Решение № 259 от 11.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. София, 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Т.а

Членове:

Веселина Ставрева

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Веселина Ставрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100604017 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.21 от НПК.

С присъда от 11.03.2022г. по Н. О.Х.Д.№1683/2021г., СРС, НО, 109-ти състав е признал подсъдимия П. Л. К. за виновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на осн. чл.303, ал.2 от НПК и при условията на чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца с приложение на чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години. Като резултат от осъждането, подсъдимият е осъден да заплати и направените в хода на съдебното и досъдебно производство разноски.

Срещу съдебния акт е постъпил въззивна жалба от упълномощените защитници на подсъдимия - адв.А. А. и адв.Л. Д., които изразяват недоволство срещу осъждането на К..

Релевират възражения, че присъдата е поставено при нарушение на процесуалния и материалния закон. Изтъкват, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Инвокират се възражения, че първият съд не е анализирал акуратно доказателствената съвкупност, поради което и е стигнал до неправилни фактически изводи.

В тази връзка в жалбата се обсъждат показанията на св.Т.С., св.М.Д., св.Й. Т.а и св.П. К..

Приема се по-насетне, поради надценяването на определени доказателства и игнорирането на други, СРС да е нарушил правото на защита на осъденото лице, доколкото присъдата почива единствено и само на предположения. Настоява се присъдата д а е постановена в нарушение на ТР №53 от 18.09.1989 г. по н.д. №47 от 1989г. Наложеното на подсъдимия К. наказание, адв.А. и адв.Д. също считат за несправедливо, тъй като единствения верен е извода за оправдаване на подзащитния им. Поради това защитата моли въззивния съд да отмени присъдата на СРС като оправдае К. или алтернативно да намали определеното от СРС наказание. Във въззивната жалба се прави искане за допускане на повторна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

След изготвяне на мотивите е постъпило и пространно допълнение към въззивната 1 жалба от двмата защитници на подсъдимия. Като се поддържат доводите от сезиращия въззивния съд акт, отново се подчертава твърдението за несъобразяване от първата инстанция със задължителната и препоръчителна съдебна практика по подобен род дела.

Акцентира се на неоснователно кредитирните във вреда на подсъдимия показанията на заинтересовани група свидетели, вкл. и частният обвинител, от което прозира необоснован обвинителен уклон. В продължение на допълнението към въззивната жалба се набляга, че процесуалното нарушение на съда се състои в некореспондиране с правната и с житейската логика на мотивите на СРС. Потвърждава се искането за назначаване на повторна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза.

В разпоредително заседание на 10.10.2022г. въззивният съдебен състав, по реда на чл.327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага преразпит на подсъдимия и на вече разпитаните пред първия съд свидетели, както и на вещите лица или допускането на повторна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

В дадения ход по същество, представителят на държавното обвинение намира присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Пледира наказанието да е определено от първоинстанционния съд при съобразяване на всички относими по делото обстоятелства.

От името на представлявания от него частен обвинител К. - повереникът му – адв.С., моли за потвърдителен съдебен акт. Изводите си подкрепя с обоснования и обстоен анализ на СРС, както и правилните, според него, правни изводи.

Първият защитник на подсъдимия - адв.А. аргументира необоснованост на атакуваната присъда. Счита неправилно СРС да е дал вяра на едни гласни доказателствени средства /показанията на пострадалия и св.Т.С./, а да не е взел предвид други при формиране на фактическите си изводи, още повече при влошените отношения между подсъдим и част. обвинител назад във времето и близостта между св.С. и св.К.. Набляга се на противоречията в показанията на св.С.. Защитникът навежда твърдения и че в изготвената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза неправилно се е приело еквивалентност на понятията „интензивен“ и „основателен“ страх. Анализирайки отношенията между част. обвинител и К., воденото наказателно производство срещу пострадалия, адв.А. отрича процесното експертно заключение да „доказва“, че св.К. е изпитал „основателен“ страх.

Критика към мотивите на първата инстанция се отправят и в насока неоснователно допълване на фактите по делото. Този процесуален представител на подсъдимия приема още и че не се установява с изискуемата категоричност колко разговора са проведени в инкриминирания ден между подсъдимия и част. обвинител. Обръща се внимание на съда, че производството е прекратявано няколко пъти, което насочва на разнородност в изводите за вината на подсъдимия. Ето защо, адв.А. настоява СГС да отмени атакувания съдебен акт и да постанови нова оправдателна присъда, тъй като дори инкриминираните изрази да са изречени, не са обусловили „основателен“ страх у пострадалия. Акцентира и на двумесечния срок между реализиране на твърдяното от К. деяние и подаването на жалба от пострадалия, което поставя под сериозно съмнение достоверността на заявеното от последния. В условията на алтернативност се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради допуснати грешки в мотивите на първия съд.

Адв.Д., подобно на колегата си, също излага съображения относно недоказаността на повдигнатото срещу подзащитния им обвинение. Изтъква, че не е изяснено дали мобилния апарат, ползван от пострадалия, е имал техническата възможност да възпроизведе гласа на подсъдимия К., че не е индивидуализиран с нужната степен на категоричност гласа, приет по делото като този на подсъдимия. Още повече, че св.С. не е познавал гласа на К., но 2 възпроизвежда определена, подкрепяща версията на част. обвинител версия, част.

