Решение № 317 от 13.10.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пазарджик, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Д. Васева при участието на секретаря А З. Н в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Илиана Г. Д. Васева Гражданско дело № 20215200100434 по описа за 2021 година

Производството е по реда на ЗОДОВ. Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за обезщетения за вреди от незаконното обвинение в престъпление на ищеца Е. И. И., ЕГН **********, по отношение на когото образуваното наказателно производство е прекратено, тъй като е прието, че извършеното деяние не съставлява престъпление. Искът е предявен първоначално за 20 000 лв., но е увеличен на 50 000 лв. и в последствие – на 1 000 000 лв.

Искът е предявен против Прокуратурата на Република България и се основава на твърденията, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 144, ал.3 от НК във връзка с чл.144,ал.1 от НК,за това че в периода ..... в условията на продължавано престъпление се е заканил с убийство на В Т. П.

В изпълнение на правомощията си по чл.250 от НПК съдията докладчик по образуваното пред РС-П НОХД, счел, че описаното в обвинителния акт не съставлява престъпление и прекратил с разпореждане наказателното производство.

Ищецът твърди, че преди образуване на НОХД 1906/2016 г. пред РС-П 1 по внесения от Района прокуратура – П обвинителен акт, многократно, в продължение на няколко години, били правени опити от РП-П за повдигане на обвинение за тези деяния, без за уточнява кога е започнало наказателното производство спрямо него, но е поискал прилагане на цялото дело, по повод на което съдът е допуснал приобщаване като доказателства на материалите от досъдебното производство и цялото НОХД 1906/2016 г. на РС-П.

Ищецът твърди, че „развилите се в последствие събития“ оказали трайно влияние върху неговата психика, душевно равновесие и вроденото му и развивано през целия му съзнателен живот чувство за справедливост. По негов адрес били избълвани невероятни лъжи и умишлено нагласени ситуации. На медиите били подавани неверни информации , като някои журналисти недобросъвестно ги преувеличавали и в крайна сметка за него бил насаден в обществото един образ на закоравял престъпник и хулиган, който „вади сатъри и заплашва със саморазправа едва ли не всеки срещнат“.

Показвали го по телевизията многократно по телевизията със сложени белезници, като коментарите били много унизителни. Срещу него били водени множество производства, включително – за принудително настаняване за лечение в психиатрично заведение, където бил настаняван няколко пъти.

В обобщение се сочи, че всички тези действия в крайна сметка довели до много сериозни последствия за ищеца, защото приятелите и познатите на неговите родители, както и собствените му приятели, се отдръпнали от него и не желаели нито да го видят, нито да го чуят. Съседите му се разбягвали панически при неговото появяване, сякаш пристигал ........... Където и да кандидатствал за работа го отхвърляли.

Всички тези неимуществени вреди, които счита, че търпял, твърди, че са пряка и непосредствена последица от незаконните действия на ответникаПрокуратурата, която му повдигнала обвинение, за което нямало никакви доказателства.

Предявен е иск първоначално за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв., като искането е изменено, съответно – размерът на иска увеличен последователно на 50 000 лв. и на 1 000 000 лв. Последното изменение на иска е направено по реда и на осн. чл.214 ГПК в открито съдебно заседание на 14.10.2021 г., като в протокола са отразени процесуалните действия, 2 извършени от страните и от съда.

Препис от исковата молба е връчен на ответника - Прокуратурата на Република България, от чието име е постъпил писмен отговор в законния срок. Отговорът е подписан и подаден от прокурор от Окръжна прокуратура П, за когото няма спор, че има правомощия и да представлява ответника, освен да участва в процеса на осн. 10, ал.1 от ЗОДОВ. За това правото на отговор на исковата молба от страна на ответника следва да се счита за надлежно упражнено.

Възраженията, които се правят срещу основателността на иска в подадения отговор на исковата молба са следните:

1.Твърденията в исковата молба били общи и неподкрепени с конкретни доказателства.Това се отнасяло, както за претърпяните вреди, които се твърдели, така и – за пряката им причинна връзка с незаконното обвинение и за техния размер.

