Решение № 3367 от 04.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3367 гр. София, 04.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20221110118157 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу Й. М. Й..

Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, общ. ........, ап. 8, с абонатен № 212118, чиято цена не била заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че дължи следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 319,60 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 16.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението, 40,56 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. до 04.02.2021г., 12,81 лв.

- суми за дялово разпределение, дължими за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 16.02.2021 г. до окончателно изплащане на задължението и 1,11 лв. – мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до 04.02.2021 г.

Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неосноватeлни и недоказани, а в частта относно претендираната сума за дялово разпределение – и като недопустим.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Отрича да е изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

1

Исковете за признаване за установено, че ответникът дължи описаните по-горе суми, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже верността на наведените от него твърдения, а именно, че между него и ответната страна е било налице облигационно отношение по договор за продажба, по което е предоставил твърдените количества топлинна енергия и за ответната страна е възникнало задължение в претендирания размер.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В 30-дневен срок след влизане в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат заявление, в което да предложат специални условия.

В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са налице данни ответната страна да е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. От приложените писмени доказателства и приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че процесният имот е топлоснабден, както и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По арг. от § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г. по тълк. д. № 2/2017г., ОСГК, ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди са собственикът, носителят на вещно право на ползване или третите ползващи се лица, които са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди директно с топлопреносното предприятие.

В случая от приложените писмени доказателства (молба от ДСК - л. 21, нотариален акт № 95, том XXVII, дело № 4967/95 от 28.03.1995г. – л. 22-24, удостоверение – л. 25) се установява, че ответницата Й. М. Й. е придобила собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „........ Следователно като собственик на имота ответницата е имала и качеството потребител на топлинна енергия и е била страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера 2 на иска, но евентуалната недоказаност на размера не може да доведе до отхвърляне на иска, предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Термокомплект“ ООД.

От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е видно, че количеството топлинна енергия, постъпило в сградата-етажна собственост е измервано чрез монтиран в абонатната станция топломер, който отговаря на изискванията за техническа годност. Посочено е още, че в процесния имот е ползвана единствено топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия през процесния период се равнява на 847,23 лв.

Частично основателно е възражението на ответницата за погасяване на част от задълженията поради изтичане на предвидената в закона погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на падежа. В приложимите в случая Общи условия на ищеца, одобрени с решение на КЕВР от 27.06.2016 г., прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ). Следователно погасителната давност започва да тече от 46-тия ден, т.е. вземането за м. юни 2017г. – от 15.08.2017г., вземането за м. юли 2017г. – от 15.09.2017г., вземането за м. август 2017г. – от 16.10.2017г. и пр. В същото време, следва да се съобрази и това, че в периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., давностният срок е спрял да тече, на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /.

В настоящия случай заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 17.02.2021г., поради което след отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни (през който давност не е текла съгласно ЗМДВИП), следва да се приеме, че погасени по давност се явяват вземанията на ищеца за 3 периода от 01.05.2017г. до 30.09.2017г., като не са погасени вземанията за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г. (давността за м. 09.2017г. изтича на 22.01.2021г.), които съдът при условията на чл. 162 ГПК намира, че се равняват на 505,86 лв. (видно от приетата СТЕ).

От приложеното заповедно производство е видно, че длъжникът е оспорил само част от начислената му от ищеца главница за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. в размер на 667,23 лв. до сумата от 319,60 лв., като разликата от 347,63 лв. е призната и за нея заповедният съд е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на заявителя. От изложеното следва, че от установения от вещото лице действителен размер на задължението за непогасения по давност период (505,86 лв.) следва да бъде съобразена вече признатата от ответника сума в размер на 347,63 лв. (която не е предмет на исковото производство), при което се оказва, че ответникът дължи и сумата от 158,23 лв. (505,86 – 347,63).

При това положение предявеният иск за главница за топлинна енергия следва да се уважи като основателен за сумата от 158,23 лв. за периода от 01.10.2017г. до 30.04.2018г., като се отхвърли за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 319,60 лв. и за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.

Съгласно чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването и Общите условия на ищеца услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Следователно, в тежест на ответника е възникнало и задължение за главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2020 г. в размер на 12,81 лв.

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

За да е основателен искът следва да се установи, че е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания от ищеца период на забава. На основание чл.

119 ЗЗД се явяват погасени по давност и претенциите за мораторна лихва върху погасената по давност главница. Що се касае до мораторната лихва върху главницата, която не е погасена, съдът намира следното:

Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато е определен денят на изпълнение на задължението, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2 когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., приложими към непогасената част от главницата, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, като след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните 4 сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва само ако задълженията не са платени в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно при действието на тези общи условия, топлопреносното предприятие не начислява лихва за забава върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура.