Решение № 340 от 01.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. С.З., 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900073 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Образувано по искова молба от Р. А. П. и Р. П. П. и двете от гр. С.З. против „З.Л.И." АД – гр.С. с цена на предявените искове – по 200 000 лв. за всяка от ищците.

Посочено е в исковата молба, че ответникът е сключил на 20.01.2021г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица № BG/22/121000276789, валидна от 24.01.2021г. до 23.01.2022г., за следния автобус марка „Сетра“, модел „СМ5 ХД" с peг. № ***.

Изложени са обстоятелства, че при ПТП, настъпило на 05.01.2022г., около 06:20 ч на път II - 55, км 98+050 (пътя между с. М. и с. Р., община Н.З.), водачът М.М.М., управлявайки горепосочения автобус „Сетра СМ5 ХД“, виновно нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал челно в товарен автомобил „Скания“ с peг. № *** с водач П.Г.Р., ЕГН: **********. Вследствие на описаното ПТП П.Р. е загинал.

Сочи се, че срещу водача М.М.М. е образувано НОХД № 62/2023г. по описа на Окръжен съд - С., като има насрочване на разпоредително заседание за 28.03.2023г.

Изложено е, че първата ищца - Р. П. е фактическа съпруга на починалия.

1

Втората ищца - Р. П. е дъщеря на Р. П. и П.Р., и я е отгледал като свое дете. П.

И.ов П. - биологичен баща на Р. П. и съпруг на Р. П. починал през септември 2010г. Р. П. и П.Р. живеели на семейни начала от края на 2010г. до смъртта на пострадалия през януари 2022г. Били в близки и безконфликтни отношения и много се обичали. Изградили сплотено семейство, в което отношенията между членовете му се основавали на взаимно разбирателство, обич и уважение. Заедно отглеждали и възпитавали Р. П.. П.Р. нямал собствени деца, родителите му са починали, не се е женил преди да заживее на семейни начала с Р. П.. Грижил се за Р., възпитавал я като свое дете, винаги се стараел нищо да не й липсва. Починалият, който работил като професионален шофьор, осигурявал материално Р. и Р.. Отношенията между починалия и Р. били като между баща и дъщеря. Р. била много привързана към П.Р., наричала го татко. Твърди се, че ищците понесли много тежко смъртта на най-близкия им човек. Постоянно плачат, затворили са се в себе си и са се изолирали от околните. Потиснати са, загубили са опората си в живота. Докато са живи няма да преодолеят мъката и страданията от сполетялата ги трагедия.

Ищците предявили претенция за доброволно изплащане на обезщетение пред З.Л.И. АД с молба от 02.02.2022г. Ответникът отказа да удовлетвори претенцията им. Ищците не са обезщетявани за причинените им неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Р..

Посочено е, че считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.02.2022г. ответникът дължи законна лихва на ищците на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ.

Молят, да се осъди ответника да заплати сумите, както следва:

• 200 000.00 лева /двеста хиляди лева/ на Р. А. П., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Р. вследствие на процесното ПТП, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.02.2022г. до окончателното плащане;

• 200 000.00 лева /двеста хиляди лева/ на Р. П. П., като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.Г.Р. вследствие на процесното ПТП, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 02.02.2022г. до окончателното плащане,

2 както и всички направени от ищците разноски по делото;

Посочено е клиентската банкова сметка за превеждане на присъдените суми.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът е взел становище, че за нередовност на исковата молба, като счита предявените искове по същество за неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовите претенции (главни и акцесорни искове), както по тяхното основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Излага следните съображения:

Счита, че исковата молба е нередовна - не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, поради което моли, съдът да остави производството по делото без движение, по следните съображения:

Заявява, че в исковата молба не са изложени точно, ясно и изчерпателно всички релевантни за възникването на правото на обезщетение факти. Липсва описание на процесното ПТП, в резултат на което ищците твърдят, че са им причинени неимуществени вреди. Намира, че ищците не са посочили механизма на настъпване на ПТП, липсват подробности за скоростта на движение на процесните МПС, всеки от участващите в ПТП автомобили в каква посока и къде се е движил, какво е било поведението на всеки един от водачите на МПС, както и дали последните са били оборудвани с обезопасителни колани и дали са били поставени от водачите и конкретно от самия пострадал и т.н. Счита, че липсва посочване и на други относими факти, като например какви травми е получил пострадалият при описаното в исковата молба ПТП.

Твърди, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК - да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основа искът, като излага доводи и посочва съдебна практика.

