Определение № 29468 от 13.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48599/2025
- Вид
- Определение № 29468
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- ТЕОДОРА АНГЕЛОВА КАРАБАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29468 гр. ............, 13.08.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20251110148599 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, на „Топлофикация ............“ ЕАД срещу С. Л. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.
422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да бъде признато за установено, че ответницата му дължи следните суми: 1039.80 лева - представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, с адрес: ............, ж.к. „...........“, ............, вх. ..........., с аб. № .........., в периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2023 г., ведно със законната лихва за забава от 13.02.2024 г. до окончателното погасяване на дълга; сумата от 158.91 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, начислена за периода от 15.09.2021 г. до 16.01.2024 г.; сумата в размер от 62.76 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.02.2021 г.
– 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 13.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 12.15 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода от 15.04.2021 г. до 16.01.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8459/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171-ви състав.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответницата като битов клиент. Твърди, че съгласно приложимите към договора общи условия, потребителите са длъжни да заплащат месечните суми за доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като лихва за забава се начислявала единствено по отношение на задълженията, предвидени в общата фактура за съответния отоплителен сезон. В тази връзка, сочи че ответницата му дължи заплащането на мораторна лихва в сочените размери. Твърди, че на основание чл. 139 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на Етажна собственост се извършвало по система за дялово разпределение, при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Излага доводи, че етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище са сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с „..............“ ЕООД. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД. Прави искане по чл. 219 от ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата му дължи сочените суми. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата С. Л. К. чрез назначения й особен представител – адв. Л. Ц., с който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи, че липсва облигационна връзка между ответницата и ищцовото дружество. Оспорва размера на претенциите, както и че процесният имот е топлоснабден. Въведено е възражение за изтекла погасителна давност на търсените суми. Оспорва и акцесорните претенции, като подчертава, че използваната от дружеството методика е неясна. Моли съда да отхвърли исковите претенции и да присъди възнаграждение за особен представител.
Разпределение на доказателствена тежест:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен с ответниците, по силата на който в периода от 01.05.2020 г. до 31.04.2023 г., доставил в процесния имот топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена, изправността на СТИ, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот е извършвана услугата дялово разпределение, поради което за ответниците е налице задължение за плащане на цената на посочената услуга в претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, както и отправена и получена от ответниците покана за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
По отношение на релевираното възражение за давност, в тежест на ищеца е да докаже, че са били налице обстоятелства, които спират или прекъсват давността на претенцдираните вземания.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства, че е отправил покана за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания, както и наведените с ОИМ възражения.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „..............“ ЕООД като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е допустимо и основателно.
По доказателствата:
Приложените към искова молба документи са допустими, относими и необходими, поради което следва да се допуснат за приемане.
Ищецът е направил е доказателствени искания за допускане на СТЕ с посочени в исковата молба въпроси, които следва да бъде уважено, тъй като се отнася до спорни по делото факти, вкл. действителния размер на вземането предвид наведеното възражение за изтекла давност. Искането за ССчЕ следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за правилното разрешаване на спора.
По направеното от ответницата доказателствено искане за задължаване на ищеца да представи препис от сочените фактури, данъчни дебитни известия, съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение, доколкото с настоящия доклад в тежест на ищеца е разпределена тази доказателствена тежест. Досежно докаателствените искания на ответницата за представянето на описаните в ОИМ документи в оригинал, съдът намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение, доколкото не е налице необходимост от представянето им в оригинал,а останалите цитирани документи вече са приложени по делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 02.11.2026 г., от 10:05 ч., за които дата и час да се призоват страните и третото лице-помагач.
КОНСТИТУИРА „..............“ ЕООД като трето лице - помагач на ищеца, на основание чл. 219 ГПК.
ПРИЕМА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА приложените към исковата молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА „..............“ ЕООД, на основание чл. 190 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи по делото всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период, в това число и изравнителни сметки, от които е видно каква е разликата между прогнозно начислените в данъчните фактури на „Топлофикация ............“ ЕАД суми за топлинна енергия и реалния разход на топлинна енергия за топлоснабдения имот през отделните месеци от процесния период.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ответницата.
УКАЗВА на страните да изложат становището си във връзка с дадените указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок найкъсно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещо лице по СТЕ от 250 евро, което ДА СЕ ВНЕСЕ от ищеца в едноседмичен срок от получаване съобщението по сметка на Софийски районен съд, като представи доказателство за това в този срок. При неизпълнение съдът ще приложи спрямо страната чл. 161 от ГПК.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. К. за изготвянето на СТЕ.
ДА се призове вещото лице СЛЕД внасяне на съответното възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на ССчЕ на ищцовото дружество.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ за послужване ч.гр.д. № 8459/2024 г. по описа на СРС, ГО, 171ви състав.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че:
1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд;
2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. ............, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: [email protected].
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните и трето лице-помагач, като на 3 ищеца и препис на отговора на искова молба, с приложения, а на третото лице – помагач и препис от искова молба, с приложения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4