Определение № 1159 от 30.04.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1159 гр. Бургас, 30.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100500411 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД срещу Разпореждане №1464/06.02.2024г. по ч.гр.д. №679/2024г., с което съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК на жалбоподателя за сумата от 1 972,61лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2023г. – 05.12.2026г., както и за разноски за разликата над уважения размер от 1 492,33лв. до претендирания размер от 1 692,20лв.

Жалбоподателят намира за неправилна застъпената от заповедния съд теза, че при предсрочна изискуемост на договор за кредит не се дължи възнаградителна лихва за остатъка от срока на договора след датата на настъпване на предсрочната изискуемост като излага аргументи в тази насока.

Счита също и че след като районният съд е констатирал, че възнаградителната лихва се претендира за период след посочената дата на предсрочната изискуемост е следвало да даде указания за отстраняване на тази нередовност и като не го е направил е допуснал съществено процесуално нарушение.

Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаването на заповед за изпълнение за претендираните със заявлението възнаградителна лихва и допълнителни разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

1

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството пред Районен съд Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от заявителя „Юробанк България“ АД срещу длъжника Г. С. К. от гр.*** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за суми, дължими по договор за кредит №Plus-17294456 от 10.09.2019г. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че с договора страните уговорили на кредитополучателя да бъде отпуснат заем в размер на 20 000лв. за срок от 84 месеца при равни месечни вноски, всяка в размер на 305,06лв. Длъжникът преустановил плащанията по кредита на 05.03.2023г., с оглед на което предвид просрочването на повече от две вноски вземането станало изискуемо с целия си размер и на 11.05.2023г. на длъжника била изпратена покана, с която кредитът бил обявен на длъжника за предсрочно изискуем. Поискано е присъждане на главница – 13 512,92лв., възнаградителна лихва – 1 972,61лв. за периода от 05.03.2023г. до 05.12.2026г., мораторна лихва – 1 215,06лв. за периода от 05.04.2023г. до 19.12.2023г. и законна лихва за забава, считано от подаване на заявлението. Претендирани са и съдебни разноски – държавна такса 334,01лв, както и адвокатско възнаграждение в размер на 1 358,19лв.

Към заявлението са представени доказателства, включително договора за кредит, ведно с приложенията, анекс за отсрочване на погасителни вноски от 27.04.2020г. и покана –уведомление от 11.05.2023г.

Съдът е издал Заповед за изпълнение №435/06.02.2024г. по чл. 410 от ГПК изцяло за претендиранита главница, мораторна и законна лихва, както и за сумата от 1492,33лв. направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената част от заявлението.

С Разпореждане №1464/06.02.2024г. съдът е отхвърлил заявлението в частта относно вземането за 1972,61лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2023г. до 05.12.2026г., както и за разноски за разликата над уважения размер от 1492,33лв. до 1692,20лв. като е приел, че искането в тази му част е в противоречие със закона и с т. 2 от ТР №3/27.03.2019г. по т.д. №3/2017г., тъй при предсрочна изискуемост на договор за заем/кредит не се дължи възнаградителна лихва за остатъка от срока на договора след датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

След образуване на настоящото частно въззивно производство с Разпореждане №1008/21.03.2024г. въззивният съд е оставил без движение подаденото пред районния съд заявление в частта му, касаеща претендираното вземане от 1972,61лв. като е указал на жалбоподателя да посочи размера на дължимата според него възнаградителна лихва за периода от преустановяване на плащането до твърдяната от него дата на настъпване на предсрочната изискуемост на вземането. С молба вх. №6561/08.04.2024г. заявителят е посочил, че размерът на възнаградителната лихва за този период /от 2

05.02.2023 до 11.05.2023г./ е в размер на 136лв.

При горните факти, настоящата въззивна инстанция намира, че обжалваното разпореждане е частично неправилно:

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговоря на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, като препращането не се отнася до ал. 2 на чл.

127, предвиждащ задължение за заявителя да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му. Заповедното производство по реда на чл. 410 ГПК е формално и като такова не следва да се сочат и доказват твърденията на заявителя, а е достатъчно ясно да бъдат индивидуализирани дължимите вноски и да е в съответствие с разпоредбата на чл. 410 от ГПК. В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение по чл. 411, ал. 2 от ГПК да следи дали искането на заявителя не противоречи на закона и на добрите нрави, включително и дали не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице вероятност за това. Преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението, респ. дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител – до информацията, съдържаща се в потребителския договор и приложимите общи условия.

В случая заповедният съд правилно е констатирал противоречие на искането за издаване на договорната лихва за периода от датата на преустановяване на плащането до крайния срок на договора със закона и поспециално с постановеното по приложението му Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по т.д. №3/2017г. В мотивите на т.2 от същото е прието, че упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск, преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Заявителят твърди, че кредитополучателят е преустановил плащанията си на месечните вноски по кредита на 05.03.2023г., а предсрочната изискуемост е обявена на 11.05.2023г.

В този смисъл възнаградителна лихва за периода след 11.05.2023г. до 05.12.2026г. (падежа на последната дължима по договора вноска) не следва да бъде присъждана. Неправилно обаче и в противоречие с възприетото в тълкувателното решение заповедният съд е отказал да присъди договорната лихва за периода преди предсрочната изискуемост – от 05.03.2023г. до 11.05.2023г., размерът на който е уточнен пред въззивната инстанция с молба с вх. №6561/08.04.2024г. Поради това, в полза на заявителя следва да се присъди посочената за този период възнаградителна лихва в размер на 136лв. Над този размер, до претендирания размер от 1972,61лв. за договорна лихва, разпореждането на районния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

Горният извод налага в полза на заявителя да бъдат присъдени 3 допълнително разноски, съобразно уважената част от заявлението, а именно още 3,35лв. за държавна такса и 27,17лв. за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1464/06.02.2024г. по ч.гр.д. №679/2024г. по описа на БРС в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД срещу Г. С. Г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 136лв. – възнаградителна лихва за периода от 05.03.2023г. до 11.05.2023г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с адрес: гр. София, р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против длъжника Г. С.

Г., ЕГН ********** с адреси: гр.*** ж.к. *** бл.** вх.* ет.* ап.*, гр.*** ж.к.

*** бл.*** вх.* ет.* ап.*, гр.*** ул.*** № * за следните суми: - 136 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода от 05.03.2023г. до 11.05.2023г., както и още 30,52лв. – съдебно – деловодни разноски, от които 3,35лв. за държавна такса и 27,17лв. за адвокатско възнаграждение.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в частта, с която заявлението е отхвърлено за сумата за сумата 1836,61 лв. - възнаградителна лихва.

Връща делото на Районен съд Бургас за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4