Решение № 16 от 25.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.

ГРИГОРОВ

Диана Василева при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Янк. Л. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ. ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20234000600306 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения С. Н. Х., чрез упълномощен защитник - адвокат С. С.-АК-Русе за възобновяване на производството по НОХД№2539/2021г. на Русенският районен съд и възобновяване на производството по НОХД №2539/2021г. по описа на Районен съд.-Русе и признаване С. Н. Х. за невинен в извършването на престъпление по чл. 343б ал.3 от НК.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че искането не следва да бъде уважавано, тъй като законът не е регламентирал някакъв изричен ред, по който да бъдат постановявани съответните доказателства, т.е. те могат да бъдат събирани по всякакъв начин стига да бъде достигнато до един несъмнен извод за осъществяване на съответния престъпен състав. Употребата на наркотични вещества е установена по начин, по който без противоречиво съдилищата са достигнали до извод за това че в тялото на осъденото лице има остатъци от такива вещества. Тяхната концентрация не е била такава, че да формира 1 изводи за маловажност или малозначителност на случая или така както е направено в молбата като алтернативен извод. Освен това самият закон не регламентира точно преди колко часа или определя времеви период от време преди управлението на МПС следва да бъдат употребени като краен срок наркотичните вещества, т.е. след като в тялото на лицето и на водача на МПС има остатъци от такива, то не трябва да шофира. В този смисъл и тъй като законът е бил приложен правилно не следва да се уважава искането.

Осъденото лице се явява в съдебно заседание за изразяване на становище и поддържа казаното от неговия моя защитник. Моли да бъде оправдан.

Процесуалния представител на осъдения адв. С., излага съображения, че при изследването на кръвта на осъдения не са били установени никакви наркотични вещества. Това означава, че към момента на полицейската проверка той е бил клинично здрав и не е имало пречки да управлява МПС, още повече че е бил правоспособен. Обществената опасност на престъплението по чл.343б ал.3 от НК е налице само тогава когато водачът е под влияние на наркотичното вещество. Същото е и при употребата на алкохол от водача. Само в тези случаи водачите са опасни, както за себе си, така и за другите участници в движението. Липсата на наркотични вещества в кръвта на осъденото лице означава, че деянието му не е обществено опасно.

Дори да се вземат предвид резултатите от теста в този случай следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от НК, защото обществената опасност на такива деяния е явно незначителна. Иска се възобновяване на наказателното производство и да се постанови съдебен акт, с който да бъде признат подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на посочените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 от НПК. Искането 2 е направено в установения от закона шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване е основателно, като съображенията за това са следните:

С Присъда №15/10.02.22г. п о НОХД №2539/21г. РРС е постановил:

Признава подсъдимия С. Н. Х. за виновен в това, че на 31.03.2021 г. в гр.

Сливо поле, обл. Русе, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди"А3 с peг. №СС 75****, след употреба на наркотични вещества — метамфатамин, амфетамин и канабис 25/ТХС 25/, поради което и на основание чл.343б, ал.3 от НК и чл.54 от НК го осъжда на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 700лева. На основание чл.66 НК отлага изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г от НК постановява лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59 ал.3 НК приспада времето, през което за същото деяние подсъдимият бил лишен по административен ред от възможността на управлява МПС. Признава го за невинен в това, горното деяние да е установено по надлежния ред – по реда на Наредба №1/19.07.2017г. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.304 от НПК, го оправдава по така повдигнатото и предявено обвинение.

С решение №108/29.05.23г. по ВНОХД №780/22г. РОС, по жалба на подсъдимия, е постановил: Потвърждава Присъда №15/10.02.2022г. постановена по НОХД № 2539/2021г. по описа на Районен съд – Русе.

За да постанови съображения: присъдата си

РРС е изложил следните

РРС е приел за установена следната фактическа обстановка: На 31.03.2021г. подс.С. Х. привел в движение лекия си автомобил „Ауди А3“, с рег.№СС 75****. Управлявал по улиците в гр.Сливо поле, обл. Русе, след като употребил наркотично вещество – метамфетамин, амфетамин и марихуана (канабис). По същото време св.Г. Т. Г. и негови колеги, полицейски служител в РУ гр.Сливо поле, осъществявали контрол по спазване ЗДвП Екипът бил позициониран на кръстовището на бул.“България“ и бул.“Съединение“. Св.Г.Г. спрял за полицейска проверка автомобил „Ауди А3“, с ДК№ СС 75****, управляван от подс.С. Х.. В хода на проверката на последния била извършена проба за алкохол, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен №ARDN-0011, която дала отрицателен резултат.

