Решение № 1352 от 03.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. Варна, 03.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100501867 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на К. К. К. срещу Решение № 1830 от 09.06.2022г. постановено по гр.д. № 11758/2021г. по описа на ВРС, ХХХIV-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД по предявения от Ж. Д. К. с ЕГН ********** срещу К. К. К. с ЕГН ********** иск е обявен за нищожен сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.07.2013г., с който Ж.

Д. К. продала на К. К. К. собствените си 8/12 ид.ч. от апартамент № 143, находящ се гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 206, вх. 5, ет. 5, с идентификатор ***, ведно с прилежащото избено помещение № 143 и 0.7823% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в НА № 143, том II, рег. № 4565, дело № 268/2013г. на нотариус П. П. вписан под акт № 100, том XL, дело 0 8298/2013г. на Служба по вписванията – Варна, като привиден /при условията на относителна симулация/.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за нищожност, недопустимост, евентуално неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост.

Решението е немотивирано до степен, която го прави нищожно. Липсва анализ на събраните доказателства, както и съображения по оспорването им. Единственият извод формиран от ВРС въз основа на косвени доказателства е, че извършеното прехвърляне на ид.ч. от имота е безвъзмездно, с цел другите наследници на ищцата да нямат претенции към наследството на 1

Ж. К.. Недопустимостта на решението е обоснована с довод за произнасяне по недопустим иск, предявен при липса на правен интерес от провеждането му. Привидността на сделката е обоснована с твърдения, че продажната цена не била плащана и е нямало уговорка между страните за плащане. Обстоятелството обаче дали въззивникът е придобил ид.ч. от собствеността на основание договор за покупко продажба или на основание договор за дарение няма да породи позитивен ефект в правната сфера на ищцата, тъй като имотът не би се върнал в нейния патримониум. От друга страна неплащането на продажната цена не прави договора нищожен, а обявяването на евентуалната безвъзмездност на сделката, както се твърди лишава ищцата от интерес от иска. Допуснатите до разпит свидетели са при съществено нарушение на чл. 164 и чл. 165 от ГПК. Представеното от ищцата „копие на копие на завещание, подписано от нея на 29.01.2013г.“ не е обратен документ, нито начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 от ГПК – изхожда от самата ищца; не носи подписа на въззивника, нито е изходящ от последния документ и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност; нито съставлява документ, който прави вероятно твърдението на ищцата, че съгласието за продажба е привидно. Същевременно, оспорена е достоверността на датата на съставяне на завещанието, а по искането да се представи оригиналът на документа или заверен вид на същия и въпреки непредставянето на такива, представеното копие не е изключено от доказателствата по делото. По делото не е проведено успешно доказване на вменените в тежест на ищцата факти – представеното копие на завещание е оспорено; гласните доказателства са недопустими, а дори и допустими – не установяват твърденията на ищцата. Мотивите на съда при обсъждане на тези доказателства са и житейски неоправдани. Предвид всичко изложено, отправя искане за обявяване нищожността на решението в обжалваната част, за обезсилването му, респ. за отмяна и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като недоказан по основание.

Отговор на жалбата не е постъпил от въззиваемата страна.

Във връзка с дадени указания за отстраняване нередовностите на исковата молба с определение на ВОС по делото е постъпила уточняваща молба, обективираща твърдения на ищцата, че правния й интерес от иска за обявяване нищожността на договора се изразява в това, че при уважаване на иска процесните идеални части от собствеността ще се върнат в патримониума й. Не предявява иск по чл. 17 от ЗЗД, но поддържа предявения иск, вкл. и този за прогласяване нищожността на договора поради липса на основание.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът чрез процесуални представители поддържа изразената позиция по спора, като претендира присъждане на разноски за въззивното производство. Въззиваемата не изразява становище.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението в обжалваната част, съдът за да се произнесе, съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Ж. Д. К. срещу К. К.

2

К. съединени в условията на първоначално обективно евентуално съединяване на установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 и 5 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко продажба, сключен на 11.07.2013г. и обективиран в НА № 143/2013г. на нотариус П. П. с който ищцата продала на ответника – неин син собствените си 8/12 ид.ч. от апартамент № 143, находящ се гр. Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“, бл. 206, вх. 5, ет. 5, с идентификатор ***, ведно с прилежащо избено помещение № 143 и 0.7823% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, поради противоречие на закона, евентуално заобикаляне на закона, евентуално накърняване на добрите нрави, а евентуално поради липса на основание, съответно като привиден и прикриващ действително завещателно разпореждане, евентуално прикриващ алеаторен договор, евентуално договор за дарение.

Фактическите твърдения, на които са били основани исковете са в следния смисъл: страните са майка и син, като след смъртта на съпруга на ищцата през 2013г., тя, заедно с трите деца на съпруга й от предходен брак и двете техни общи деца наследили ½ ид.ч. от придобития по време на брака им недвижим имот, представляващ апартамент № 143 в гр.

Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“. На основание прекратена СИО ищцата придобила ½ ид.ч. от правото на собственост върху жилището; 1/12 ид.ч. по наследяване на съпруга си Коста Христов К. и 1/12 ид.ч. на основание договор за дарение по НА № 81/13.06.2013г. от сина й Н. К. К.. По наследяване на баща си от своя страна ответникът придобил 1/12 ид.ч. от правото на собственост върху жилището, а с договор за покупко продажба оформен с НА № 80/13.06.2013г. придобил и 3/12 ид.ч. от децата на съпруга на ищцата от предходен брак – Атанаска К. К., Янко К. К. и Н.й К. К.. Така ищцата придобила 8/12 ид.ч. от правото на собственост върху имота, а ответникът – 4/12 ид.ч. С оспорения договор за покупко продажба по НА № 143/2013г. на 11.07.2013г. ищцата продала на ответника собствените си 8/12 ид.ч. от собствеността върху апартамент № 143, като запазила вещното право на ползване върху продадения имот, докато е жива за продажна цена 15000 лв. Намеренията й първоначално били да живее необезпокоявано в жилището, което да завещае на ответника, който след смъртта й да е единствен собственик на имота, тъй като към момента на прехвърлителните сделки живеели заедно и очакванията й били той да се грижи за нея и да я издържа на стари години. За целта потърсила юридическа помощ, като тримата адвокати, с които се консултирала били единодушни, че при завещание в полза на ответника К., двете й дъщери от първия й брак и другия й син Н. при завещание биха имали претенции към ответника за запазена част. Ищцата не е искала сина й К. след смъртта й да има проблеми със собствеността върху жилището. Посъветвана била, че най-сигурният начин, при който останалите нейни наследници не биха могли да предявяват претенции и да застрашат интересите на ответника е продажбата на ид.ч., на която се съгласила по тези причини.

Продажната цена на имота обаче никога не е заплащана от ответника. Понастоящем ищцата е пенсионерка, болна от диабет и поискала от ответника да започне да й помага с плащане на вноските по кредит, което ответникът отказал. Осъзнала, че е допуснала грешка като се съгласила завещанието да бъде оформено като покупко продажба. Ето защо този договор е нищожен

3 поради противоречие на закона – сключвайки договор за покупко продажба, с който страните прикрили завещание, страните постигнали целения правен резултат ответникът да наследи изцяло притежаваните от майка си ид.ч. от собствеността преждевременно, преди смъртта на ищцата; поради заобикаляне на закона – целеният правен резултат бил ответникът да наследи продадените му ид.ч. след смъртта на ищцата и да стане собственик на имота, но за да бъдат лишени от право на запазена част останалите й деца, сделката е оформена като покупко продажба с право на ползване; поради накърняване на добрите нрави – посочената продажна цена, която не е платена е нееквивалентна на насрещната престация при пазарна цена на продадените ид.ч. към 2013г. в размер на 84333 лв. Нищожността на договора в частта относно цената влече нищожност на целия договор, доколкото договорното правоотношение не би могло да обвързва страните без тази клауза; поради липса на основание – ищцата не е имала основание приживе да прехвърля собствеността на имота на едно от децата си лишавайки себе си от сигурност; поради привидност на договора – прикриващ действителната воля на ищцата за завещание. Действителната воля на страните била ответникът да придобие ид.ч. на майка си след смъртта й, но предвид опасността другите наследници на ищцата да имат претенции за възстановяване на запазена част от наследството й оформили тази воля с договор за покупко продажба със запазено право на ползване. Евентуално договорът прикрива договор за прехвърляне на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, тъй като е имало уговорка между страните за това. Евентуално пък прикрива договор за дарение, тъй като продажната цена никога не е плащана, нямало е уговорка за това между страните.

В този смисъл отправила искане за положително произнасяне по исковете.

В отговор на исковата молба К. К. оспорил предявените искове по основание, както и описаната в исковата молба фактическа обстановка. Посочил, че преди сделката от 2010г. живеел в къщата на бащата на жената, с която живеел на съпружески начала. През 20142015г. отношенията им се влошили и се преместил, заедно с новата си приятелка да живее в процесния апартамент. Последното не се е харесало на ищцата, въпреки което до 2021г. ответникът е плащал всички режийни разходи за домакинството, както и се е грижел за майка си, както всеки нормален син. Оспорил твърдението в исковата молба, че по оспорения договор продажната цена е била уговорена в размер на 15000 лв., с аргумент, че в текста на нотариалния акт е вписана продажна цена в размер на 9800 лв. Последната заплатил на ищцата в брой, на части в договорения срок – до 30.09.2013г. Оспорил твърдението, че не е имало уговорка между страните за плащане на продажната цена, както и че същата не е платена. Оспорил между страните да е постигано съгласие за завещание, дарение, издръжка и гледане, нито да са уговаряли друга престация или основание на договора, освен продажба. Така ответникът придобил голата собственост върху имота, а правото на ползване – запазено в полза на ищцата. Твърденията за момента на настъпване на 4 прехвърлителния ефект на собствеността са нелогични, доколкото с договора за покупко продажба ответникът е придобил голата собственост върху ид.ч., а правото на ползване е запазено за ищцата, която може да го упражнява необезпокоявано. Дали останалите деца на ищцата биха имали претенции към имота е обстоятелство, което касае тяхната правна сфера и преценка, а не на ищцата. Отправил искане в тази връзка предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.