2.Прокуратурата не била разпространявала данни за разследването и не следвало да отговаря за отзвука му в обществото.

3. Претендираният размер на обезщетението бил изключително завишен и не съответствал но твърдените от ищеца вреди, на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за аналогични случаи, нито на обстоятелствата, свързани с хода на наказателното производство.

Съдът е приложил цялото наказателно дело № 1906/2016 г. На РСП/прекратено/, към което се намира приложено и досъдебното производство, започнало под № 53/2012 г. по описа на Отдел „БОП“-гр.П на ГД“БОП“ на МВР и продължило като ДП № 107/213 г. по описа на Сектор „ПКП“, ОДМВР-П. Допуснати са и събрани писмени и гласни доказателства и е назначено вещо лице – лекар със специалност психиатрия във връзка с твърденията на ищеца за оказаното трайно негативно влияние на повдигнатото му обвинение върху неговата психика и душевно равновесие.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните съдът приема за установено следното:

От приетото и приложено като доказателство приключено с определение за прекратяване на наказателното производство НОХД № 3

1906/2016 г. по описа на Районен съд- П е видно, че срещу ищеца е било водено досъдебно производство, започнало на На същата дата е бил задържан за 24 часа със заповед за полицейско задържане на осн. чл.63 от ЗМВР, извършено е претърсване в жилището му и е иззет телефонен апарат.

Привлечен е като обвиняем и е разпитан в това качество след повече от година – на но в този период са назначавани няколко експертизи за установяване на психичното му състояние и способността му да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Взета му е мярка за неотклонение „подписка“, която е била отменена на През част от времето, в което е била наложена мярката „подписка“ ищецът е бил задържат под стража във връзка с друго наказателно производство, по което е бил осъден и е изтърпял наказание „лишаване от свобода“. Задържането като мярка за неотклонение е с начална дата а след приспадане на срока му по предвидения в закона ред наложеното наказание е изтърпяно на Тези данни са отразени в приложените по делото справки за съдимост, както в извлечението от ЕИСПП/л. 78-80 от делото/.

Наказателното производство е приключило окончателно на , когато с решение на ПОС по в.ч.н.д. № 786/2016 г. е потвърдено разпореждането на РС-П с което на осн. чл. 250,ал.1,т.2 НК е било прекратено, тъй като извършеното от ищеца не съставлява престъпление.

По време на изтърпяване на наказанието, наложено му по друго наказателно дело, но във връзка с разследването по ДП № 107/2013 г., е било постановено и извършено превеждането на Е. И. в ....., за времето от , където е бил подложен на „“, както и на цялостно „“. Изготвената експертиза е приложена на л.158-199 от том ІІ от досъдебното производство.

По искане на ищеца съдът е допуснал разпит като свидетел на д-р П. Г., работил по онова време в посоченото отделение на като ординаторпсихиатър.Гласните доказателства и конкретно, разпитът на този свидетел, са поискани за установяване твърденията на ищеца, уточнени и допълнени в първото съдебно заседание по повод възражението в отговора, че същите били твърде общи в самата искова молба, като в доклада по делото /най-долу на стр. 4-та от протокола от о.с.з. на / изрично се включват като обстоятелства, на които се основава иска за обезщетение: Тези обстоятелства обаче не бяха установени пред първоинстанционния съд.

4

Св. Г. беше разпитан в последното съдебно заседание, преди даване ход на устните състезания и потвърди, че си спомня имената на ищеца, а в архива на отделението в болницата в е проверил какви данни са отразени за престоя му в периода Не дава показания Е. И. да е правил опит за самоубийство, докато е бил там. Спомня си, че е контактувал с него, че са му правени психиатрични интервюта, за да се изготви експертизата, по повод на която е бил преведен в отделението, докато е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в затвора. При постъпването в тази болница и в началото на престоя си там се държал и не желаел за отговаря на въпросите, но после започнал да контактува, като давал някакви бележки с „насоки“ към кой да се обърне лекаря, за . В последствие като цяло спазвал реда в отделението, общувал с останалите пациенти, имал подредено и лоялно поведение. Не се изолирал, не демонстрирал извънредна подтиснатост.