Била извършена проверка и за употреба на наркотични вещества, с техническо средство „Drug Drug Check 3000 STK 6“, с № REF 8227961 LOT ARNK 0961“, което отчело положителен резултат за употреба на канабис–2 (THC 25) – марихуана и МЕТ//метамфетамин/. С оглед резултата св.Г. Г. съставил на подс.С. Х. АУАН, серия GА, с бланков №356507/31.03.2021г. за 3 нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът подписал без възражения. Заедно с акта на подс.Х. били иззети: СУМПС №283289837 и контролен талон № 60008441, свидетелството за регистрация на МПС, част II №009303225 и 2 бр. регистрационни табели с №СС 75****, издадени за лек автомобил „Ауди А3“.

Св.Г. Г. издал на подс.Х. и талон за изследване №073906, след което полицейските служители го задържали и съпроводили до УМБАЛ 1 „Канев“АД, гр.Русе. Там подс.Х. дал кръв и урина за химико-токсикологично изследване. Било образувано досъдебно производство, в хода на което била изготвена химическа експертиза. Заключението на експертизата сочи, че в пробата от урина било установено наличие на метамфетамин, амфетамин в количества под 1000 ng/ml метаболит на тетрахидроканабинола – 11тетрахидроканабинол в количество над 50 ng/ml, докато в кръвната проба „….не било доказано наличие на тетрахидроканабинол и метамфетамин, както и други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества…” Горната фактическа обстановка РРС е постановил при следния анализ на доказателствения материал:

Съдът се е позовал на показанията на св.Г., че на подс.Х. била извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, което отчело положителен резултат за употреба на канабис, марихуана и метамфетамин. РРС се е позовал също и на положителен резултат на пробата на урина, съгласно заключението на експертизата. РРС посочва, че единствено в кръвната проба „….не било доказано наличие на тетрахидроканабинол и метамфетамин, както и други упойващи лекарствени средства и наркотични вещества…”. При така посочените доказателства РРС посочва, че е константна съдебната практика на ВКС, че установяването употребата на наркотично вещество става чрез всички допустими и годни доказателства и доказателствени средства, събрани по реда на НПК, а не по административен - по реда на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Още РРС посочва, че не следва да се дава приоритет на изискванията на Наредба №1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, след като и нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не поставя изискване, употребата на наркотично вещество да е установена по "надлежен ред", т.е. единствено по посочената Наредба, за разлика от чл.343б ал.1 от НК. В подкрепа на това виждане РРС посочва Решение №116 от 08.08.2016 г. по нд № 34/2016 г. на ВКС, Решение № 81 от 15.05.2018 г. по н. д.№ 237/2018 г. на ВКС, Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК; Решение № 160 от 4.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 583/2020 г., I н. о., НК. В този смисъл РРС намира за безспорно доказано, че подс. Х., осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.

За да постанови решение №108/29.05.23г. п о ВНОХД №780/22г. на РОС, по жалба на подсъдимия, е изложил освен другите и следните 4 решаващи съображения:

Районният съд базирал преценката, че установеността на употребата на наркотични вещества в случая (не при само възможния за това ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. ) чрез допустими и годни доказателствени средства – чрез техническо средство, както и посредством експертиза, също даваща положителен отговор за употреба (наличие на такива вещества в организма на подсъдимия по време на управлението на МПС на процесните дата и място) на визираните по обвинението, наркотични вещества, позовавайки се на практика на ВКС на РБ, съгласно което и в аспекта на елементите на самия състав на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, самият законодател е възприел възможността за доказване на съставомерната употреба на наркотични вещества (последвана от установено управление на МПС), чрез доказателствени източници и извън предвидените в посочената Наредба, ангажирани от обвинението по реда на НПК. Поради това, въззивната инстанция, идентично на първата, приема за неоснователно твърдението по жалбата за несъставомерност, следваща от неспазване на предвиден ред за установяване употребата на наркотични вещества.

При основните съображения в горните съдебни актове, отговорът на ВТАС на оплакванията в искането за възобновяване е следния:

До известна степан обосновано в искането се посочва, че посочените от съда решения на ВКС са неотносими към настоящия случай, защото по тези наказателни дела няма случай на отрицателна кръвна проба. ВТАС приема, че посочените решения са относими до колкото сочат, че доказването на наличието на алкохол в кръвта става с всички допустими по НПК доказателствени средства и способи за доказване.

Обосновано в искането за възобновяване е посочено, че инстанциите не са обяснили защо отхвърля отрицателната кръвна проба, а дава вяра на резултата от теста. И това при положение, че нито една от страните не е оспорила заключението на химико-токсикологичната експертиза.

Действително Решение № 116 от 08.08.2016 г. по н.д № 34/2016 г. на трето наказателно отделение на ВКС, Решение № 81 от 15.05.2018 г. по н. д.

№ 237/2018 г. на ВКС, Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 540/2019 г., II н. о., НК; Решение № 160 от 4.12.2020 г. на ВКС по н. д. № 583/2020 г., I н. о., НК посочват, че доказването на наличието на алкохол в кръвта става с всички допустими по НПК доказателствени средства и способи за доказване и не може да се приеме, че доказването става само въз основа на Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.