Решение № 5231 от 19.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5231 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100511669 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20091457 от 20.05.2023 г., постановено по гр.д. № 30418/2020 г. на Софийски районен съд, е изнесен на публична продан допуснатия до делба между Е. А. Т. и Р. А. Б. недвижим имот, а именно: апартамент с идентификатор № *** съгласно схема № 15-581268/04.07.2020 г., издадена по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.

София, район ****, представляващ самостоятелен обект на етаж 1 в сграда с идентификатор № *** с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разпорожена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 58,65 кв.м., заедно с прилежащите към него мазе № 57 с полезна площ 2,66 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата, като сумата, получена от публичната продан да се разпредели между съделителите, както следва: ½ ид.ч. за Е. А. Т. и ½ ид.ч. за Р. А. Б..

С решението Р. А. Б. е осъдена да заплати на Е. А. Т. сумата 2600 лв., представляваща обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползване за периода от 31.07.2020 г. до 31.08.2021 г. на полагащите й се идеални части от делбения имот, ведно със законната лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 149,44 лв. - мораторна лихва за периода от 01.09.2020 г. до 24.09.2021 г.

1

Р. А. Б. е осъдена да заплати на Е. А. Т. разноски общо в размер на 600 лв., от които:

300 лв. разноски за експертиза и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Е. А. Т. е осъдена да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 3154,52 лв., а Р. А. Б. – 3264,49 лв.

Решението е обжалвано от съделителката Р. А. Б. в частта, с която допуснатият до делба е изнесен на публична продан, с искане същото да са отменено тази му част и да се уважи претенцията на жалбоподателката за възлагане на делбения имот на основание чл.

349, ал. 2 от ГПК. В жалбата се излага възражение, че неправилно първоинстанционният съд е игнорирал представената от въззивницата декларация за семейно и имотно състояние, позовавайки се на направено оспорване на тази декларация от процесуалния представител на ищцата. Поддържа се, че такова оспорване не е налице – декларацията била приета в съдебното заседание, в което е представена, и същата не била оспорена от насрещната страна. Така представената декларация, като частен документ, изходящ от страната, който го представя, била съставена „под страх от наказателна отговорност”, т.е. със съзнанието и отговорността за невярно деклариране. С оглед на това жалбоподателката счита, че в тази чу част първоинстанционното решение е необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон.

С жалбата е направено и искане да се отмени постановеното по делото определение № 20056856/09.09.2022 г., с което не е приета за съвместно разглеждане претенцията на жалбоподателката по сметки за направените от нея подобрения в съсобствения имот, и в тази му част делото да се върне за ново разглеждане от първостепенния съд. Сочи се, че това определение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила. Отправено е и искане да се отмени решението и в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

С писмения си отговор въззиваемата страна Е. А. Т. оспорва въззивната жалба.

Излага довод, че след като изрично е оспорила представената от ищцата декларация относно обстоятелството, че тя няма друго жилище, и при липсата на други представени от ищцата доказателства за липсата на друго жилище, правилно районният съд е приел, че не е доказана последната предпоставка по чл. 349, ал. 2 от ГПК. Излага становище за недопустимост на направеното с възивната жалба искане за отмяна на определението, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане претенцията на жалбоподателката за заплащане на направените от нея подобрения в делбения имот, тъй като това определение не е било обжалвано от същата в указания в него срок и същото е влязло в сила.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

С влязло в сила решение по делото е допуснато извършването на съдебна делба между Е. А. Т. и Р. А. Б. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект гр. София, район ****, намиращ се на етаж 1 в сграда с 2 идентификатор № ***, с предназначение: жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелен обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ 58,65 кв.м., заедно с прилежащите към него мазе № 57 с полезна площ 2,66 кв.м., и 1.694% ид. части от общите части на сградата и от дворното място, при квоти по ½ ид. част за всяка от съделителките Е. А. Т. и Р. А. Б..

В първото по делото заседание във фазата по извършването на делбата на 24.09.2021 г. съделителката Р. А. Б. е заявила претенция за възлагане в неин дял на допуснатия до делба имот на основание 349, ал. 2 от ГПК. Във връзка с това е изложила твърдения, че е живяла в имота при откриване на наследството и на двамата родители на страните, и не притежава друго жилище. В същото заседание съделителката Р. Б. е заявила и претенция по сметки за заплащане на сумата 20000 лв. за извършени от подобрения в делбения имот, представляваща припадащата се част на съделителката Е. А. Т. от стойността на тези подобрения. В същото съдебно заседание съделителката Е. Т. е заявила, че откриване на наследството съделителката Р. Б. е живяла в делбения имот, което обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с нарочно определение на съда. С последващо определение на районния съд, постановено в закрито съдебно заседание на 16.10.2021 г., е приета за разглеждане заявената от съделителката Р. Б. претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК за възлагане в неин дял на допуснатия до делба имот, като на същата е дадено указание, че следва да представи доказателства, че не притежава друго жилище. Със същото определение е оставена без движение молбата на съделителката Р. Б., депозирана в съдебното заседание от 24.09.2021 г., в частта й относно претендираната сума за подобрения с конкретни указания за отстраняване на нередовности.

С молба вх. № 25177450/16.12.2021 г. в изпълнение на дадените с горното определение указания съделителката Р. Б. е представила подписана от нея декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, с която е декларирала, че притежава ½ ид.ч. от апартамент в гр. София, ж.к. **** /т.е. процесния делбен имот/. В същата молба е изложила твърдения в отговор на дедените от съда указания във връзка с претенцията й за подобрения.

С разпореждане от 06.04.2022 г. молбата на съделителката Р. Б. с предявения иск за сметки отново е оставена без движение с конкретни указания за отстраняване на нередовности.

