Решение № 196 от 06.04.2026, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Разград, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101884 по описа за 2025 година

За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, както и по чл.19, ал.4 и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.

Депозирана е искова молба от Т. С. С., действащ чрез адв.Е. И. с която са предявени искове срещу „Сити Кеш“ ООД за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит №1105858, сключен между страните по делото на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗДог. вр. с чл.19, ал.4 и с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърди, че процесният договор е сключен между страните по настоящото дело, че с договора ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата 300 лв., че ищецът е действал като потребител, че в договора е записано задължение на ищеца да осигури поръчител, отговарящ на определени изисквания и или банкова гаранция, че тези условия са трудно изпълними, че в същия договор е записано задължение за неустойка в размер на 367,12 лв., чрез която се оскъпява кредита; че уговарянето на възнаграждение в размер на 404 лв. нарушава добрите нрави, т.к. има значителна нееквивалентност на двете престации, след като към уговорената 50% лихва се прибави и размера на неустойката; че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК; Счита, че така записаната неустойка цели неоснователно обогатяване на ответника и накърнява добрите нрави, че при включването на неустойката и таксата в ГПР същият би бил значително по-висок, което нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че между страните са сключени четири договора с напълно идентични условия, което опровергава твърдението за липса на достатъчно информация; че процесната клауза е индивидуално уговорена, че дори и да се приеме, че посочената в исковата молба договорна клауза е нищожна, договорът може да се прилага и без нея, т.к. неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем;

1

Счита, че не са налице условия ищецът да ползва беплатна адвокатска защита по смисъла на чл.38 от ЗА предвид декларираните от него обстоятелства при сключването на договора за кредит, а в условията на евентуалност – че по всички, заведени дела между същите страни, следва да се присъди едно възнаграждение, респ. че исканото такова е прекомерно.

След като съобрази доводите на страните, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Ищецът твърди, а ответникът признава сключването между страните на процесния договор за паричен заем №1105858.

По отношение на конкретните параметри на процесния договор, налице са само твърдениетя на ищец за предоставени заемни средства в размер на 300,00 лева, при записан годишен процент на разходите по заема 65,60%, както и че действиетлното допълнително плащане е в размер на 404 лв.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже фактите, на които основава твърденията или възраженията си. В настоящото производство именно ответникът като доставчик на финансови услуги черпи права от сключения договор за кредит. Следователно в тежест на ответника е да установи съдържанието и валидността на договора, от който претендира права. Съдът не може да извърши преценка по чл. 22 ЗПК вр. с чл. 26 ЗЗД и чл. 143 - 146 ЗЗП без да бъде приложен по делото процесния договор.

Ето защо съдът е задължил именно ответникът да представи процесния договор, като го е предупредил на основание чл. 161 ГПК, че при непредставяне на договора и приложенията му, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на доказателствата.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

Процесният договор за заем е потребителски, доколкото страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП и небанкова финансова институциятърговец по смисъла на § 13, т. 2 от ЗЗП. Според чл. 9 ЗПК въз основа на договора за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем, са използвани за цели извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и чл. 143 - чл.

147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

На основание чл. 190 ГПК и чл. 161 ГПК непредставянето на договора, който безспорно се намира у ответника, следва да се тълкува във вреда не същия.

Както бе посочено вече по-горе съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи. Това задължение обаче е обективно възпрепятствано от поведението на ответника, който не е представил документа. При липса на доказателства за съдържанието на договора, съдът приема, че същият не отговаря на изискванията на ЗПК, следователно е 2 недействителен, поради което предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищеца. Сторените от него разноски са 50 лева за заплатена ДТ по предявения иск.

По делото е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, формулирано като възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото не е заплатил хонорар, поради което се иска определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Изрично в този текст законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, не по-ниско от изчислено съгласно Наредба №1/09.07.2004 г., в конкретния случай чл.7, ал.2, т.1 предвиждаща размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева.

