Решение № 3680 от 18.12.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3680 град Бургас,

18.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд, граждански състав на двадесет и втори октомври две хиляди и деветнадесета година в публично заседание, в състав

Съдия: Пламен Дойков при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 2053 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Десислава Александрова, със съдебен адрес:***, срещу Р.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***. Ищецът сочи, че исковата молба е подадена за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. за следните суми : 498,09 лева – главница; 437,45 лева – договорна лихва за периода от 25.07.2015 г. до 06.01.2018 г.; 575,63 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200.00лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, 66,94 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 07.01.2018 г. до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.01.2019 г. до окончателното изплащане.

За посочените суми е била издадена Заповед № 272/ 24.01.2019г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 566/2019 г. по описа на БРС. Вземането се основавало на неизпълнено задължение по Договор № 434969/ 22.07.2015г. между ответницата Р.М. и „Аксес Файнанс“ ООД за кредит „Бяла карта“. С посоченият договор на М. бил предоставен револвиращ кредит в размер на 500.00лева под формата на международна кредитна карта „Access

Finance/ iCard / Visa“. Сочи се, че чрез тази карта М. напълно е усвоила сумата от 500.00лева и дължимата към датата на подаване на заявлението сума е в размер на 498.09лева. Въз основа на договора били начислени и останалите посочени суми - 437,45 лева – договорна лихва за периода от 25.07.2015 г. до 06.01.2018 г.; 575,63 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 200 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, както и сумата от 66,94 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 07.01.2018 г. до 18.01.2019 г. Между „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични вземания / цесия/ от 11.11.2018г. , по силата на който вземането било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД. Претендира се осъждане на ответника за процесните суми, както са изложени в исковата молба и разноските по делото , както и тези направени в заповедното производство.

Ответникът Р.С.М.,

ЕГН **********, с адрес: *** , редовно призована, не депозира отговор в срока по чл. 131 от ГПК, не представя писмени доказателства и не прави доказателствени искания.

Предявените искове са с материалноправно основание в чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 , ал. 1, т.

1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК във чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество не се явява, но с изрична молба се поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното. На 22.07.2015г. между „Аксес Файнанс“ ООД , ЕИК *********, гр. София , в качеството му на кредитодател и Р.С.М., ЕГН **********,***- кредитополучател, е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора на ответницата е бил предоставен револвиращ кредит в размер на 500.00лева, посредством международна кредитна карта „Access Finance/ iCard / Visa“ с № 434969. Посочени са параметрите на договора – същият е сключен за срок от 6 години, при фиксиран лихвен процент от 43.2% и ГПР от 45.9%. В чл. 12 от Договора е посочено, че ако кредитополучателя не погаси текущото си задължение на посочения от договора падеж , същият е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение по чл. 16 от договора, както и да заплати сумата в размер на 15% от максималния кредитен лимит , която да послужи за частично погасяване на задълженията му в срока по чл. 16 на договора. В чл. 16 на договора се сочи, че обезпеченията са поръчителство, които могат да бъдат осигурени от : лице над 21 години, с минимален осигурителен доход от 1500лева; да работи минимум 6месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус 401 „Редовен“; служебна бележка от работодател; лицето да не е поръчител или кредитополучател по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД. Всички тези изисквания , поставени спрямо поръчителя, следва да са едновременно налични. В тази връзка в чл. 21 от Договора се сочи, че ако кредитополучателят не представи посоченото обезпечение по чл. 16 дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от уговорената и непогасена главница , която е включена в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко неизпълнение на задължението. В чл. 22 на Договора са посочени и условията, според които настъпва предсрочната изискуемост във вр. чл. 28 от съглашението. Посочено е в чл. 22, ал. 4 , че при забава за плащане , кредитополучателят дължи на кредитодателят по 2,50лева на ден разходи за събиране на вземането, а в ал. 5 се сочи, че се дължи сумата от 120.00лева за разходи на служител , който извършвал дейността по събиране на вземането при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита. В чл. 28 на договора са изложени и условия , при които се извършват уведомленията свързани с предсрочната изискуемост на вземането. В представеното към договора Приложение № 1 , в чл. 5 е посочено, че картата се предава на кредитополучателя след подписване на протокол за предаването й.

Представен е Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 11.11.2016г. между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД / сега „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, с което вземането на първото дружество спрямо М. е било прехвърлено на ищеца по делото. Приложено е и уведомление до ответницата, изготвено на осн. чл. 99 от ЗЗД, с което същата е следвало да бъде уведомена за прехвърляне на вземането .

В настоящото производство е приложено ч.гр. д. № 566/ 2019г. на РС гр. Бургас, от което е видно, че след подадено заявление по чл. 410 от ГПК в полза на ищецът е била издадена заповед № 272/24.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК за сумите: 498,09 лева – главница, 437,45 лева – договорна лихва за периода 25.07.2015-06.01.2018 год., 575,63 лева – договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода 06.08.2015-06.01.2018 год., 200.00 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията, и 66,94 лева – мораторна лихва за периода 07.01.2018-18.01.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата от 498,09 лева начиная от 23.01.2019 год. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в общ размер от 85,56 лева (сбор от 35,56 лева – платена държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение). На 01.02.2019г. е постъпило възражение от М., че не дължи посочените в заповедта суми.

Предвид така изложеното, могат да се направят следните изводи.

Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е постъпило възражение в законоустановения срок, което обосновава интереса на ищеца да предяви иска си в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по посочения Договор за кредит „Бяла карта“ от 22.07.2015г. Това обстоятелство не се спори между страните, а от възражението срещу заповедта може да се приеме, че М. счита себе си за обвързана от облигационното отношение с ищеца. Не се спори също, че между кредитодателя „Аксес Файнанс“ ООД и ищеца по настоящото дело е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения / цесия/ от 11.11.2016г. , с който претендираното спрямо М. вземане е било прехвърлено на последното дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения. С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице, като за да е налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Участието на длъжника и неговото съгласие по отношение договора между цедента и цесионера не е необходимо. За да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал.

3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Това създава достатъчна сигурност за длъжника и гарантира точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложеното към договора пълномощно. Не са представени доказателства за това, но следва да се има предвид, че исковата молба с приложенията към нея са били връчени на ответника, не са постъпили възражения за това и може да се заключи, че установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането е било изпълнено. Няма данни и не се твърди ответната страна да е заплатила претендираните суми към „Аксес

Файнанс“ ООД. Т.е. в случая ищецът е надлежна страна по водения процес.

На следващо място следва да се отбележи, че въпреки гореизложеното , ищецът не проведе пълно доказване на претенцията си , въпреки изрично дадените указания за това с доклада от 23.05.2019г. Изрично на ищцовата страна е указано, че следва да представи доказателства за обявената предсрочна изискуемост на вземането. Предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по договор за кредит, са дадени чрез задължителни за съдилищата указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Те намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. В т. 18 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като кредитната институция е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.

Настъпването на предсрочната изискуемост е уговорена в договора, като в чл. 22 са посочени предпоставките за това, а в чл. 28 се сочи обявяването й. Въпреки дадените на ищеца указания не се представиха доказателства , които да сочат , че на ответната страна е било обявено, че е настъпила такава предсрочна изискуемост на кредита. В тази връзка следва да се отхвърли иска и в частта му за претендираната мораторна лихва в размер на 66.94лева, която е обвързана с твърдението за настъпилата предсрочна изискуемост на главницата.