Определение № 3003 от 20.10.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3003 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501797 по описа за 2026 година Производството по делото е образувано по частна жалба вх.

№6779/15.09.2026г., подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Симеон Дишлев.

Обжалва се разпореждане № 1940 от 03.09.2026г., постановено по ЧГД№1087/2026 по описа на Районен съд –Айтос, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против А. Н. Л. ЕГН **********. Жалбоподателят намира, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска същото да бъде отменено, а въззивната инстанция да се произнесе по съществото на въпроса. Излага доводи, че задължението на заявителя съгласно чл.410, ал.3 ГПК към заявлението да приложи договор, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител е въведено за да даде възможност на заповедни съд да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията съдържаща се в само заявление. Излага доводи, че непредставянето на договор за цесия при промяна на облигационното правоотношение, касаещо титуляра на вземането по заема не е нередовност, подлежаща на отстраняване по реда на чл.411,ал.2, т.1 ГПК. Счита, че договорът за цесия е ненужен от гледна точка на целите на посочената норма.

Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбата е подадена от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.

1

Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частно гражданско дело № 1087 по описа за 2026г. на Районен съд – Айтос е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от жалбоподателя „АСВ“ ЕАД. Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, посочени в заявлението: главница в размер на 127.82 евро, договорна лихва 6.47 евро за периода 13.02.2023г. до 02.05.2023г. и мораторна лихва 41.41 евро за периода 14.02.2023г. до 14.08.2026г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от сключен между кредитодателя „Креди Йес“ ООД и кредитополучателя А. Н.

Л. договор за паричен заем №*** от 06.02.2023г.

В частта от заявлението „Обстоятелства, от които произтича вземането“ са изложени обстоятелствата, на които се основава иска именно:

„Креди Йес“ ООД и кредитополучателя А. Н. Л. са сключили договор за паричен заем №*** от 06.02.2023г за предоставен кредит от 250 лева, при месечен лихвен процент 3.340 %1 ГПР от 49.079 %, със срок на погасяване 12 месеца, платим на 12 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер от 21.89 лв. и общо дължима сума 266.22 лв. Съгласно уговореното по чл.6 от договора за паричен заем за обезпечение на кредита, кредитополучателя е подписал запис на заповед. Посочва се, че на 16.04.2026г. е подписано Приложение №1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.04.2024г. между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Креди Йес“ ООД, по силата който последният е прехвърлил вземанията си срещу посочения в заявлението длъжник на заявителя.

Към заявлението са приложени преписи от договора за паричен заем и погасителен план към него, ОУ, запис на заповед. Приложени са още пълномощно и квитанция за внесена държавна такса.

С разпореждане № 1784 от 18.08.2026г. по ЧГД.№ 1087/2026г. АРС е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да представи документ за платена д. такса в размер на 10.86 евро, да представи доказателства за извършената цесия и уведомяване на длъжника, да посочи как е формирана главницата и какви компоненти съдържа, включено ли е възнаграждението на гаранта и в какъв размер, на какво основание се претендира мораторната лихва с уточнение дали основанието е договорно или законово, за посочи какви плащания са извършени по заема и за какви компоненти са разнесени –главница, лихви, възнаграждения за гарант. Посочени са и последиците от неизпълнение на това задължение – отхвърляне на заявлението.

Н а 19.08.2026г. жалбоподателят е депозирал молба, с която е представил доказателства единствено за довнесена д. такса без да изложи каквито и да било фактически твърдения във връзка с дадените му указания.

2

С обжалваното разпореждане, районният съд е отхвърлил изцяло заявлението поради неизпълнение на дадените указания в срок, като мотивите, които са изложени са само по отношение на непредставянето на договора за цесия.

Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е неоснователна по следните съображения:

На първо място съдът намира за необходимо да посочи, че за издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за цедираните вземания не е необходимо да е представен и договора за цесия, респективно приложение към рамков договор за цесия и уведомлението до длъжника, тъй като, за разлика от производството по чл.417 ГПК, съдът не разполага с правомощията по чл.418, ал.2 от ГПК да преценява дали документите установяват подлежащо на изпълнение вземане спрямо длъжника.

Действително, договорът за цесия, приложенията към него и уведомлението за цесията до длъжника имат връзка с установяването на изменение на правоотношението, от което е възникнало вземането на първоначалния кредитор спрямо длъжника, и по- конкретно – дали е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора и вземането на първоначалния кредитор по договора за кредит е прехвърлено на заявителя /респективно- в какъв обем/. Наличието на вземане на заявителя спрямо длъжника и неговата изискуемост обаче са въпроси по същество, касаещи материално – правната легитимация на заявителя, които следва да бъдат разгледани в исковото производство, при наличие на възражение от длъжника, а не в производството по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че тъй като длъжникът не е страна по договора за цесия, по отношение на цитираните по-горе документи, установяващи частното правоприемство и уведомяването на длъжника за цесията, не би могло да се извърши преценка за наличието на евентуално неравноправни клаузи, в каквато връзка е необходимо представянето на документите. По тези съображения настоящият състав счита, че само непредставянето на договора за цесия не е основание за отхвърляне на заявлението. Доколкото обаче заповедният съд е дал и други указания, които не са отстранени в срок, разпореждането, с което е отхвърлено заявлението като краен резултат е правилно по следните съображения:

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК проверката на съда, разглеждащ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК включва съответствие на искането с изискванията на чл.410 ГПК /дали искът е подсъден на РС – така чл.410, ал.1, т.1 ГПК, дали заявлението отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК – така чл.410, ал.2 ГПК, дали вземането произтича от договор, сключен с потребител- така чл.410, ал.3 /като в последния случай към заявлението следва да са приложени договорът, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите ОУ/.

Задължително съдът следи дали искането /в смисъл претенцията/ е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 ГПК/, както и дали 3 искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това /чл.411, ал.2, т.3 ГПК/, поради което е необходимо и съдът да извърши преценка и на приложените документи договори, ОУ и т.н. Съобразно посоченото в т.3 от Решение от 30.06.2022г. по дело С-170/21 на СЕС, „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която по силата на тази разпоредба, разглеждана в светлината на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора“.

В частната жалба са изложени доводи само относно договора за цесия. Но частният жалбоподател не е изпълнил нито едно от горните указания, освен че е внесъл дължимата такса. Доколкото заявителят, в разрез със задълженията си по чл.3 ГПК вр. с чл.410, ал.2, вр. чл.127, ал.1 т.4 ГПК не е изпълнил дадените му от съда указания в тяхната цялост за съда не е възможно да изпълни посочените по-горе задължения. Тук е мястото да се обърне внимание, че указанието свързано с гаранта е неотносимо към конкретното заявление, но това не променя горния извод.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане е правилно като краен резултат и следва да бъде потвърдено при горните мотиви.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 6779/15.09.2026г подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Симеон Дишлев против разпореждане № 1940 от 03.09.2026г., постановено по ЧГД№1087/2026 по описа на Районен съд – Айтос, с което е отхвърлено изцяло заявлението на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК:203670940, със седалище и адрес на управление гр.

София, Столична община, район Люлин, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от юрисконсулт Симеон Дишлев, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против А. Н. Л. с ЕГН **********, адрес ***, извън регулация, община Поморие, за следните суми: главница в размер на 127.82 евро, договорна лихва 6.47 евро за периода 13.02.2023г. до 02.05.2023г. и мораторна лихва 41.41 евро за периода 14.02.2023г. до 14.08.2026г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, произтичащи от 4 сключен между кредитодателя „Креди Йес“ ООД и кредитополучателя А. Н.

Л. договор за паричен заем №*** от 06.02.2023г., по което е образувано ЧГД.

№ 1087/2026г. по описа на РС-Айтос.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5