Заявява, че в исковата молба не са диференцирани болките и страданията, които всеки един от ищците е преживял поотделно, поради което твърди, че двата субективно съединени иска са неоснователни. Отново в нарушение изискването на чл.127, ал.1, т.4 ГПК в исковата молба липсва 3 каквото и да било посочване на факти и обстоятелства досежно житейските връзки и взаимоотношенията на всеки един от двамата ищци със своя близък П.Р.. Намира, че формалното посочване на общоизвестни факти, които не се нуждаят от доказване съвсем не е достатъчно да позволи на ответното дружество да формира разбиране и съответно да вземе позиция, по какви причини и въз основа на какви факти и доказателства са мотивирани отделните претенции в посочените в молбата размери.

Твърди, че обстоятелствената част на исковата молба е непълна, тъй като липсват конкретни и ясни твърдения относно правно - релевантните факти, на които ищците основават правото си. Заявява, че този порок в исковата молба препятства възможността на ответното дружество да формира в пълнота представа за търсената от ищците защита.

Счита, че исковата молба е нередовна, поради което моли, съдът да я остави без движение за отстраняване на посочените недостатъци.

Не оспорва обстоятелството, че за управляваното от водача М.М.М. автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № ***, към датата на ПТП 05.01.2022г. е била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при застрахователно дружество З.Л.И. АД, по застрахователна полица № BG/22/121000276789, с начална дата на покритие 24.01.2021г. и крайна дата на покритие 23.01.2022г.

Оспорва изцяло ищцовите претенции, както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:

Твърди, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело и не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение. Твърди, че ищците по настоящото дело - Р. А.

П. и Р. П. П., не са изпълнили визираните в чл.498, ал.2 от КЗ свои задължения - да представят на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач документите, с които разполагат и които са свързани със застрахователното събитие и причинените вреди. Сочи се, че по подадено от ищците заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана застрахователна преписка - щета 4

№ 0000 - 1000 - 01 - 22 - 7094 от 14.02.2022г. С предявената извънсъдебно претенция ищците са представили единствено Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/05.01.2022год. и Нотариално заверена декларация от Р.Т.Р.. Заявява се, че на застрахователното дружество не е представен нито един документ, установяващ виновността на някой от водачите на участващите в ПТП автомобили. Посочено е, че тъй като в конкретния случай, липсват безспорни доказателства, документално удостоверяващи вината на водач, управлявал участващо в ПТП от 05.01.2022год. МПС и застраховано в З.Л.И. АД, е попречило на застрахователя окончателно да се произнесе по щетата.

Счита, че предявените искове са неоснователни, тъй като отговорността на З.Л.И. АД като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е функционално обусловена от отговорността на водача, чийто риск носи. Твърди се, че в процесния случай няма данни водачът на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М. да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищците. В тази връзка, ответникът оспорва изключителната вина на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М..

Посочва, че с предявената искова молба, по повод на която е образувано настоящото производство, отново не са представени доказателства, установяващи виновността на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с per. № *** и въобще на водач на МПС, застраховано в З.Л.И. АД.

Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно произшествие от 05.01.2022год. (доколкото такъв въобще е описан в исковата молба), като оспорва и твърдението транспортния инцидент да се е осъществил изключително по причина от действията на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М.. Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М. за настъпването на твърдените в производството вреди.

Оспорва твърденията в исковата молба за осъществен от М.М.М. - като водач на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - граждански деликт спрямо ищците.

Оспорва и твърдения в исковата молба механизъм на пътнотранспортно 5 произшествие. Твърди, че от представените с исковата молба документи не се доказва по безспорен и категоричен причинната връзка между релевираното престъпно деяние и настъпилите вреди. Намира, че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Твърди, че за ищците не са настъпили вреди от смъртта на П.Г.Р., които да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че нямат качеството на увредени лица по смисъла на КЗ.

Заявява, че оспорва и твърдяната причинно - следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорваме и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковите претенции.

Твърди и че е налице изключителен принос на пострадалия, който прекъсва причинно - следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието. Твърди, че причина за настъпване на телесните повреди при ПТП довели до смъртта на пострадалия водач е обстоятелството, че същият е пътувал без поставен предпазен колан.

Счита, че е налице безспорно самоувреждане на лицето. Заявява, че в настоящия случай е налице и изключителен принос на пострадалия, който изключва вината и прекъсва причинно - следствената връзка между поведението на застрахования водач и настъпване на събитието.

Оспорва твърдението за изключителна вина на водача на автобус марка „Сетра”, модел „СМ5 ХД” с peг. № *** - М.М.М. за настъпването на твърдените в производството вреди, като навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия П.Г.Р., изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, в нарушение на чл. 137а ЗДвП задължение, с което поведение сам се е поставил в риск.