Решение № 21935 от 03.12.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 21935 гр. София, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110147311 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 34 от ЗС.

Ищецът А. Б. З. твърди в исковата молба, че с ответниците са съсобственици на описания в исковата молба недвижим имот -гараж № 2, находящ се в гр. София, кв. „Бояна“, ***А, на /първи/ партерен етаж, на кота +0.00, със застроена площ от 16.20 кв. метра, нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, като самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседи по архитектурен проект: от севергараж № 3, от изток-двор, от юг-гараж № 1, от запад-коридор; при съседи по кадастрална карта: на същия етаж-самостоятелен обект с идентификатор ***, самостоятелен обект с идентификатор ***, под обектаняма, над обектасамостоятелен обект с идентификатор ***, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху гореописания поземлен имот. Заявява, че 4/6 идеални части от гореописания имот са придобити от П. Й.ов Ч. и Ц.

Й.ов Ч., като 2/6 по силата на дарение и 2/6 идеални части по силата на продажба.

Поддържа, че праводателите му П. Й.ов Ч. и Ц. Й.ов Ч. са придобили гореспоменатите 4/6 идеални части, чрез договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка от Т. И. У.а, която като съсобственик на парцела /с Ц.С. У., починал на 10.04.2004 г./ е придобил собствеността, върху процесния имот по силата на приращението.

Прави искане за допускане на съдебна делба на горепосочения недвижим имот при квоти:

4/6 идеални части за А. Б. З.; 1/6 идеална част за ответниците С. Ц. У. и 1/6 идеална част за Е.

Ц. С. и Й. П. Ч..

Ответникът С. Ц. У. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК 1 е подал писмен отговор. Заявява, че процесния недвижим имот е придобит от Е. Ц. С. и Й.

П. Ч. по време на брака, по силата на учредено право на строеж/суперфиция/ и в тази връзка се твърди, че ищеца А. Б. З. не е съсобственик.

Ответникът Е. Ц. С. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, като същия заявява да се допусне делба в посочените квоти.

Ответникът Й. П. Ч. е получил препис от исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор. Заявява да бъде допусната делбата на процесния недвижим имот по посочените в исковата молба квоти.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт № 107/26.09.1985 г., том ІV, дело № 710/1985г. на І Нотариус при Софийския районен съд, Ц.С. У. е признат за собственик въз основа на дарение и съдебна делба на недвижим имот - празно дворно място с площ от 633 кв.м., представляващо парцел № ХV-328, кв. 340 по плана на град София, м. „Гърдова глава“, при съседи: улица тупик, Радмила Терзиева, и парцели ІV-314 и V-315 от кв. 340 по същия квартал.

Със Заявление, вписано в СВ - гр.София с № 3680/13.02.1986 г., т. 2, № 209 Ц.С. У. и Т. И. У.а, като собственици на празно дворно място в м. „Гърдова глава“ от 633 кв.м, съставляващо парцел XV-328, кв. 340 по плана на гр. София, учредяват право на строеж на дъщеря си Е. Ц. Стефанова - Ч. и на сина си С. Ц. У., с което да построят в парцела жилищна сграда по одобрен архитектурен проект. В Заявлението е разпределено правото на собственост: I етаж за Е. Ц. Стефанова- Чергарска; големия апартамент на II етаж и таванската стая над него за С. Ц. У., останалия малък апартамент на втори етаж и таванската стая над него за Ц. и Т. У.и.

От Удостоверение за наследници (изх. № 2409/08.12.2007 г.) се установява, че Ц.С. У. е починал на 10.04.2004 г., като оставя за наследници: Т. И. У.а - съпруга, Е. Ц. С. - дъщеря и С. Ц. У. - син.

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка- акт № 36, том I, рег. 1494, дело № 32/2019 г. Т. И. У.а прехвърля на внуците си Ц. Й.ов Ч. и П. Й.ов Ч. собствените си 4/6 идеални части- на всеки един от тях по 2/6 идеални части от следните свои недвижими имоти, собствени на основание на прекратена съпружеска имуществена общност(СИО) и наследство: 1. гараж № 1 със ЗП 16.20 кв.метра при съседи: север - гараж № 2; изток - двор; юг - двор; запад – коридор и 2. гараж № 2 със ЗП 16.20 кв.метра при съседи: север - гараж № 3; изток - двор; юг - гараж № 1; запад - коридор, срещу полаганите досега в продължение на 10 години грижи и гледане и срещу задължението на Ц. Й.ов Ч. и П. Й.ов Ч. да гледат и издържат Т. И. У.а и в бъдеще.

Със следващите Нотариален акт за дарение на идеални части от недвижими имотиакт № 1, том I, peг. № 305, дело № 3/2021 и Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижими имоти - акт№ 2, том I, peг. № 306, дело № 4/2021 г., Ц. Й.ов Ч. и П. Й.ов Ч. даряват и продават на А. Б. З. собствените си общо 4/6 идеални части от гараж №1 и гараж 2

№2, получени срещу задължение за гледане и издръжка и описани в предходния Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка- акт № 36, том I, рег. 1494, дело № 32/2019 г.

От приетото и неоспорено заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че сградата е изпълнена съгласно проекта приложен по делото, като през годините на експлоатация са правени незначителни изменения, като отваряне на отвори в стени, обединяване на помещения и обособяване на нови мокри помещения.