Свидетелят не дава показания да е извършван по време на престоя на ищеца в отделението в болницата в . Спомня си,че е бил информиран от „дежурно медицинско лице“, че пациентът около в един от дните, докато е бил там. Прегледалият го фелдшер уведомил по-късно св. Г. за случая, като точните причини за не били установени. В медицинската документация било отразено, че по данни от лица в спалното помещение, в чашата с кафе на ищеца била поставено таблетка , като не става ясно кой я е поставил – дали самия той съзнателно или друго лице, без негово знание. Този факт останал непотвърден, според показанията на св. Г., но на база на дадената информация за евентуално поставено и погълнато антипсихотично лекарство, прави разсъждения, че е възможно човек да , ако не го е приемал до сега, защото медикаментът рязко понижава кръвното налягане. За това и в медицинската практика се изписвал прием заедно с него и на т. нар. – медикамент, който да не позволява такова рязко понижаване на кръвното.

Свидетелят е категоричен, че една таблетка ако е погълната при описаните по-горе обстоятелства, не може да застраши живота на човек. По същественото е, че обективното състояние, възприето непосредствено от фелдшера, разказано пред свидетеля и възпроизведено от него пред съда, не е било животозастрашаващо. Той е бил , но е реагирал на дразнители като: светлина, звук, „вербални повиквания“. Следователно, каквато и да е била причината за и дори това състояние да е било предизвикано съзнателно от 5 страна на ищеца, то тези негови действия няма как да се приемат за извършен опит за и въобще – за някакво сериозно посегателство върху собственото му здраве и живот.

Т.е. , като драстична проява на психическа нестабилност и страдания, породени от чувството за несправедливо и незаконно обвинение, не се установи да е бил извършван от ищеца по време на престоя му в посочената болница. Нито се посочиха доказателства това да е сторено от него по друго време и на друго място през цялата , така както първоначално е заявено пообщо твърдението му в хода на процеса.

От показанията на св.А. А., допуснат също по искане на ищеца, се установиха до голяма степен твърденията в исковата молба, че незаконното обвинение за извършеното от ищеца на спрямо В П, при условията на продължавано престъпление, е оказало трайно влияние върху неговата психика, душевно равновесие и е накърнило чувството му за справедливост.

Като се има предвид, че свидетелят познава ищеца още от . и е контактувал с него основно в качеството си на по повод различни водени срещу него производства, както преди ., така и след „нападките срещу “, във връзка с които му е било повдигнатото обвинение за закана за убийство, той категорично твърди, че е наблюдавал драстична промяна в поведението му именно след обвинението от . Преди това бил „едно нормално момче, приветливо, усмихнато, свежо“, шегувал се и бил духовит. След като започнало разследването по горепосоченото досъдебно производство и постоянно получавал призовки да се яви в БОП и пред други органи, станал много избухлив, неприветлив в общуването си, не се контролирал, проявявал агресия, постоянно говорел за проблемите си с Прокуратурата. Това било причина самият свидетел да започне да отказва срещи и разговори с него, въпреки че Е. И. не спирал да го търси настоятелно. Свидетелят определя този период като „най-тежък“ за ищеца. Тогава се разделил и с приятелката си, а по-късно, през 2018 г., бил освободен от работа. Свидетелят изразява предположение, че причините за тези две неща са „личностовите особености“, които той започнал да проявява при общуването с хората, описани по-горе и това, че имал нервни изблици, нагрубявал, обиждал. Макар причините за раздялата с приятелката и освобождаването от работа да са само предполагани от свидетеля, това предложение не е произволно, а се базира на 6 собствения му опит и реакция. Т. е. неговото решение да прекрати контактите си с ищеца в този период заради негативната промяна в поведението му, го кара да смята, че така са реагирали и приятелката и работодателя му по същите причини.