Съдът като взе предвид постановеното Решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и Решение по дело С-438/22 , според които съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата намира, че при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на настоящото дело, обстоятелството, че е предявен един иск, че защитата не изисква множество процесуални действия, че разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание / без присъствие на страните/, че извод за основателността на иска е направен от пасивното поведение на ответника, а не от активното доказване на ищеца, както и това, че същият процесуален представител е завел от името на същия ищец няколко дела с идентични искания и сходни аргументи, Съдът счита, че възнаграждение в размер на 50 евро съответства на фактическата и правна сложност на настоящото дело.

По въпроса дали следва да се начислява ДДС върху определеното от съда възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ от адвокат, който е регистриран по ДДС е налице произнасяне от Съда на Европейския съюз с решение от 23.10.2025 г. по дело С – 744/2023 г., задължително за българските съдилища на основание чл. 633 ГПК. С цитираното решение по отправено преюдициално запитване от български съд – Софийски районен съд, е отговорено, че член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер. Изтъкнато е, че макар заплащането на адвокатското възнаграждение да зависи от случайност според резултата от производството, то все пак представлява действителната насрещна престация за услугата, състояща се в процесуално представителство на клиента. Отговорът е даден при отчитане на релевантните разпоредби на националното законодателство, включително на чл. 38, ал. 2 ЗА, поради което следва да намери приложение и в процесния случай и се възприема от настоящия състав на съда.

По делото не са представени доказателства за регистрация на ЕАД Е. И. по ЗДДС и видно от извлечението от регистъра на НАП това дружество е регистрирано на осн. чл.100, ал.1 от ЗДДС на 23.08.2023 г. като данъчно задължено лице по последния закон, поради което не може да бъде направен 3 извод, че такъв данък следва да бъде начислен и респ. присъден от съда.

По гореизложените съображения, Съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ.

Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 и Т. С. С., ЕГН ********** с адрес гр.Р.********, че сключения между тях Договор за кредит №1105858 е недействителен.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5 да заплати на Т. С. С., ЕГН ********** с адрес гр.Р.******** направените разноски по делото- внесена държавна такса в размер на 25,56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента/.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И. ЕИК 180978004 с адрес гр.Пловдив, ул.“Борба“, №3, ап.57, представлявано от Е. Г.

И., адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. С. С., ЕГН **********, безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 50 /петдесет/ евро, определено от съда по реда на чл.28, ал.2 от Закона за адвокатурата и 10 /десет/ евро ДДС върху същото.

ЗАДЪЛЖАВА Т. С. С., ЕГН ********** и Еднолично адвокатско дружество Е. И. ЕИК 180978004 с адрес гр.Пловдив, ул.“Борба“, №3, ап.57, представлявано от Е. Г. И. да представят банкови сметки за заплащане на горепосочените суми.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на двете страни.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Разград, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20253330101884 по описа за 2025 година

За да се произнесе, Съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, както и по чл.19, ал.4 и чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК.

Депозирана е искова молба от Т. С. С., действащ чрез адв.Е. И. с която са предявени искове срещу „Сити Кеш“ ООД за установяване недействителността на Договор за потребителски кредит №1105858, сключен между страните по делото на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗДог. вр. с чл.19, ал.4 и с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК. Твърди, че процесният договор е сключен между страните по настоящото дело, че с договора ответникът е поел задължение да предостави на ищеца сумата 300 лв., че ищецът е действал като потребител, че в договора е записано задължение на ищеца да осигури поръчител, отговарящ на определени изисквания и или банкова гаранция, че тези условия са трудно изпълними, че в същия договор е записано задължение за неустойка в размер на 367,12 лв., чрез която се оскъпява кредита; че уговарянето на възнаграждение в размер на 404 лв. нарушава добрите нрави, т.к. има значителна нееквивалентност на двете престации, след като към уговорената 50% лихва се прибави и размера на неустойката; че по този начин се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК; Счита, че така записаната неустойка цели неоснователно обогатяване на ответника и накърнява добрите нрави, че при включването на неустойката и таксата в ГПР същият би бил значително по-висок, което нарушава разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.