Решение № 638 от 01.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 1349/2026
- Вид
- Решение № 638
- Подписан
- 01.06.2026
- В сила
- 30.06.2026
- Състав
- Росица Шкодрова
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.81 ал.2 т.6 · Закон за българските лични документи
- чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 638 гр. Варна, 01.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20263110201349 по описа за 2026 година
За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на Д. И.
К. срещу наказателното постановление, издадено от началник на група в ОДМВР- Варна, сектор ПП Варна, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
В жалбата се сочи, че са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Въззивникът счита, че за едно и също нарушение са му наложени две отделни административни наказания. Сочи се още, че не е извършена преценка относно маловажност на случая. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление.
В с. з. въззивникът не се явява.
Представител на органа, издал НП, не се явява. В молба моли съда да потвърди НП и претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 09.09.2025 г. въззивникът К. управлявал л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №**** по АМ Хемус, в община Аксаково , обл. Варна.
При управлението на автомобила в посока към гр. София, в района на пътен възел със . Слънчево, въззивникът бил спрян за проверка от екип на ПП ОДМВР Варна, в състава на която влизала св. Ф..
При поискване на документите на въззивника било установено, че управлява 1 превозното средство с изтекъл срок на валидност на СУМПС от 15.07.2025г.
За установеното св. Ф. съставила акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описала установените при проверката факти. Въззивника К. подписал акта за установяване на административно нарушение при вписване в съдържанието му, че няма възражения. Възражение не постъпило впоследствие по администартивнонаказателната преписка.
На 29.09.2025г. въз основа на съставения акт е било издадено и наказателно постановление, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел установената и описана в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Извършеното от въззивника е било квалифицирано като нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДП и на осн. чл.185 от ЗДП е било наложено административно наказание глоба.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. Ф., депозирани в хода на съдебното следствие; надлежно съставен АУАН; заповед и др.
За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:
Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира, че съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено от орган, упълномощен за това със Заповед на МВР, поради което същия се явява компетентен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП. Административно наказващия орган на база на събраните по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено нарушение по ЗДП. Правилно е била преценена санкционната норма на ЗДП и е било наложено предвиденото административно наказание.
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление , съдът намери същите за неоснователни, предвид на следното:
Въззивникът счита, че са нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати каквито и да било нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да доведат до опорочаване на административно наказателното производство. От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушението, като не възниква съмнение относно фактите, възприети от наказващия орган като обосноваващи конкретните 2 обвинения. При правилно установена фактическа обстановка, правилно са били определени текстовете от ЗДвП, които са нарушени, както и правилно са били определени приложимите санкционни норми.
На следващо място въззивникът счита, че за едно и също нарушение са му наложени две отделни административни наказания.
Съдът, изхождайки от съдържанието на писмените доказателства по делото, сочещи, че с НП № 8190000078/30.09.2025г. спрямо въззивника са били наведени обстоятелства на извършване на нарушение на чл.81 ал.2 т.6 от ЗБЛД и съответно- е била ангажирана администартивнонаказателната му отговорност за нарушение на този текст от ЗБЛД, намери, че не е налице хипотеза, при която въззивникът да е санкциониран два пъти за едно и също административно нарушение.
Въззивният състав на съда намира, че настоящия случай не показва по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид. Напротив - в настоящия казус са факт периодът от време от изтичане на срока на СУМПС до констатиране на нарушението , както и справката за нарушител, с което степента на обществена опасност на деянието и дееца се завишава, изключвайки квалификация „маловажен случай“.
На последно място въззивникът счита, че не е конкретизирано нарушението, тъй като нормата на чл.150а ал.1 от ЗДП обхваща множество различни хипотези, както и е приложена обща санкционна разпоредба.
Съдът не споделя подобна позиция, доколкото от обстоятелствената и дипсозитивна части на АУАН и НП се установява конкретно обвинение – че въззивникът е управлявал превозното средство с изтекъл срок на валидност на СУМПС. При липсата на специална санкционна разпоредба в ЗПД ,правилно е била наложена санкция на осн. чл.185 от ЗДП.
Предвид изложеното по- горе, съдът потвърди НП.
С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт .
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №25-0819-004066/29.09.2025г. на началник на група в ОДМВРВарна, сектор ПП Варна, с което на Д. И. К. е наложено административно наказание ГЛОБА 3 в размер на 25, 56 евро на осн. чл. 185 от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. И. К., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 66,47 евро .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4