Решение № 531 от 11.06.2019, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ……………. гр. София, 11.06.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА, мл. с. ИВА НЕШЕВА, при секретаря Елка Григорова и в присъствието на прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 186 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на глава

XXI от НПК.

С присъда № 5650/13.07.2016 г. по НОХД № 22916/2014 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ти състав, е признал подс. К.И.К. за виновен в престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода”, в размер на една година, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил, за срок от три години. Осъдил го е, също така, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати направените по делото разноски.

Недоволни от така постановената присъда са останали упълномощения защитник на подс. К. – адв. Л.В., САК, както и частния повереник (ЧО) – Б.И., които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, депозират въззивни жалби.

С подадената въззивна жалба от ЧО се възразява единствено срещу размера и отложеното изпълнение на определеното от първия съд наказание. Изтъква се, че същото няма да обслужи целите на чл. 36, ал. 1 от НК. Посочва се като довод причинените на ЧО физически и душевни страдания, упражненото физическо насилие от страна на подсъдимия, чрез нанасянето на многобройни удари по лицето и тялото. Желае се изменение на първоинстанционната присъда, чрез увеличение на наложеното на подсъдимото лице наказание, в размер около средния, предвиден в санкционната норма на чл. 152, ал. 1 от НК, както и ефективното му изтърпяване.

С подадената от упълномощения защитник на подсъдимия въззивна жалба с допълнение се претендира неправилност и незаконосъобразност на крайния съдебен акт на СРС. Сочи се, че присъдата на районния съд е необоснована и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Изтъква се, че неправилно е дадена вяра на показанията на ЧО И., а са игнорирани показанията на другите свидетели и обясненията на подсъдимия.

Излагат се доводи за доброволност на половия акт между подсъдимото лице и ЧО И. и за липса на категоричност на доказателствата за упражнено насилие от страна на подс. К. за осъществяване на половото общуване. Като допуснати съществени процесуални нарушения бланкетно се сочат нарушения на правилата на формалната логика при формиране на вътрешното убеждение на първия съд и неясноти в обвинителния акт, недаващи възможност на подсъдимия да разбере обвинението.

Твърди се, че след първото гледане в СРС на делото, същото е било прекратено от съда и върнато на прокурора за внасянето на нов, прецизен обвинителен акт, но след това е внесено със същия обвинителен акт, по който е постановена и осъдителната първоинстанционна присъда. Изтъква се, че не са били изследвани установените при огледа и запазени биологични следи от пода в спалнята – червеникавокафява материя. Прави се искане за допускане до разпит в хода на въззивното съдебно производство на подс. К. и на ЧО И. и провеждане на очна ставка между тях, с оглед констатираните съществени противоречия между обясненията на първия и показанията на втората. Желае се, също така, призоваването на сексолог, психиатър и психолог, различни от назначените в хода на наказателното производство до момента вещи лица, които след изслушване на обясненията на подсъдимото лице и показанията на ЧО И., да дадат отговор на въпроси, които ще бъдат поставени от защитата, както и допускането на свидетел, при режим на довеждане.

Срещу въззивната жалба на упълномощения защитник на подс. К. е депозирано възражение от ЧО И.. В него се твърди, че във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания, нито пък са отразени доводи и твърдения за претендираните пороци на първоинстанционната присъда. Сочи се, че жалбата не намира опора в данните по делото и закона.

Образувано е ВНОХД № 4908/2017 г. по описа на СГС – НО, 9-ти въззивен състав. По него въззивната инстанция е провела въззивно съдебно следствие, като е уважила искането на защитата и е допуснала до разпит в процесуалното качество на свидетел доведения от нея К.С.Н.. В хода на въззивното съдебно следствие е назначена и извършена и биологична експертиза на запазените при извършения на 07.11.2012 г. оглед биологични следи. Изискана и приобщена към материалите по делото е и справка от СРС, включваща заверени електрофотографски (ксерографски) копие на извлечения от срочната книга за съдебните заседания, относно съдебните заседатели по първоинстанционното съдебно производство, както и е изяснено, че двата броя мобилни телефонни апарати, иззети по реда на ЗМВР от подс. К. при осъществения при задържането му личен обиск, отново по реда на ЗМВР, не са били приобщени в процесуалното качество на веществени доказателства към материалите по делото и след освобождаването му са му върнати от служители на 06 РУ – СДВР, като подсъдимото лице впоследствие ги е отчуждило. Подсъдимият К. е депозирал пред въззивния съдебен състав и допълнителни обяснения. Въззивното съдебно производство е приключило с нова въззивна присъда, с която е отменена изцяло осъдителната присъда на първоинстанционния съд и е постановена нова, оправдателна присъда № 94/18.04.2018 г. Със същата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски са оставени за сметка на държавата.

Срещу новата второинстанционна оправдателна присъда са депозирани касационен протест с допълнение от прокурор при СГП и касационна жалба с допълнение от ЧО Б.И., по които е образувано КНД № 1012/2018 г. по описа на ВКС – I н. о., приключило с решение №

272/14.01.2019 г., с което е отменена оправдателната присъда на СГС. Делото е върнато на СГС, за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание.

По върнато от ВКС дело е образувано настоящото ВНОХД № 186/2019 г. по описа на СГС – НО, 10-ти въззивен състав.