Инвокират се твърдения, че справката, изискана от първия съд от мобилен оператор, не отговаря на твърдяното от част. обвинител, че е посетил УМБАЛСМ „Пирогов“ на инкриминирания ден. И според този защитник нелогично се явява обстоятелството, че част. обвинител е потърсил съдействие от органите на реда два месеца по-късно. Като съпоставя личността на подсъдимия и част. обвинител, защитникът изключва възможността професионален охранител да изпита „основателен“ страх. Защитникът прави искания, сходни на тези изложени от адв.А..

В правото си на реплика прокурорът възразява, че контролираната инстанция да не е обсъдила акуратно приетите за достоверни доказателства. Препотвърждава твърдението си, че доказателсвата напълно кореспондират с фактическите констатации, а съдът не си е позволил да ги „допише“.

Възползвайки се от същото право, адв.С. претендира именно предходните влошени отношения между подсъдим и част. обвинител да са основание за изпитване на страх у последния, още повече, че подсъдимият неколкократно е инициирал конфликти.

В правото си по чл.296, ал.2 от НПК адв.А. оборва доводите на прокурора и повереника по аналогични на изложените в пледоарията му съображения.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият К . не се явява по здравословни причини като обуславяйки извод за невъзможност да участва лично в производството пред СГС и нарочното упълномощаване на двама защитници, въззивният съд разгледа делото в негово отсъствие.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред СРС доказателствени материали. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства.

Въззивният съд, след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият П. Л. К. е роден на ******* в гр.София, българин, български гражданин, с адрес по местоживеене: гр.София, ул.„******* III“ *******, с висше образование, женен, работи, с ЕГН: **********, неосъждан.

Към 2008г. подсъдимият К. упражнявал лекарска професия като акушер-гинеколог в гр.София, ул.„******* III“ *******, въпреки че нямал регистрирана индивидуална практика в регистъра на РЦЗ - София-град.

Познанството му с К. датирало от тогава във връзка с провеждано лечение на майка му, която починала на 31.05.2009г. Като причина за смъртта, св.К. считал некомпетентно лечение от страна на подсъдимия, което довело до влошаване на отношенията с последния.

На 01.06.2009г. К. посетил кабинета на подсъдимия като настоял подсъдимият К. да му предаде цялата налична документацията за лечението на майка му. След като получил отказ, част. обвинител нанесъл ударил подсъдимия, причинявайки му временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Случилото се било възприето от св.К.. Въз основа на присъда 3 от 10.10.2012 г. по ВНОХД №4502/2011г. по описа на СГС част.обвинител П. К. бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.132, ал.1, т.2, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 18.06.2009г. св.П. К. подал жалба срещу подсъдимия К. до Министерството на здравеопазването относно неправилното според него лечение на майка му, в резултат на което била извършена проверка от комисия на РЦЗ-София град.

Част. обвинител К. подал и жалба до СРП срещу подсъдимия К. за причинена смърт на Л. К.а поради немърливо изпълнение на лекарска дейност. На 02.07.2009г. жалбата била изпратена по компетентност на СГП, която с постановление от 05.08.2011г. по пр.пр.

№7254/09г. прекратила наказателното производство.

На 06.01.2014г. пострадалият К. се намирал на работно си място в гр.София, ул.

„******* *******, където работел като охранител към „Българска инкасова компания“ ООД.

Около 09,30 часа получил телефонно обаждане от №******* от подсъдимия, който го попитал как му е сърцето и кръвното, след което преустановил разговора.

Малко по-късно пострадалият отново получил обаждане от подсъдимия, по което време обаче в кабинета му бил св.Т.С.. К. пуснал на високоговорител телефонния разговор и заедно с св.С. чули К. да казва: „Аз съм д-р К.. Да не смееш да ми затваряш телефона, защото ти си г-н „Никой“, а аз имам много силен гръб и ще те размажа и убия, ако не си оттеглиш жалбата срещу мен. Ще те застрелям като куче, ще те погреба и ще те пратя при майка ти, където е и тя“. След приключване на разговора К. изпитал страх за живота си, потърсил лекарска помощ, посетил УМБАЛСМ „Пирогов“, където му била направена кардиограма, посетил и невролог.

На 07.03.2014г. пострадалият К. подал сигнал до СГП относно случилото се, въз основа на който било образувано настоящето досъдебно производство.

Година и половина по-късно частният обвинител подал сигнал и за това, че на 22.07.2015г. бил обиждан и заплашван от подсъдимия К. с физическа саморазправа. С постановление от 05.10.2015г. по пр. пр. № 34700/2015 г. на СРП било отказано образуването на наказателно производство.

Въззивната съдебна инстанция не може да не се съгласи с извода на районния съдия, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен, и то в достатъчна степен подробен, доказателствения анализ. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса - извършено ли е или не престъплението от К., контролираният съд е обсъдил подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства, писмените доказателства и заключението от изготвената комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза. Съотносимите към процесния спор обстоятелства са установени чрез проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл.13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 от НПК доказателства. Съдът е анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други.