С определение № 2056856/09.09.2022 г., постановено в закрито съдебно заседение, първоинстанционният съд, приемайки че указанията, дадени в горното разпореждане, не са изпълнени, е оставил без разглеждане предявената от съделителката Р. Б. претенция за подобрения в делбения имот. Посочено е в определението, че същото подлежи на обжалване в тази му част с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщаването му. Това определение е връчено на Р. Б., чрез пълномощника й адв. Н. С., на 16.09.2022 г. Жалба срещу него не е постъпила в дадения от съда едноседмичен срок, поради което това определение е влязло в сила на 26.09.2022 г.

3

В хода по същество ищцата Е. Т. е направила искане за извършване на делбата чрез изнасяне на делбения имот на публична продан поради липсата на доказателства за предпоставките за възлагане на ответницата.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за недоказана последната предпоставка на чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно, че съделителката Р. А. Б. не притежава друго жилище, въз основа на което е направил извод за неоснователност на заявената от нея възлагателна претенция по чл. 449, ал. 2 от ГПК. С оглед на това и предвид невъзможността делбата да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК и чрез теглене на жребие по чл. 352 от ГПК, съдът е извършил делбата чрез изнасяне на имота на публична продан по чл. 348 от ГПК. За да обоснове този извод, съдът е приел, че доколкото ищцата Е. Т. изрично е възразила срещу декларираното обстоятелство от Р. Б. в представената декларация за имотно състояние, като е завила ясно, че оспорва изявлението на другата страна, че няма друго жилище, то тази декларация, като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгоден за страната факт, сама по себе си не е в състояние да удостовери осъществяването на този факт. С оглед на това и липсата на ангажирани други доказателства в подкрепа на изявлението на ответницата, че не притежава друго жилище, това обстоятелство не следвало да се презумира.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, и като съобрази предмета на обжалване, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делбата е жилищен имот.

Съгласно приетото в първоинстационното производство заключение на съдебнотехническата експертиза на в.л. М. Младенов, процесният имот е неподеляем. Пазарната стойност на имота е 157 726 лв.

Съделителката – ответница Р. Б. е направила искане за възлагане на делбеното дворно място на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.

Предпоставките, при които е допустимо поставянето в дял по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК са: делбеният имот да е жилищен по предназначение; имотът да е реално неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; предявилият тази претенция съделител да е живял в имота към момента на откриване на наследството и същият да не притежава друго жилище.

Допуснатият до делба имот е жилищен. Съсобствеността върху този имот е възникнала между съделителите на основание наследствено правоприемство от техните родители. Безспорно е по делото, че направилата искането за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК съделителка Р. А. Б. е живяла в имота към момента на откриване на наследствата на родителите на страните – това обстоятелство е отделено като безспорно с нарочно определение на съда след направено от съделителката признание в съдебно заседание.

Обстоятелството, че направилият претенцията за възлагане съделител не притежава друго жилище, съставляващо отрицателната предпоставка по чл. 349, ал. 2 от ГПК, подлежи 4 на доказване от този съделител, тъй като представлява изгоден за него факт и е част от фактическия състав на претенцията за възлагане. В практиката на ВКС трайно се приема, че отрицателната предпоставка може да бъде доказана с декларация за семейно и имотно състояние, която като частен документ може да бъде оспорена и декларираните данни опровергани. В случая направилата претенцията за възлагане съделителка Р. Б. е представила такава декларация, в която е декларирала, че единственият притежаван от нея недвижим имот е частта от апартамента, предмет на делбата, т.е. същата няма друго жилище. Липсва обаче заявено от насрещната страна изрично оспорване на декларацията.

Единственото по делото изявление на насрещната страна Е. Т., касаещо отрицателната предпоставка на направеното от другата страна искане по чл. 349, ал. 2 от ГПК, е неправено от пълномощника й адв. Д. в съдебно заседание на 07.02.2023 г. със следното съдържание:

„относно искането на ответника за възлагане на имота, не мога да кажа и не знам дали същата притежава друго жилище, но оспорвам, че няма такова и искането за възлагане”. С това си съдържание така направеното изявление не може да се приеме за оспорване на представената от съделителката Р. Б. декларация за семейно и имотно състояние, тъй като не съдържа изложени насрещни твърдения, които да са от естество да опровергаят декларираното обстоятелство, че Б. не притежава други имоти. Така направеното изявление на пълномощника на съделителката Е. Т. по същество представлява общо оспорване на отрицателната предпоставка на чл. 349, ал. 2 от ГПК като възражение срещу претендирания от ответницата способ за извършване на делбата. Следва да се има предвид, че в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, в което е направено искането на ответницата Р. Б. за възлагане в нейн дял на допуснатия до делба имот на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, пълномощникът на ищцата не е въвел никакви възражения срещу твърдението на ответницата, че не притежава друг жилищен имот. В това съдебно заседание пълномощникът на ищцата е изразил само становище по твърдяното обстоятелство, че ответницата е живяла в делбения имот към момента на откривана на наследството /като е признала това обстоятелство/, както и становище за нередовност на заявената от последната претенция по сметки за заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот. Оспорване на отрицателната предпоставка за възлагане на делбения имот по чл. 349, ал. 2 от ГПК не е направено от ищцата в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата, в което е направена тази претенция от ответницата. С оглед на това и предвид липсата на изрично оспорване от страна на ищцата на представената от ответницата в подкрепа на възлагателната й претенция декларация за семейно и имотно състояние, следва да се приеме, че декларираното с тази декларация от направилата възлагателната претенция страна обстоятелство, че не притежава друго жилище, не е опровергано по делото.