Определение № 21086 от 08.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21086 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20261110103414 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. А. И. срещу „.............” АД, с която са предявени главен с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 22 ЗПК, с който се иска да бъде прогласен за недействителен Договор за паричен заем Standard_30 plus № 5999908 от 22.01.2024 г., сключен между М. А. И. и „.............” АД, вземанията по който са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с договор за цесия от 01.12.2016 г. и приложение № 1 от 02.09.2025 г. към него.

Ищецът твърди, че на 22.01.2024 г. между него и „.............” АД е сключен Договор за паричен заем Standard_30 plus № 5999908, вземанията по който впоследствие са прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД.

Посочва, че размерът на главницата по заема е 1 600 лв., а срокът на договора - 9 месеца, сумата следвало да бъде върната на 9 вноски (в периода от 21.02.2024 г. до 18.10.2024 г.), при ГЛП в размер на 40,32 %, при посочен ГПР в размер на 49,50 %, и общ размер на всички плащания 2778,83 лв. Сочи, че съгласно чл. 1, ал. 2-4 от договора се е съгласила да избере услугата експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем на стойност 898.29 лв. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора следвало да осигури някое от изчерпателно изброените в договора обезпечения – поръчител или банкова гаранция, а в случай, че не осигуряла някое от тях - да заплати неустойка в размер на 598.86 лв., при което общото задължение по кредита възлизало в размер на 3377.79 лв. Твърди, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него ГПР е неправилен - в него не са включени таксата за експресно разглеждане и неустойката за непредоставяне на обезпечение, които са общи разходи по кредита и и следва да се включват в ГПР, а освен това представляват скрито възнаграждение за кредитора, като предоставянето на обезпечение е и задължително условие за отпускане на кредита. В допълнение на това в договора не е упоменато кои разходи са включени в посочения размер ГПР, което поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването му по кредита. Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият между страните представляваща „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане за възнаграждение по услугата експресно разглеждане като неравноправна, доколкото противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК (тъй като представлява услуги, свързана с усвояването и управлението на кредита) и представлява скрита възнаградителна лихва, уговорена в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Оспорва клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение като нищожна, доколкото предвижда трудно изпълними изисквания за предоставяне на обезпечение и на практика води до скрито оскъпяване на кредита и сигурна печалба за кредитора, с което накърнява 1 добрите нрави, а освен това противоречи на чл. 16 ЗПК. На следващо място оспорва уговорената възнаградителна лихва като накърняваща добрите нрави, тъй като надхвърля три пъти размера на законната лихва. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът „.............“ АД оспорва исковете срещу него като недопустими, тъй като вземанията по договора са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, поради което ищецът няма интерес от исковете срещу „.............“ АД. Счита, че начинът и размерът на ГПР са коректно посочени в договора, поради което същият не е нищожен. Оспорва таксата за експресно разглеждане да е такса по управлението и усвояването на кредита, доколкото същата е дължима преди сключването на договора и услугата е по желание на заемателя. Счита, че клаузата, с която е уговорена неустойка при непредоставяне на обезпечение не е неравноправна, тъй като е форма на обезщетение на вреди при неизпълнение на задълженията на заемателя. Сочи, че неустойката не е дължима в момента на сключване на кредита, представлява обезпечение на неизпълнение на задължение по договора, поради което не следва да бъде включвана в ГПР.

Оспорва клаузата за възнаградителна лихва да противоречи на добрите нрави с доводи, че ГПР не надхвърля допустимия по закон размер. Оспорва договорът да съдържа неравноправни клаузи, като сочи, че ищцата се е запознала с неговото съдържание, имала е възможност да се откаже от него, а освен това уговорките са индивидуално уговорени между страните. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Прави искане по чл. 219 ГПК за привличане на трето лице помагач – „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Възражението на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно. В нея ясно са посочени твърдяните от ищеца пороци на договора за кредит и на отделни негови клаузи, като формулираният петитум корелира на изложените обстоятелства. Възраженията във връзка с недопустимостта на исковата молба съдът също намира за неоснователни. В случай, че съдът не констатира неравноправни клаузи разноските биха били възложени върху страната неоснователно предизвикала правния спор, което няма как да навреди на търговеца. Воденето на множество дела от ищеца може да се обясни със сключването на множество договори за кредит и правния интерес от прогласяването на всеки отделен договор за нищожен. Отговорността за разноски е изградена върху идеята за санкциониране за неоснователното предизвикване на делото. В подобни случаи те следва да бъдат възложени в тежест на страната, която със своето процесуално поведение е обусловила необходимостта другата страна да поеме разноски. Единственото основателно възражение касае противоречието между обстоятелствената част и петитума, доколкото в обстоятелствената част ищецът твърди наличие на нищожност на отделни клаузи от договора, но не е формулирал изричен петитум, за което следва да му бъдат дадени указания.

