Решение № 260019 от 03.02.2021, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 686/2020
- Вид
- Решение № 260019
- Подписан
- 03.02.2021
- В сила
- 03.03.2021
- Състав
- ВЛАДИМИР СТОЯНОВ ИВАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………… гр. Карлово, 03.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 686 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:
Прозводството е по иск с правно основание чл.127, ал.2 от ЗЗД предявен от Р.А.Б., ЕГН: ********** ***, чрез адв. С.П. - К. против Л.Р.К., ЕГН: ********** ***.
Ищецът твърди, че с нот. акт № 161/18.03.2016 г. том I, peг. № 1839, дело № 160/2016 г. на н. Т. Р. - с peг. № 517 на Нотариалната камара, с район на действие - PC . с ответницата закупили недвижим имот – САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** по КККР на гр. К., община К., област П., с адрес: гр. К., п. к. *****, ул. „П.“ № *, ет. *, предназначение: жилище, апартамент, посочена в документа площ: 75.86 кв. м, прилежащи части: една избена стая и целия таван и съответните идеални части от общите части на сградата, ведно с ½ ид. част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, целият с площ от 442 кв. м, за сумата от 58 000 лв., осигурена чрез отпуснат на двамата от „У. Б.“ АД кредит и вписване на законна ипотека върху имота в полза на банката.
Твърди, че по силата на Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 268/0010/40234160/17.03.2016 г., сключен с „У.
Б.“ АД, на него и ответницата, в качеството им на кредитополучатели, бил предоставен ипотечния кредит в размер на 58 000 лв. за закупуване на гореописания недвижим имот, посочен в т. 8 от договора за кредит, със срок за погасяване от 17.03.2016 г. до 17.03.2041 г., с начин на погасяване – на месечни вноски, посочени в погасителен план - приложение към договора за кредит, с падеж на плащане на всяка анюитетна вноска – 14-то число на календарния месец. Сумата по кредита била преведена по посочените в нотариалния акт за покупко-продажба на имота банкови сметки на продавачите.
Въпреки, че двамата с ответницата били съдлъжници към банката, заплащането на погасителните вноски се извършвало по реда на директен дебит, като банката - кредитор събирала изискуемите си вземания за главница, лихви и застрахователни премии от собствената на ищеца банкова сметка, *** „У. Б.“ АД, IBAN: ***, в която постъпвало трудовото му възнаграждение, което получавал от работодателя си „Д.Б. Ш.Р. Б.“ ЕООД - гр. П., както и други негови лични парични средства.
В периода от сключването на договора за ипотечен кредит до месец март 2020 г., ищецът твърди, че заплатил на банката сумата от 17341 лв. Съгласно чл.
127, ал. 1 от ЗЗД, половината от същата в размер на 8670.50 лв., представлявала задължението на ответницата като кредитополучател и солидарен съдлъжник. Същата му предоставила за погасяване на задължението към банката сумата от 1400 лв., като остатъкът, който дължала за погасяване на нейната част от дълга, което ищецът извършил със свои лични средства, бил в размер на 7270.50 лв.
На 16.03.2020 г. ищецът и ответницата продали закупения с ипотечния кредит недвижим имот, описан по-горе, която продажба била извършена с нот. акт № 78, том I, peг. № 935, дело № 73/2020 г. на н. С. Р. - с peг. № 099 на НК, с район на действие – PC К., за сумата от 58 000 лв., от която 53 000 лв. била изплатена по банкова сметка ***, както следва: на 05.03.2020 г. – сумата от 52 875.72 лв., предназначена за погасяване на банковия кредит, обезпечен с учредена законова ипотека, вписана с вх. № 829/18.03.2016 г„ том I, акт №4 в СВ-гр. К., върху имота, предмет на сделката, която ипотека, след извършеното плащане на целия остатък от кредита, била заличена по силата на молба-съгласие за заличаване на ипотека, вписана под вх. № 648, дв. вх. № 648, акт № 60, том 1/10.03.2020 г. на СВ - гр. К., а на 16.03.2020 г. била заплатена останалата част от сумата, равняваща се на 124.28 лв. От общата продажна цена, на ответницата била изплатена сума в размер на 5000 лв.