В разпоредително заседание от 04.02.2019 г., въззивният съд, след като се запозна с касационното решение и с материалите към делото, извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, при която съобрази дадените задължителни указания на ВКС за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. Намери, че за правилно изясняване на делото, както и за изпълнение на дадените задължителни, съобразно чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК, указания на касационната инстанция, е необходимо провеждането на повторен разпит на св. В.Й.А.. Въззивният съд прецени, че повторен разпит на подсъдимия, на ЧО, както и на вещите лица не е необходим, нито е необходимо провеждането на повторен разпит на другите свидетели и/или допускането до разпит и провеждането на такъв на нови, а също и провеждането на очна ставка между подсъдимия и ЧО. В този смисъл, въззивният съдебен състав отбелязва, че неотменимо право на подсъдимия, съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НПК, е да дава обяснения по всяко време на наказателното производство, когато пожелае, от една страна.

От друга, от хода на проведеното досега първоинстанционно съдебно дирене не са налице основания да се счете, че провеждането на очна ставка между подсъдимия и ЧО би спомогнало да се отстранят съществените противоречия между обясненията на първия и показанията на втория, доколкото същите са от такъв характер, че не подлежат на отстраняване чрез процесуалния способ на очната ставка. Те касаят твърденията на двете страни в процеса, които обуславят наличието или липсата на съставомерност на твърдяното инкриминирано деяние. Не е налице и необходимост, нито посочена от защитата, нито служебно съзряна, за допускането до разпит, при режим на довеждане, на нов свидетел. С оглед гореизложеното, въззивният съд прецени, че се явява безпредметно обсъждането на допустимостта и необходимостта на искането на защитата от призоваването на сексолог, психиатър и психолог, различни от назначените в хода на наказателното производство до момента вещи лица, които след изслушване на обясненията на подсъдимото лице и показанията на ЧО И., да дадат отговор на въпроси, които ще бъдат поставени от защитата.

Независимо от това, въззивният съд съобрази, че и на подсъдимия, и на ЧО – на последната дори два пъти, са били извършвани КСППЕ – за ЧО с участието на психолог, психиатър и психиатър – сексолог, които са приети в хода на първоинстанционното съдебно следствие със съгласието на всички страни, поради което въззивния съд и служебно не съзира нужда от извършването на нова/и КСППЕ.

Гореизложеното обуслови, за извършване на посоченото процесуално – следствено действие – повторен разпит на свидетел, провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК, както и за правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал.

2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд прецени, че присъствието му в съдебното заседание е задължително.

В рамките на въззивното съдебно следствие е проведен повторен разпит на св. В.Й.А. (л. 48 – л. 49 от съдебното производство пред настоящата инстанция) ; приобщени са, по реда на чл. 317, вр. чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, показанията на св. К.С.Н., депозирани пред 9-ти въззивен състав по ВНОХД № 4908/2017 г. по описа на СГС на 18.04.2018 г. (л. 98 от съдебното производство по ВНОХД № 4908/2017 г.) ; приобщено е, по реда на чл.

317, вр. чл. 282, ал. 3 от НПК, заключението на биологична експертиза № 84-Б/2018 г., назначена в хода на въззивното съдебно следствие по ВНОХД № 4908/2017 г. по описа на СГС – НО, 9-ти въззивен състав (л. 60 – л. 61 от съдебното производство по ВНОХД № 4908/2017 г.) ; подсъдимото лице депозира допълнителни обяснения (л. 49/гръб от съдебното производство пред настоящата инстанция), като на основание чл. 317, вр. чл.

279, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от НПК са приобщени към доказателствената съвкупност и обясненията на подсъдимия, дадени пред 9-ти въззивен състав по ВНОХД № 4908/2017 г. по описа на СГС на

18.04.2018 г. (л. 95 – л. 96 от съдебното производство по ВНОХД № 4908/2017 г.).

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, упълномощеният повереник на ЧО И.

– адв. Д.М., САК, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в нея. Намира, че по делото не се установяват приетите от първия съд многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, които да подкрепят извода за приложение на института по чл. 55 от НК и определяне на наказанието под минимума, предвиден в закона. Сочи, че макар подсъдимият да не е осъждан и наказателното производство да продължава над шест години, тези обстоятелства следва да бъдат ценени не самостоятелно, а в съпоставка с конкретните елементи от фактическата обстановка, при която е извършено деянието и в контекста на целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 от НК. Желае първоинстанционната присъда да бъде изменена, в насока увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание над предвидения в закона минимум.

Частния обвинител Б.Б.И. се присъединява изцяло към становището на повереника си.

Представителят на държавното обвинение пледира, че от събраните по делото доказателствени средства, обсъдени детайлно и внимателно от първия съд, правилно са установени авторството и вината на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.

Намира, че въззивната жалба, депозирана от ЧО, е основателна, като възразява срещу приложението на института по чл. 55 от НК от първия съд и счита, че наложеното на подсъдимия наказание от една година „лишаване от свобода“ е прекомерно занижено. Изразява съгласие, че от извършване на инкриминираното деяние до постановяване на присъдата е изминал продължителен период от време, но изтъква, че делото разкрива сложност и обуславя събиране на голям брой доказателства и изготвянето на експертизи, което изисква време. Изразява несъгласие с доводите на районния съд, че дългата интимна връзка между подсъдимия и пострадалата се явява смекчаващо отговорността му обстоятелство, като намира, че същото следва да се преценява като отегчаващо такова, тъй като дългата връзка следва да се гради на уважение, разбиране и доверие, а не на насилие и побой. Изтъква, че като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчитат още бруталността на извършеното деяние и поведението на подсъдимия след деянието, изразяващо се в заключване на апартамента, знаейки, че пострадалата е излязла навън без дрехи, и напускането му. Желае жалбата на ЧО да бъде уважена и наложеното наказание на подсъдимия да бъде увеличено, като акцентира, че предвид чистото му съдебно минало няма пречка за приложение на института по чл. 66 от НК. Предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, а жалбата на защитата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, като неоснователна.