Съдът намира, че следва да приеме представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор.

Искането на ответника за задължаване на ищеца да представи получения Стандартен европейски формуляр подлежи на отхвърляне, защото ответникът би следвало да разполага с подписан екземпляр от същия, респ. би могъл да го представи като писмено доказателство, щом счита, че документът е от значение за настоящото дело, поради което и именно последният следва да бъде задължен да го направи. Искането на ответника за извършване на служебна справка в деловодната система на СРС за заведени от ищеца срещу него и срещу други кредитни институции дела и за това дали по тях се претендира заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на адв. Б. Й. е неоснователно. Така е, защото липсва пречка ответникът да представи информация за тези от делата, които са заведени срещу него и материали по които счита, че са от значение във връзка с евентуалната претенция на адвоката на ищеца по чл. 38, ал. 2 ЗАдв, а информация за дела срещу други кредитни институции не е необходима.

2

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е неоснователно, защото първата поставена задача цели установяването на безспорни по делото факти, а отговорите на другите задачи не са необходими за правилното решаване на делото.

Ответникът е направил искане за привличане на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД като трето лице помагач по делото във връзка със сключения рамков договор за цесия. Съдът намира така отправеното искане за основателно и като такова същото следва да бъде уважено. Искането е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, а с оглед изложените от ищеца твърдения, то следва да се приеме, че това лице има и правен интерес да помага на ищцовата страна за установяване основателността на исковите претенции - арг. чл. 218, ал. 1 ГПК.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/, а на евентуалния иск е чл. 26, ал.1, предл. 3 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца по предявените искове е да докаже сключването н а Договор за паричен заем Standard_30 plus № 5999908 от 22.01.2024 г., с посоченото в исковата молба съдържание, включително и клаузата, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора и наличието на клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, както и че същият е нищожен на сочените основания.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е действителен, както и че клаузите на същия са индивидуално уговорени, като УКАЗВА на ответника, че за посоченото обстоятелство не сочи доказателства.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между ищецът и .............” ООД е сключен договор за Договор за паричен заем Standard_30 № 5999908/22.01.2024 г., както и че при формиране на ГПР не е включена предвидената в договора неустойка.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.

Останалите доказателствени искания на ответника следва да се оставят без уважение, като неотносими към предмета на спора, като при постановяване на крайния си съдебен акт и присъждането на разноски съдът ще съобрази изложеното от ответника, като в случай, че твърди, че не са налице предпоставките на чл. 38 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ, му дава ВЪЗМОЖНОСТ да ангажира съответни доказателства.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 16.07.2026 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна да отстрани несъответствията между обстоятелствената част и петитума, като изрично посочи дали предявява евентуални искове за прогласяване нищожността на сочените клаузи от процесния договор, като при положителен отговор – да формулира ясен петитум, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок, съдът ще приеме, че не са предявени подобни евентуални искове.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Агенция за контрол на 3 просрочени задължения“ АД, с ЕИК: 207172780, като трето лице-помагач на страната на ответника.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника да представи стандартен европейски формуляр към процесния договор за кредит, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като му УКАЗВА, че при неизпълнение на това задължение могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ответника, като в случай, че твърди, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв. за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ответната страна, дава възможност на ответника да ангажира съответни доказателства в срок до откритото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза и за представяне на извлечение от сметките по процесния договор.

ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че между ищецът и .............” ООД е сключен договор за Договор за паричен заем Standard_30 № 5999908/22.01.2024 г., както и че при формиране на ГПР не е включена предвидената в договора неустойка.