От приложената към исковата молба информация за движението по банковата сметка на ищеца в „У. Б.“ АД било видно, че на 06.03.2020 г. за погасяването на ипотечния кредит била изтеглена сума в размер на 52 738.40 лв., както и сума в размер на 144.19 лв. – за погасяване на лихва върху редовна главница.
Въпреки отправените към ответницата покани да му заплати припадащата ѝ се част /половината/ от задължението към банката за погасяване на ипотечния кредит, която част ищецът изплатил със свои лични средства, до момента това не било направено. Ответницата оспорвала претенцията му, поради което за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 7270.50 лв. представляваща припадащата ѝ‚ се част – половината от задължението за погасяване на ипотечен кредит по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 268/0010/40234160/17.03.2016 г., сключен между Р.А.Б. и Л.Р.К., от една страна, в качеството на кредитополучатели и съдлъжници, и „У. Б.“ АД, от друга страна, в качеството на кредитор, която част ищецът изплатил със свои лични средства, удържани от банковата му сметка, открита в „У. Б.“ АД, IBAN: ***, ведно със законната лихва върху сумата от 7270.50 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 24.06.2020 г., до окончателното плащане. Претендира разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответницата, представлявана от адв. Е.П. оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Не оспорва следните обстоятелства: че с нот. акт № 161 от 18.03.2016 г., том I, рег. № 1839, дело № 160/2016 г. на н. Т. Р., с рег. № 517 на НК, Акт № 191, том 3, дело № 585/2016 г. на СлВп при КРС, с ищеца по делото закупили имотите, подробно описани в исковата молба; че въпросните имоти закупили с ищеца със средствата, получени по силата на сключения между тях двамата в качеството на солидарни кредитополучатели и „У. Б.“ Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическа лица № 268/0010/4023160/17.03.2016 г. в размер на 58 000 лв.; не оспорва описаните в исковата молба параметри по Договора за кредит, представения погасителен план, както и начина на заплащане на погасителните вноски – от личната сметка на ищеца; не оспорва, че от датата на сключване на Договора за банков ипотечен кредит до месец март 2020 г. е била погасена сумата от 17 341 лв.; че за погасяване на описания Договор за банков кредит ответницата предоставила на ищеца сумата от 1400 лв.; че с нот. акт № 78 от 16.03.2020 г., том I, рег. № 935, дело № 73/2020 г. на Н. С. Р. с рег. № 099 на НК, Акт № 77, том 3, дело № 478/2020 г. на СлВп при КРС ответницата и ищецът продали същия апартамент на П. И. М. и С. П. М., както и че при извършване на тази сделка на ответницата ѝ била изплатена сумата от 5000 лв.; че по сметката на ищеца е била преведена сумата от 52 875,72 лв. от страна на купувачите на имота, видно от извлечението от банковата му сметка; че от личната сметка на ищеца на 06.03.2020 г. е била изтеглена сумата от 52 738,40 лв. за погасяване на главницата по кредита, както и сумата от 144,19 лв. за погасяване на лихвата върху редовна главница, представляващи горната сума, изплатена от купувачите.
Ответницата оспорва твърдението на ищеца, че продажната цена на имота е в общ размер на 58 000 лв. От чл. 2 на представения с отговора на исковата молба Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 05.03.2020 г., сключен от една страна между нея и ищеца по настоящото дело, в качеството на продавачи, и от друга страна купувачите П. И. М. и С. П.М., било видно, че реалната продажна цена на имота е в размер на 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева). Купувачите по сделката изплатили реалната продажна цена на имота съгласно клаузите на Раздел II от Договора, а именно: В деня на неговото сключване, 05.03.2020 г., те превели по сметката на ищеца сумата от 52 875,72 лв. за погасяване на задължението по Договора за банков кредит. От тази сума Банката се удовлетворила на 06.03.2020 г., като изтеглила сумата от 52 736,40 лв. за погасяване на главницата по кредита, както и сумата от 144,19 лв. за погасяване на лихвата върху редовна главница. Това било видно от представената от ищеца информация за банковата му сметка.