Изпълнено е и реконструкция на стълбището. Процесният гараж е изпълнен съгласно приложения проект.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата, имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във фазата по допускане на делбата да бъде установено правото на собственост на всяко едно от лицата върху имотите, чиято делба се иска да бъде допусната по съдебен ред и частта им на всеки от тях в имуществената общност.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, с решението по допускане на делбата, съдът следва да се произнесе относно това между кои лица, за кои имоти и при какви квоти се допуска делбата. В първата фаза следва да се изяснят тези въпроси, като се изследва на какво основание/основания е възникнала съсобствеността, за да определи правилно кои са съсобствениците, защото те са задължителни необходими другари и за съда съществува служебно задължение да конституира всички съсобственици. Задължение на съда е да установи и действителните квоти между страните независимо от заявените от тях твърдения, защото решението за допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо по посочените три въпроса, а съдът дължи прекратяване на съсобствеността във втората фаза и уравняване на дяловете с имоти или в пари – чл. 69, ал. 2 ЗН. Делбеното производство е особено исково и диспозитивното начало, регламентирано в чл.6, ал.2 ГПК търпи отклонения, които са предвидени в специалната уредба на института на делбата. В този смисъл са Решение №98/20.10.2020 г. по гражданско дело №663/2020 г. на I ГО при ВКС;

Решение № 147/07.01.2020 г. на ВКС по гражданско дело № 1234/2019 г., II ГО при ВКС;

Решение № 167/24.06.2013 г. по гражданско дело № 1889/2013 г. на I ГО при ВКС.

Според чл.20, ал.1 СК (1985 г. отменен) вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез дарение и съдебна делба № 107/26.09.1985 г., том ІV, дело № 710/1985 г. се установи, че собствеността върху празно дворно място с площ от 633 кв.м., представляващо парцел № ХV-328, кв. 340 по плана на град София, м. „Гърдова глава“, при съседи: улица тупик, Радмила Терзиева, и парцели ІV-314 и V-315 от кв. 340 по същия квартал, общият наследодател Ц.С. У. е придобил, като лично имущество.

3

Съобразно действащата към 1986 г. уредба, а именно чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ /обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г./ имат право да строят в чужд имот, както следва: съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до съответните специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните книги. Със Заявление, вписано в СВ - гр.София с № 3680/13.02.1986 г., т. 2, № 209 Ц.С. У. и Т. И. У.а учредяват в полза на децата си дъщеря си Е. Ц. Стефанова - Ч. и на сина си С. Ц. У. правото да построят в парцела жилищна сграда по одобрен архитектурен проект, като в самото Заявление е разпределено правото на собственост: I етаж за Е. Ц. Стефанова- Чергарска; големия апартамент на II етаж и таванската стая над него за С. Ц. У., останалия малък апартамент на втори етаж и таванската стая над него за Ц. и Т. У.и. Според Решение № 27/ 01.06.2010 г. по гражданско дело № 2072/2008 г. на IV ГО при ВКС и Решение № 514/29.04.1991 г. по гражданско дело № 1756/1990 г. на IV ГО при ВКС, вписването на заявлението за учредяване право на строеж, респ. декларацията по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) е елемент от фактическия състав и има конститутивен ефект, тъй като законодателят изрично е предвидил, че декларацията - съгласие на собственика на терена по чл. 56, ал. 2 ЗТСУ (отм.) следва да бъде нотариално заверена, отправена до специализираните органи на общинската администрация и вписана в нотариалните книги. За пълнота на изложението и по аргумент на противното от чл.22, ал.2 СК (1985 г. отменен) следва да се отбележи, че участието на Т. И. У.а в Заявлението е ирелевантно, тъй като предмета на същото е учредявяне право на строеж, върху недвижим имот, лична собственост на Ц.С. У..

Според чл.63 , ал.1 ЗС собственикът може да отстъпи на друго лице правото да построи сграда върху неговата земя, като стане собственик на постройката. В този случай суперфициарят разполага с правото да извърши строителството и да придобие в изключителна собственост само изрично посочените за него обекти, като всички останали обекти стават собственост на собственика на земята, по силата на чл. 92 от ЗС (Решение № 61/ 13.02.2012 г. по гражданско дело № 291/2011 г. на I ГО при ВКС). Конкуренцията между чл. 92 от ЗС (собственика на земята) и чл. 63 от ЗС (суперфициаря), когато става въпрос за обекти, които са трайно прикрепени към сграда, построена в чужд имот, се решава в зависимост от това дали обектите имат характера на самостоятелен обект или са принадлежащи към съответен обект, или представляват общи помещения. При условие, че изградените обекти притежават характеристиките на самостоятелен обект, не са принадлежност към друг самостоятелен обект или обща част и не е изрично уговорено по отношение на тях, че стават собственост на суперфициаря, то същите стават изключителна собственост на собственика на земята. Доколкото страните не са посочили, за разлика от етажите, кое от лицата кои гаражи ще придобие, съдът приема, че същите следва по приращение да бъдат придобити от Ц. У., като собственик на земята, която е лично имущество, както се установи по-горе.

От назначената експертиза също се установи, че построеното е по архитектурен 4 проект, но обема на правото на строеж не се обективира в архитектурния проект, а в договора за учредяване правото на строеж. Според Решение № 94/23.01.2018 г. по гражданско дело № 4751 / 2016 г. на II ГО при ВКС обемът на правото на строеж се определя от рамките на договора, с който е учредено, като при спор относно действителния обем на учреденото вещно право на строеж следва да са изясни волята на страните при учредяването му.

От събраните по делото доказателства се установява, че Ц.С. У. е придобил процесния имот, видно от Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез дарение и съдебна делба № 107, том IV, дело № 710 от 26.09.1985 г., което е лично имущество, съобразно чл.20, ал.1, изр.1, предл.2 СК (1985 г. отменен). От представеното Удостоверение за наследници (изх. № 2409/08.12.2007 г.), издадено от СО-район “Триадица“ се установява, че Ц.С. У. е починал на 10.04.2004 г. и е оставил наследници по закон: Т. И. У.а - съпруга, Е.