч.

Прекратителното постановление е било обжалвано пред Софийски районен съд, който го е отменил като е счел извода на прокурора за неправилен и непочиващ на изчерпателно, всестранно и пълно изследване на фактите, релевантни за процесното производство.

Посочил е, че несъмнено установено по делото е, че травматичното увреждане на Л. Г. не е в причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, като според първоинстанционният съд самото ПТП се намира в пряка причинно-следствена връзка с поведението на водача на процесния автомобил. Съдът намира за ясно изведено от съдържанието на кредитираното заключение на КВАТЕ обстоятелството, че водачът на превозното средство да е имал техническа възможност да спре преди настъпване на инцидента, ако се е движел със скорост по-ниска от избраната 29.3 км/ч или при скорост от 4,15 км/ч. Първостепенният съд застъпва становище, че разпоредбата на чл. 20 ал.2 ЗДвП е 3 ясна и напълно приложима, тъй като процесното произшествие е настъпило в градски условия, в район на кръстовище, мокра настилка, което ясно очертава наличието на достатъчно обстоятелства, за които в съзнанието на водача да се формира представа и при мобилизиране на своя капацитет да избере такава скорост на движение, че да може да спре.

В заключение е отчел пълнотата на експертното заключение, установяваща обективна възможност за предотвратяване на удара от момента, в който пресичащата свидетелка е станала видима за водача на процесния автомобил, именно при посочената по-ниска скорост.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд са неправилни.

По делото безспорно е установено, чe вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил, управляван от св. М., и пешеходката Л. Г., последната е получила травматични увреждания. Несъмнено процесните травматични увреждания, които са подробно описани в СМЕ, са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. От изготвената КВАЕ и допълнителната такава е видно, че св. Г. е видно, че когато тя е започнала пресичане на бул. „Цар Освободил“, автомобилът, управляван от св. М. се е намирал на 42, 64 м. от мястото на удара. За св. М. е съществувала обективна невъзможност да забележи св. Г. поради намираща се от лявата му страна колона от автомобили, която се е явявала зрителна преграда. Когато св. Г. се е намирала на 1 м. от мястото на удара, а лекият автомобил на 1,82 м. техническата невъзможност за възприемане на св. Г. все още е съществувала за св. М.. Възможността св. М. да забележи св. Г. е възникнала едва когато тя е била на 0,79м. от мястото на удара, а лекият автомобил на 1,44м.

Посочено е, че опасната зона за спиране на автомобила е била 15,40м. при скорост на движение 29,3 км/ч. При тази скорост на движение за водача е налице техническа невъзможност за предотвратяване на настъпилото ПТП. Следва да се отбележат и действията на св. Г., която е предприела пресичане на оживен булевард, предназначен за движението единствено на моторни превозни средства и на място, което не е било обособено за пресичане на пешеходци. Въпреки, че към момента на предприемането на пресичането на булеварда от пострадалата сигнала на светофарните уредби за автомобилите и от трите северни ленти за движение е бил червен, преди тя да навлезе към трите северни ленти за движение се е променил на зелен. Следва да се посочи, че и свидетелските показания са еднопосочни относно обстоятелството, че пострадалата Г. не е била видима за св. М..

При наличната доказателствена съвкупност изводът на прокурора за наличието на техническа и субективна невъзможност на водача на лекия автомобил да спре и да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие се явява правилен, мотивиран и в пълно съответствие с доказателствата по делото.

В конкретния случай следва да се има предвид, че съгласно ТР № 28 по н.д. № 10/84г. на ОСНК, пешеходецът би станал опасност за движението към момента, в който е бил обективно видим за водача. Задължението за намаляване на скоростта на движението или 4 спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на опасността на движението.

Също така от конкретиката на настоящия казус и от изложеното се налага извода, че не е било налице задължение за водача по чл. 20, ал.2 от ЗДвП, доколкото мястото на настъпването на ПТП не е било предназначено за пешеходци, а автомобилът се е движил при зелен сигнал на светофарната уредба. Относно приложението на чл.20, ал.2 от ЗДвП следва водачът да е възприел пресичащата пешеходка. В настоящия случай, подплатено от наличните по делото доказателства е, че за св. М. е било технически и обективно невъзможно да възприеме св. Г..