Остатъкът от продажната цена в общ размер на 27 124.28лв.
(двадесет и седем хиляди сто двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) им бил изплатен от купувачите в деня на сключване на окончателния договор – с нот. акт №78 от 16.03.2020 г., том I, рег. № 935, дело № 73/2020 г. на Н. С. Р. с рег. № 099 на НК, Акт № 77, том 3, дело № 478/2020 г. на СлВп при КРС. На тази дата на ответницата била изплатена сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), а на ищеца в кантората на Н. Р. купувачите изплатили в брой сумата от 22 124.28 лв. (двадесет и две хиляди сто двадесет и четири лева и двадесет и осем стотинки).
При подготовката на сделката ищецът бил този, който настоял и се наложил, сумата от 27 124,28 лв. да бъде разделена помежду им по този начин с мотива, че кредитът бил изплащан със средства от трудовото му възнаграждение и трябвало по този начин да бъде „компенсиран“. Ответницата се съгласила, защото връзката им вече била приключила и не желаела повече да влиза в каквито и да било спорове с него.
Тъй като била служебно ангажирана, оставила на ищеца да предостави на Н. Р. документите, необходими за сделката, както и да уточни с нея и с купувачите параметрите на продажбата, които ще бъдат отразени в нотариалния акт. Когато в деня на сделката прочела проекта на нотариалния акт, ответницата попитала ищеца защо в него не е отразена сумата, която той ще получи в брой, на което той отговорил, че това се прави, за да бъдат „спестени“ такси по прехвърлянето. Сделката била изповядана и след като купувачите изплатили в брой на ищеца сумата от 27 124.72 лв. в кантората на Н. Р., ответницата си тръгнала.
От представената от ищеца информация за неговата банкова сметка, ***.42-ра, било видно, че в деня на сключване на окончателния договор ) 16.03.2020 г., по тази същата сметка на ищеца била внесена в брой сумата от 19 000 лв. (деветнадесет хиляди лева). Това била част от сумата, изплатена му в брой от купувачите по гореописаната сделка в кантората на Н. Р..
От гореизложеното, както и от описаните писмени доказателства, било видно, че на практика при продажбата на имотите ищецът получил в брой от купувачите сума, която надвишавала изплатената от неговата сметка такава за погасяване на вноските по общия им банков ипотечен кредит.
Ответницата твърди, че тя и ищеца живели на семейни начала от месец септември 2012 г. до месец ноември 2018 г. Поради тази причина, когато през 2016 г. с него решили да закупят имотите, описани в исковата молба, решили, че солидарни длъжници по договора за банков кредит следва да бъдат и двамата. Тъй като официално нейните доходи от трудово възнаграждение били по-ниски от тези на ищеца, по изискване на Банката - кредитор при сключване на договора за кредит посочили неговата сметка, от която да бъдат изплащани погасителните вноски. През целия този период от време ответницата поела и плащала разходите за общото им домакинство. Тъй като всеки един от двамата имал собствено дете, през този период от време поотделно плащали само индивидуалните разходи за децата си. Издръжката на общото им домакинство, прехрана, наеми, включително и всички комунални сметки, се поемали изцяло от ответницата. С това „компенсирала плащането на нейната част от погасителните вноски по кредита. Ето защо счита, че наред с всичко гореизложено, претенцията на ищеца тя да му заплати сумата от 7270.50 лв., представляваща половината от внесената сума за погасяване на общия им банков ипотечен кредит след приспадане на предоставената от нея сума от 1400.00 лв., е неморална.
Ответницата твърди, че при завеждане на настоящото дело, ищецът е затаил тази част от фактите по сделката. Неговото поведение я карало да мисли, че всичко това било предварително замислено с цел ищецът да получи допълнителни средства от нея в размер на исковата сума.
Разпечатката съдържа 30 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4b9e02eb-120b-426b-85ac-6cf77ec23153